БОРИСЛАВ ГЪРДЕВ

1.„Чайки далеч от брега“ на Евгени Кузманов излезе през 1983 г.

За нас, 20-годишните тогава, четенето на този роман бе незабравимо приключение на духа.

Радвахме се, че и у нас се появява откровено дисидентска проза, че се печата роман, който под формата на притча и приказка за възрастни се подиграва на тоталитарния режим, разкривайки същевременно обществото ни, сковано от страха и предразсъдъците за оцеляване.

Тогава не си задавахме въпроса как е възможна тази книга?

Как въобще властта я допусна, при това в компанията на „Лице“ на Блага Димитрова и „Хайка за вълци“ на Ивайло Петров?

А е било добре да се замислим за поредния лупинг на Живков, позволил си игра на либерализъм на културния фронт малко преди „перестройката“ и преди поредното „затягане на гайките“…

2. Още като четох романа усетих, че той е много кинематографичен, че носи в себе си спектакъла, зрелището, че може да бъде заснет като сатирична метафора на едно застинало – откъде да знаем тогава – и отиващо си време…

3. Ясно е, че филм по романа не можеше да излезе при тоталитаризма.

Въпреки че Кузманов стана интересен за киното  точно  тогава  - „Истории  за оркестър“ от 1982 г. се превърна в чудесен, но недооценен филм – „За госпожицата и нейната мъжка компания“ (1983) на Иван Добчев.

След 35 години все пак излиза филм по романа – легенда.

В него Кузманов е съавтор на сценария, а цялостната концепция и реализация на проекта пада на плещите на Костадин Бонев.

4. Бонев е имал желанието да претвори на екран новаторски и дръзко този важен за литературата ни роман.

Той умее да прави стойностни екранизации –  „Подгряването на вчерашния обед“ (2002) по Миле Неделковски. Eдин от малкото е, интересуващ се от съдбата на първенците на словото ни – Йовков – „Военен кореспондент“ (2008) и Вапцаров – „Никола Вапцаров.Пет разказа за един разстрел“ (2013).

Личи си, че е работил с ентусиазъм и по „Чайките…“ Честно казано, не си представях такава версия.

Той започва като интерпретатор на романа и след това бързо го превръща в проблемен и скандален театрален спектакъл, който талантливия иначе режисьор Братоев – Пенко Господинов, натирен от столицата в морската провинция, желае на всяка цена да постави.

Ходът е нестандартен и дързък.Но същевременно напомня минали образци – веднага се сещаме за „Досието „Петров“ (2015) на Георги Балабанов и „Докато Ая спеше“ (2015) на покойния Цветодар Марков. Романовата притча се превръща в театрална условност и мизерия по нашенски със завоалирани критични внушения.

Бонев обръща  голямо внимание на вмешателството на ДС и културните цербери, които са готови – предохранително да модифицират спектакъла – с нов режисьор, без обаче да го спират. За капак сме свидетели на посещението на директорката – Жорета Николова в София в Комитета за култура, откъдето идва решението пиесата да има премиера – дали това не е намек за дискретна намеса на червената принцеса Людмила Живкова?, а на финала, на празника в театъра пристига и съветски генерал – може би като негласен посланик на перестройката?

Наблягам на тези детайли, които трудно ще бъдат доловени от младите зрители, за да очертая един проблемен кръг, който в своята съвкупност представя механизма за „пускането“ или спирането на един културен продукт у нас.

В онези години – 80-те на миналия век. Но дали само тогава? Абстрахирайки се от тези иновации на Костадин Бонев, акцентирам на безспорния успех при представяне груповия портрет на българския интелектуалец, винаги жертва и заложник на конюнктурата, живеещ в общество с перманентна липса на свобода, чието олицетворение са постановчика и директорката на театъра в много силната интерпретация на Пенко Господинов и Жорета Николова.

Добре е разкрит в неговата дълбочина и сложно многообразие самият театрален ансамбъл, с всичките му противоречия, боричкания, комплекси и предателства…

„Далеч от брега“ е всъщност обяснение в любов към творците на българския театър и като патос и вдъхновение много ми напомня прочутия „Звезди в косите, сълзи в очите“ (1977) на Иван Ничев.

Същевременно филма на Бонев е и дисекция на обществото ни през погледа на артистичните дейци, на страховете и илюзиите, които го тресат, които ескалират в пиянство и гротесков бунт,  винаги е задушаван отвън с очакваната намеса на властта.

Дори когато спектакълът съществено се е отдалечил от своя първоначален замисъл, а концепцията му е скрепена и завършена от директора на театъра , а жертвата е , естествено, демиургът -режисьор…

„Далеч от брега“ е стойностен и важен за нас филм, направен с финес и вещина – като музика -  Николай Иванов и визия - оператори Орлин Руевски и Константин Занков.

Актьорският състав е умело подбран и направляван и е просто  удоволствие да бъде гледан – независимо дали на екран е ветеранката Цветана Манева – г – жа Матеевич или доста по – младите Никола  Додов – сценографът,  Стефан Вълдобрев – капитанът и Вела Петрова – помощник – режисьорката Зорка. Той трябва да намери своята публика и смятам, че това ще стане след излъчването му по телевизията. Направен честно, всеотдайно и с любов, „Далеч от брега“ е сред най – стойностните ни  заглавия, появили се напоследък. Този филм едновременно провокира и предизвиква към размисъл.

 

„Далеч от брега“, 2019,135 мин.,по романа на Евгени Кузманов „Чайки далеч от брега“, сц. Костадин Бонев , Евгени Кузманов, Никола Петков, реж. Костадин Бонев, копродукция на България и Украйна

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • НОВА КНИГА

    Евелина Йекер  - „В името на живота“

    Млада жена пише писма на психотерапевтката си д-р Дорман между сесиите, а после изведнъж изчезва безследно. 

     
  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Интелигентният човек се бори за изгубени каузи, защото осъзнава, че останалите не са каузи, а просто ефекти.“

Е. Е. Къмингс, американски поет и драматург, роден на 14 октомври преди 125 години

Анкета

Одобрявате ли Нобеловите награди на Олга Токарчук и Петер Хандке?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Ах, този Жокер!

 

В „Жокера“ Финикс открадва шоуто и доказва, че е един от най -добрите и подготвени актьори на съвремието ни.

"Потъване в Мъртво море" – всеки детайл си тежи на мястото

В тези разкази има напрежение, има пребогат език, който създава картини, които можеш да пипнеш и подушиш. 

Лекът срещу пораженията на „Поразените“

Допада ми способността на романистката да бъде честна към историята – за първи път в български роман видях сцена, която отдавна исках да бъде създадена – как с користна и пропагандна цел комунистите използват черните забрадки на майките на убитите от жандармерията партизани преди 9 септември за гнусния си план чрез т.н. Народен съд да се разправят със своите противници .