МАНОЛ ПЕЙКОВ, „Фейсбук”

Първо: Пикасо рисува по-грозно от Любен Зидаров. Но не бих отказал ако ми предложат детска книжка с негови илюстрации. Защото големият творец винаги генерира нови смисли -- дори аз самият да нямам сетивата да ги доловя.

Второ, ако за някой по линията Зидаров -- Дж. К. Роулинг е комплимент, че е бил одобрен от другия, този някой не е Любен Зидаров. Без значение колко е популярен в момента, Хари Потър е едва двайсетгодишен. И все още не може да се каже, че е издържал най-важния, най-висшия тест -- проверката на времето. (Нека не забравяме, че по времето, когато излиза съвместната им стихосбирка, Стамболов е бил по-популярен поет от Ботев.)

Затова фактът, че 95-годишният Зидаров, който е епоха в изкуството за деца и е илюстрирал Андерсен, Марк Твен и Робърт Луис Стивънсън, се е съгласил да рисува Хари Потър, сам по себе си е щемпел за качество и признание от най-висша класа за творчеството на Роулинг.

Трето, основната разлика между литературата и киното за деца е, че четенето е поле за развихряне и развитие на въображението.

В този смисъл, илюстрациите на Зидаров, със своята възхитителна многозначност и незавършеност, са много по-плодородна нива за въображението от обичайните сресани и свръхреалистични картинки, поместени в обичайните детски книжки, които вече са ти отговорили на всички въпроси, преди дори да си сетил да си ги зададеш.

Четвърто, ако не харесвате Зидаров (което си е ваше право), "оригиналните" издания на Хари Потър са си все така по книжарниците. Затова спрете да мъцате и да ръсите жълта злоба. Просто се пресегнете и си вземете от рафта онази версия, която ви харесва. Два вида маслини винаги са за предпочитане пред само един вид маслини.

Пето: шапо за българския екип на "Егмонт" за смелостта и високото чувство за отговорност.

Копирането на нечий успешен модел е лесно и (относително) безрисково. Създаването на свой собствен е несравнимо по-трудно и далеч по-рисковано. Но оставя следи във времето, умовете и душите.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

  • ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ

    Елин Пелин - "Напаст Божия"

    Бог не е милостив - не молете му се! Нека като жабите, кога им пресъхне блатото - да прокълнем и да умрем!

„Самотата ме изпълва до такава степен, че и най-незначителната среща е изпитание за мен.” 

Емил Чоран, румънски философ, роден на 8 април преди 109 години

Анкета

В пандемията купувате ли книги онлайн?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

За честта на фамилията Полански

Филмът на Роман Полански „Офицер и шпионин“  разказва елегантно и проникновено за най-голямата социална и политическа криза, завладяла Франция в края на 19 век.

Да останеш човек извън играта

Филмът „Извън играта“ е не е сълзлива история за опитите на един съкрушен човек да се пребори с алкохолната си зависимост и разпада на брака и семейството си.  Не е и приказка за трудния път към успеха със стоп кадър от извоювания заслужен  триумф.

„Живот на една гара“ –  анатомия на самотата и страха

Романът следва  модела на знаменити световни романи, решени като философски есета - притчи: „Процесът“ на Франц Кафка, „Чумата“ от Албер Камю, „Погнусата“ от Жан-Пол Сартр, пиесата „Носорозите“ на Йожен Йонеско.