МАРИЯ КАСИМОВА-МОАСЕ, "Фейсбук"

Днешната истерия очевидно са илюстрациите на Любен Зидаров за поредицата за Хари Потър. Мисля, че не е необходимо да се хвърля озъбена енергия срещу художника, защото така, както някои са с травми от детството си от неговите рисунки, така пък други не сме. И аз съм имала и Френски приказки, и Африкански приказки, но и Том Сойер, и Андерсенови приказки, и Островът на съкровищата, и да ви призная, всички те са ме вълнували и са ми харесвали. Може да съм била извратено детенце, но тези рисунки са ми доразказвали приказките, омагьосвали са ме, карали са ме да си представям, да си въобразявам. Точно така, както с изяществото си са ми харесвали и илюстрациите на Марайа.

Не е ли по-добре, когато става дума за изкуство, да имаме предвид, че то няма еднозначно възприемане, няма правилно или неправилно, след като вълнува. Аз съм благодарна на родителите ми, че са ми купували тези книжки, точно с тези илюстрации, защото съм гледала и друг тип изобразяване - не просто красиво и фотоподобно, а вълнуващо и с дух и затова красиво. По този път, поне при мен, започна разбирането на изобразителното изкуство изобщо и осъзнаването на абстрактността, на това, че рисуването и илюстрацията не са, за да ми покажат нещо, което аз така или иначе ще прочета в текста, а да ми дадат настроение, да ме накарат да изпитам емоция, да гледам детайлите, да чета по друг начин. И благодарение на този поглед по-късно не съм очаквала, като видя абстрактна картина, непременно в нея да разпозная къща, лодка, магаре, дете... И слава богу, защото иначе днес щях да се чудя какво му харесват на Миро, на Пикасо, на Дали, на Анди Уорхол, на Баския, на Джаксън Полак, на Ротко...

Затова си мисля, че е въпрос на личен вкус, а и на оценяване на самия акт на творчество. Хубаво, не го харесвате! Ама хайде да не генерализираме и да не се изказваме от позицията на последна инстанция, защото нито един от нас не е! Любен Зидаров е много по-голям от това, което днес ще изплюем за него, не знам дали си давате сметка?! Пък и място има за всички, след като изобщо е развълнувало един.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

  • ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ

    Елин Пелин - "Напаст Божия"

    Бог не е милостив - не молете му се! Нека като жабите, кога им пресъхне блатото - да прокълнем и да умрем!

„Самотата ме изпълва до такава степен, че и най-незначителната среща е изпитание за мен.” 

Емил Чоран, румънски философ, роден на 8 април преди 109 години

Анкета

В пандемията купувате ли книги онлайн?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

За честта на фамилията Полански

Филмът на Роман Полански „Офицер и шпионин“  разказва елегантно и проникновено за най-голямата социална и политическа криза, завладяла Франция в края на 19 век.

Да останеш човек извън играта

Филмът „Извън играта“ е не е сълзлива история за опитите на един съкрушен човек да се пребори с алкохолната си зависимост и разпада на брака и семейството си.  Не е и приказка за трудния път към успеха със стоп кадър от извоювания заслужен  триумф.

„Живот на една гара“ –  анатомия на самотата и страха

Романът следва  модела на знаменити световни романи, решени като философски есета - притчи: „Процесът“ на Франц Кафка, „Чумата“ от Албер Камю, „Погнусата“ от Жан-Пол Сартр, пиесата „Носорозите“ на Йожен Йонеско.