Никола Гратери, Антонио Никазо, "Тайната история на Ндрангета. Мафията, която тихомълком израсна и се превърна в една от най-мощните на света".

НИКОЛАЙ СЛАТИНСКИ, „Фейсбук

Вчера мой колега от един университет предложи да си побъбрим в ресторантче. Казах му, че имам да готвя лекции за следващия ден. Той ме изслуша почти шокирано: А нима и без да се готвиш не можеш да направиш страхотни лекции?

Обясних му, че да - мога и без да се готвя да си прочета лекциите, но се стремя да актуализирам това, за което говоря, най-вече за да избягам от изкушенията на рутината.

И понеже една от лекциите ми бе за преплитането на мрежите на организираната престъпност и тероризма,  дочетох тази книга.

Книгата е изключително интересна, тя разказва историята и съвременното състояние на калабрийската мафия Ндрангета. Има множество подобни изследвания, но това респектира. Вижда се и много тъмната страна на Ндрангета, но също и как тя служи в Калабрия и за социален консолидатор, интегратор, мобилизатор, организатор и координатор.

Най-силни, направо жестоки (в смисъл на много яки :) ) са последните 30-40 страници! Те направо са като аларма и за страната ни, а в самия си край са и нещо като спомен от бъдещето за България!

За целта е необходимо, например, да се прочете как Ндрангета източва еврофондовете, щедро отпускани от ЕС за Италия и някои по-изостанали нейни региони (а Калабрия е най-изостаналият от изостаналите италиански региони).

Организираната престъпност де факто спечели най-много във финансов план (както тероризмът по отношение на преместването си в центъра на глобалните, континенталните, регионалните и националните събития) от европейското катастрофично събитие 911 - 9 ноември (утре) - падането на Берлинската стена през 1989 г. (американското катастрофично събитиее 911 е по-известно - 11 септември 2001 г.).

Организираната престъпност (както и тероризмът) се превърна в стратегически риск за международната сигурност, т.е. качи се на най-високото, стратегическо ниво на държавата и борбата с нея вече не може да бъде оставена само на съответните служби (нашата я използват да стисне болезнено за едно деликатно място т.нар. Перуката - за да се махне от поста си). Това се е превърнало в общонационална и общоевропейска задача с колосално важен приоритет.

В 11 страни-членки на ЕС по-горните етажи на властта има хора с някаква форма на генезис, свързана с организираната престъпност.

А в 7 от тези 11 държави по най-висшите върхове на властта има хора с такъв генезис.

Така че дори в ЕС може да се каже, че вече въпросът не е „Дали организираната престъпност е във властта, а Колко власт тя притежава...” А какво да кажем за Западните Балкани? Ами за по-малко демократичните и дори несъвсем-демократични държави?

И в този смисъл книгата, за която говоря е много полезна. Тя бе полезна и за мен - в актуализирането на лекциите ми.

След като говорят за различните аспекти на вредите и опасностите, които Ндрангета представлява, авторите завършват изследването си така:

"Но най-тревожният аспект е политическият. Най-напред в Калабрия, а сега и в останалата част от страната става все по-трудно да се различи институционната власт от престъпната, законното от незаконното, чистата икономика от мръсната икономика. Някога се е правела разлика между Ндрангета и политика. Били са два отделни свята, макар и в контакт. Днес разделението е условно, а контактът - безусловен".

В редица други изследвания за либерално-демократичните, пазарно-ориентирани държави (Запада) се прокрадва с една или друга степен на увереност и тревога същото послание...

А у нас си мерят членствата в БКП, замерят се с минало.

Така е много по-безопасно. Защото отклонява вниманието от истинската ситуация и реалните проблеми на страната ни.

Шумим, братец, шумим. Клатим брезичките и си мислим, че правим вятър...

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

„Нямаме власт да променим себе си. Имаме власт само над действията си.“

 Филип Пулман, английски писател, роден на 19 октомври преди 74 години

Анкета

Трябва ли хората на изкуството да имат гражданска позиция?

Да, защото те са елитът на обществото - 93.8%
Не, да се занимават само с изкуство - 0%
Не мога да преценя - 0%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

„Тенет“ и Нолан

 

Филмът връща чистата емоция на публиката, предлага й качествено зрелище, а самият зрител се отблагодарява с това, че отново се насочва към салона.

Дори и да сме от глина, трябва да съхраним човешкото в себе си

 

Като Достоевски и Добромир Байчев вярва в благородните начинания, търси човека и в най-големия злодей.

"Мисия „Грейхаунд“ не е на нивото на „Спасяването на редник Райън“ и „Подводницата"

 

Ако го нямаше Том Ханкс, продукцията просто щеше да бъде съвсем друга, с коренно различно звучене.