БОРИСЛАВ ГЪРДЕВ

Четири години Теодора Димова работи върху романа си „Поразените“. В книгата си на две страници тя изразява благодарности за автори и творци, вдъхновили я при писането. Давам си сметка, че се е заловила с трудна, тежка и неблагодарна тема, която прие всички случай ще получи полярно противоположни оценки.

От тази гледна точка се възхищавам на смелостта й, но след прочитането на романа си давам и сметка, че е подходила към него максимално отговорно и обективно. Притеснявах се да не би епохата и героите да са пресъздадени изсушено и безжизнено.

Нищо подобно!

Както подредбата на отделните части – „Райна“, „Екатерина“, „Виктория и Магдалена“ и „Александра, двайсет години по – късно“, така и акцентът върху основните персонажи – три жени и едно дете – са експонирани динамично, увлекателно и ефективно.

Има, разбира се, умишлено търсени повторения на картини и събития – гробът на убитите от Народния съд в снежната първофевруарска нощ на 1945 г., но ми хареса, че иначе трагичната история е пресъздадена в дълбочина и широта, че са представени съдбите на цвета на българската интелигенция и бизнес – писател и издател на списание, свещеник и доцент – теолог и счетоводител, създател на успешна кооперация, както и на техните жени и наследници със замах, вдъхновение и много любов.

Димова е наясно, че това е фундаментът на нацията, онази животворна сила, която движи прогреса на България и която веднага след преврата на 9.ІХ.1944 г. трябва да бъде елиминирана, унищожена или унизена за десетилетия напред.

По закона на класовата борба с прийомите на революционната ярост и типично по български – с изнудване, насилие и задоволяване на скрити комплекси.

За писателката втората черна дата в новата ни история след 9.9. е 1 февруари 1945 г., когато незаконният Народен съд ликвидира с жестокост и отвратително престараване цвета на държавата ни.

Това е смъртоносното поразяване на тъканта на народа ни, когато жестоки и малограмотни тарикати и службогонци използват конюнктурата да властват, крадат и убиват.

Да се опиват от властта си и да преследват с впечатляваща жестокост хората, градили авторитета и просперитета на родината .

Съдбата на Екатерина, Виктория и Магдалена, Райна и Александра отразява трагичната орис на страната ни, попаднала под желязната пета на комунизма.

Теодора Димова разкрива детайлно и точно антихуманната същност на режима, всяването на страх, доносничеството, но и съпротивата – вкл. и бягство през граница срещу властта, преобърнали живота на поне две поколения у нас ,съсипвайки и обезсмисляйки го.

Допада ми способността на романистката да бъде честна към историята – за първи път в български роман видях сцена, която отдавна исках да бъде създадена – как с користна и пропагандна цел комунистите използват черните забрадки на майките на убитите от жандармерията партизани преди 9 септември за гнусния си план чрез т.н. Народен съд да се разправят със своите противници .

Беше ми любопитно пресъздаването на съдбата на художника Михаил Александров, бащата на Александра, чийто образ е събирателен между Александър Жендов и Димитър Димов с превес спрямо последния. Явно Теодора е слушала достатъчно подробно пресъздаване на сагата по обсъждането на романа „Тютюн“ от баща си, за да пресъздаде атмосферата на онова подло и страхливо време така убедително и с трагикомичен оттенък , вкл. и чрез образа на др.Щерев, зад който прозира облика на Тодор Живков.

Писателката търси и лек срещу пораженията на комунизма.

Според нея трябва да се върнем към изконните християнски нравствени ценности, да живеем праведно и не в лъжа. Само така ще се излекуваме – бавно и със страдание – от пораженията на отминалия, но незабравен тоталитарен режим у нас.

 

Теодора Димова, „Поразените“, 2019 г., роман, изд.“Сиела“, 250 стр.,редактор и коректор Лора Султанова

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • БЕЛЕЗНИЦИ

    Седем години затвор за две страници текст

    В знак на солидарност с журналистката и редакторка в "Радио Свобода", обвинена в тероризъм, Светлана Прокопиева много руски медии днес препечатаха този текст.

     
  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Културата на човечеството не притежава нищо по-ценно, по-чудесно и по-важно от книгата.“

Герхарт Хауптман, германски драматург, роден на 15 ноември преди 157 години

Анкета

Готови ли сте да направите нещо безвъзмездно за обществото?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Любен Зидаров е много по-голям от това, което днес ще изплюем за него

Не е ли по-добре, когато става дума за изкуство, да имаме предвид, че то няма еднозначно възприемане, няма правилно или неправилно, след като вълнува.

Джоан Роулинг въобще знае ли, че у нас Хари Потър е кривоглед?

Защо толкова държим всичко да изглежда така, както е изглеждало преди 40 години? Джоан Роулинг въобще знае ли, че у нас Хари Потър е кривоглед и мършав?

Как Ндрангета източва еврофондовете

Дори в ЕС може да се каже, че вече въпросът не е „Дали организираната престъпност е във властта, а Колко власт тя притежава...” А какво да кажем за Западните Балкани? Ами за по-малко демократичните и дори несъвсем-демократични държави?