БОРИСЛАВ ГЪРДЕВ

1.Моето поколение израсна с този франчайз.

Днешните млади зрители си нямат представа какво означаваше за нас първия „Терминатор“, който гледахме преди 35 години, натъпкани в спални и всекидневни, със спуснати завеси и плътно затворени врати, вторачили вкупом поглед към монитора, въртящ VHS тираджийската касета с досадно гъгнещ задкадров превод на български. Първият „Треминатор“, с който Джеймс Камерън  и Арнолд Шварценегер станаха световни знаменитости, ни държа в плен и състояние близко до хипноза, поради което го въртяхме до безкрай. През 1991 г. излезе продължението – „Денят на Страшния съд“, смятан за връх в жанра и ненадминат качествен щемпел за поредицата.

Гледах го две седмици след световната му премиера, на касета с отвратително качество, цялата нашарена със субтиттри – от арабски до китайски йероглифи – но веднага усетих, че гледам шедьовър в жанра скай фай.

А след това…

2. Камерън се зае да снима „Титаник“ (1997), след това се впусна в безкрайна поредица от морски приключения, превърнати в качествени документални филми и стана така, че докато снимаше „Призраци в бездната“ (2003), Джонатан Мостоу бе определен да снима третата част от поредицата, отново с Шварценегер във водещата роля, като слез излизането  й на екран стана пределно ясно – „Бунтът на машините“ не е и никога няма да достигне нивото на втория  и първия„Терминатор“. Жаждата за пари обаче роди още две продължения – „Спасение“ (2009) и „Генезис“(2015), оказали се логично още по – слаби и безлични.

Още при гледането на „Спасение“  ме обзе благороден гняв и написах ревю, само за да призова за незабавен рестарт на сагата и привличането  на Джеймс Камерън на режисьорския стол. Не се блазня от мисълта да са ми чели размислите в Холивуд, но ето, че чудото стана. Камерън се завърна, но вече като водещ продуценти и сценарист, режисурата я пое Тим Милър, а ние гледаме поредната част от епоса – „Мрачна съдба“…

3. Джеймс Камерън се ядосваше на слабите продължения след 1991 г.

Но сам си е виновен. Защо не продължи напред с маратона, а се остави други да му опорочават идеите и  да се вайка и оплаква като Лукас, който след като прибра 4 милиарда от „Дисни“ орева света, че за последната трилогия от „Звездни войни“ не му  ползвали идеите…

4.Трябва да се направят важни уточнения.

„Мрачна съдба“ не е продължение на „Генезис“, нито пък на „Спасение“. Погрешно смятан за „Терминатор 6“, той е всъщност пряко следствие от „Денят на Страшния съд“.

Действието започва и набира скорост в Мексико, а срещу новия и още по-опасен пратеник на машините от бъдещето – Rev-9 – Габриел Луна – закономерно носещ черти на типичен латино бандит се изправят цели три смели и храбри жени!

Камерън винаги е изпитвал респект към силните представителки на нежния пол, но в случая като че ли се презапасява политкоректно, недопускайки и никакви неприлични интимни преживелици.

Кои са героините?

Даниела Рамос – Наталия Рейес е надеждата за спасение на човечеството, нейният защитник Грейс – Макензи Дейвис – супервойник от бъдещето и , разбира се, легендарната Сара Конър – Линда Хамилтън, някогашната съпруга на Камерън, която дори на 63 години прави запомняща се и много силна роля.

„Мрачна съдба“ се води филм на Тим Милър, но, повярвайте, няма да откриете и помен от новаторските инвенции, с които ни впечатли в „Дедпул“ (2016).

Милър е в сянката на Джеймс Камерън.

Той е истинският господар на шоуто, той държи контрола върху всеки важен аспект от проекта,  и той създава сюжета.

Знаейки добре, че с времето – поне що се отнася до него – всеки франчайз започва да работи за създателя си, Камерън е подходил с нужната отговорност към „Мрачна съдба“, наблягайки основно на сценария, разбирайки добре, че за такъв мащабен и скъп проект, от който се очаква прекалено много, най – важна е драматургичната първооснова.

Камерън създава завладяващ, емоционално наситен, стегнат , суперзрелищен спектакъл, с ясни послания – трябва да се борим за съдбата си и да надделеем над амбициите на машините, защото те са връщане към света на варварството и тоталитаризма, монолитни персонажи, нескончаем екшън и умопомрачителни каскади и спецефекти.

Цялото приключение на тримата ни герои, към които логично се присъединява и ветеранът Терминатор 800 – Щварценегер с Rev – 9, преминавайки от Мексико в САЩ е един безкраен, шеметен, оставящ ни без дъх спектакъл, като стълкновението в самолета и мъчителната победа на финала, коствала гибелта на стария Терминатор , са абсолютна модерна класика , каквато може да ни предложи само маг от ранга на  Джеймс Камерън.

Освен на историята и динамиката, Камерън държи сметка  и на режисурата на Милър, доколкото тя трябва плътно да следва неговите насоки и ,естествено, на актьорските изяви.

Умилително е да гледаш дуета на Линда Хамилтън и Арнолд Шварценегер. Терминаторът на Арнолд е брадясал, помъдрял, помирен със себе си, непоколебим и знаещ, че трябва да се издължи на Сара. Още с появата си на вратата на скромната си дървена тексаска къща той приковава вниманието ни и ни държи в обятията си до тъжния си, но героичен край. Линда Хамилтън е първоначално гневна, но след това е толкова органична и ефективна, че просто ни кара да ръкопляскаме на всяка нейна стъпка.

Играе с рядко вдъхновение и е толкова убедителна, че напомня неповторимото излъчване на покойната Кари Фишер, която ни караше да хленчим, проследявайки орисията й на принцеса Леа в епопеята „Звездни войни“.

Габриел Луна е перфектният злодей, напомнящ много на Робърт Патрик – Терминатор 1000 от „Т2“.

Като Грейс Макензи Дейвис дава сериозна заявка за силно присъствие в света на екшъна, поради което ще следим с любопитство бъдещите й изяви, особено като спомним и за „Блейд рънър 2049“  (2017) на Денис Вилньов, докато издънката е Наталия Рейес – нелепа и безпомощна като Дани, за която Камерън е трябвало да отдели три пачки долари за опреснителни актьорски курсове.

5.„Мрачна съдба“ е силен и завладяващ филм.

Той не бива да се сравнява с „Т2“, тъй като няма как да гони неговата висота. Но като замисъл , реализация и ниво се доближава максимално до този недостижим образец. Камерън е направил невъзможното – след 28 години създава продължение на филм, връх в кариерата му, който като качество и достойнства може да му съперничи без никакви комплекси.

Кой друг постановчик би се похвали с подобно постижение? Може би Спилбърг? Последните двама титани, снимащи филми за милиадри – зрители и приходи…

 

„Терминатор : Мрачна съдба“, 2019, 128 минути, реж.Тим Милър, прод. на „Парамаунт пикчърс“, „Туенти Сенчъри Фокс“ , „Скайданс Медиа“, „Лайтсторм Ентъртайнмънт“

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • БЕЛЕЗНИЦИ

    Седем години затвор за две страници текст

    В знак на солидарност с журналистката и редакторка в "Радио Свобода", обвинена в тероризъм, Светлана Прокопиева много руски медии днес препечатаха този текст.

     
  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Културата на човечеството не притежава нищо по-ценно, по-чудесно и по-важно от книгата.“

Герхарт Хауптман, германски драматург, роден на 15 ноември преди 157 години

Анкета

Готови ли сте да направите нещо безвъзмездно за обществото?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Любен Зидаров е много по-голям от това, което днес ще изплюем за него

Не е ли по-добре, когато става дума за изкуство, да имаме предвид, че то няма еднозначно възприемане, няма правилно или неправилно, след като вълнува.

Джоан Роулинг въобще знае ли, че у нас Хари Потър е кривоглед?

Защо толкова държим всичко да изглежда така, както е изглеждало преди 40 години? Джоан Роулинг въобще знае ли, че у нас Хари Потър е кривоглед и мършав?

Как Ндрангета източва еврофондовете

Дори в ЕС може да се каже, че вече въпросът не е „Дали организираната престъпност е във властта, а Колко власт тя притежава...” А какво да кажем за Западните Балкани? Ами за по-малко демократичните и дори несъвсем-демократични държави?