БОРИСЛАВ ГЪРДЕВ

Без да съм луд фен на комиксите и техните екранни версии си признавам, че гледах с удоволствие „Батман“(1989) на Тим Бъртън и трилогията на Кристофър Нолан от  2005 – 2012 г. И ще  призная още нещо- рядко, но и тук е възможно при адекватна  инвенция да се роди  класика – справка „Път към отмъщение“ (2002) на Сам Мендес. Подобна удивителна трансформация се е получила и с „Жокера“(2019) на Тод Филипс.

Поради което съвсем заслужено на последната Венецианска мостра получи „Златен лъв“ за най –  добър филм и отличия за режисура и саундтрак. Постановчикът , който е и съсценарист със Скот Силвър, е проумял, че не може да направи по-велик филм за Черния рицар от Нолан.И че не трябва да се обвързва изцяло с канона на комикса. Решил е да проследи генезиса и изграждането на злодеяАртър  Флек, който пред очите ни се превръща в Жокера.

Жокера на Хоакин Финикс не се състезава с удивителното изпълнение на Джак Никълсън от 1989 г., но за сметка на това надхвърля феноменалната изява на Хийт Леджър от 2008 г. Това наистина е рядко срещано чудо в целулоидния свят, но се е случило.И то пред очите ни.

Филипс разкрива унизителното битие на Флек, в което страданието, болката и унижението имат наистина дяволски размери. Флек е артист с определени комедийни данни, но се ползва от шефа му като клоун за събития и изяви с локален обхват, без възможност за каквото и да е кариерно развитие. Той е бит от хулигани по тесните улички, болен, с треперещи колене, ходи на преглед при психолог и гълта хапчета за успокоение, които в един момент не може да получава, тъй като програмата за лекуване на такива като него просто е прекратена. В добавка гледа тежко болната си майка – Пени -  Франсис Конрой и едва намира минути за лично щастие със съседката Софи Дюмон- Зази Бец.

Накратко Артър Флек е класически лузър, затънал в блатото на жалкото вегетиране в Готъм сити – Ню Йорк в началото на 80-те години на миналия век и е само въпрос на време да се появи динамитът, който да ускори неговото експлоадиране. За такъв служи запечатан плик, оставен на масата в хола от майка му. От писмото научава не само кой е истинският му баща – кметът на мегаполиса –Томас Уейн – Брет Кълън, но и как е бил открит по-късно от социалните служби – вързан за китката  за радиатор в мръсна и жалка квартира…

Ясно е , че оттук ще започне шеметната трансформация на Флек.

В интерес на истината първоначално той не е обладан от демоните на отмъщението и садистичните убийства, но след безуспешния опит да се срещне с биологичния си баща, за Флек няма връщане назад. С маската на клоун и пистолет, подарен му от колега, той се превръща в Жокера, символ на жестокото отмъщение, а впоследствие дори знаме на подтиснатите маси, излезли да рушат града след прословутото му тв участие, с което вече се превръща в национална знаменитост…

Следях внимателно играта на Хоакин Финикс през всичките 121 минути екранно време. Той е роден да бъде Жокера, но освен всичко друго съумява да му даде собствен, специфичен облик, да проникне до дъното на изтерзаната му душа и да го разкрие най-вече като жертва на системата, като нейно отвратително криво огледало. Финикс буквално е обсебен от образа, играе с рядко вдъхновение, експанзивно, екстремно,на предела.

Неговият истеричен смях през сълзи, уникалната му хореография по стъпалата из града, мимолетните изблици на кървава справедливост, дори горчивите размисли в телевизионното  шоу , минута преди да застреля в ефир водещия Мърфи Франклин -  Робърт де Ниро, не се забравят. Това е върхово, конгениално превъплъщение от най-висока проба.

В „Жокера“ Финикс открадва шоуто и доказва, че е един от най -добрите и подготвени актьори на съвремието ни. В буквалния смисъл на думата играта му е Парад и Бенефис, Откровение и Болка. Пред него дори великият де Ниро изглежда неочаквано обран, свит в ъгъла на бюрото си и с изненадващи умерено-консервативни възгледи за живота.

Атмосферата на мегаполиса е превъзходно представена от оператора Лорънс Шер в ръждиво- жълто -синкави оттенъци.

Тя, разбира се, напомня култовите постановки на Мартин Скорсезе  „Шофьор на такси“ (1976) и „Кралят на комедията“ (1983), вероятно и затова великият маестро за кратко е изпълнителен продуцент на проекта, а може би и защото Филипс е искал да се презастрахова и избегне обвиненията в плагиатство.

По мое мнение влияние върху „Жокера“ оказва не само „Шофьор на такси“ или „Модерни времена“ (1936) на Чаплин, но в много по- голяма степен – особено при разкриване силата и ефективността на анархистичния бунт „Портокал с часовников механизъм“ (1971) на СтeнлиКубрик, като Флек е съвършенокопие на демонично – изкусителния Алекс Де Ларж на Малкълм Макдауъл.

Мислих и върху проблема за въздействието на творбата върху зрителя.

То е шоково, токсично и безотказно. Трудно ми е да преценя дали сцените с насилие са прекомерно много или стряскащо брутални.

Ясно е, че те са мотивирани и осмислени с оглед  развитието на сюжета, въпреки че по скромното ми мнение задушаването с възглавница на майката в болничната стая от Флек ми дойде в повече, включително и заради болезнения спомен за това как по същия начин вожда Дан Джордж умъртви Рандъл Макмърфи в класиката на Милош Форман „Полет над кукувиче гнездо“ (1975).

Наясно съм, че постановчикът търси силно внушение, встрани от света на забавлението, че държи не толкова на развлечението, колкото на самостоятелното звучене, на очаквания тревожен размисъл,вкл. и със горчиво – смешния финал с преследването на Жокера от санитарите по коридора на психиатричната клиника.

Успял е.

„Жокера“ носи одеждите на комикс, но си е всъщност майсторски поднесена драма и е наистина много рядко срещан случай, в който един привидно развлекателен филм се превръща в модерна класика. Задължителен за гледане от всеки уважаващ себе си киноман!

 „Жокера“, 2019, 121 мин., реж.Тод Филипс, прод. на „Уорнърбрадърс“

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • БЕЛЕЗНИЦИ

    Седем години затвор за две страници текст

    В знак на солидарност с журналистката и редакторка в "Радио Свобода", обвинена в тероризъм, Светлана Прокопиева много руски медии днес препечатаха този текст.

     
  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Културата на човечеството не притежава нищо по-ценно, по-чудесно и по-важно от книгата.“

Герхарт Хауптман, германски драматург, роден на 15 ноември преди 157 години

Анкета

Готови ли сте да направите нещо безвъзмездно за обществото?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Любен Зидаров е много по-голям от това, което днес ще изплюем за него

Не е ли по-добре, когато става дума за изкуство, да имаме предвид, че то няма еднозначно възприемане, няма правилно или неправилно, след като вълнува.

Джоан Роулинг въобще знае ли, че у нас Хари Потър е кривоглед?

Защо толкова държим всичко да изглежда така, както е изглеждало преди 40 години? Джоан Роулинг въобще знае ли, че у нас Хари Потър е кривоглед и мършав?

Как Ндрангета източва еврофондовете

Дори в ЕС може да се каже, че вече въпросът не е „Дали организираната престъпност е във властта, а Колко власт тя притежава...” А какво да кажем за Западните Балкани? Ами за по-малко демократичните и дори несъвсем-демократични държави?