БОРИСЛАВ ГЪРДЕВ

Така е озаглавил последната си книга Александър Йорданов. Прочетох я внимателно и с интерес. Ще ми се да размишлявам върху това, което е създал известният ни литературен критик и изследовател, без да влизам в подробности около битието му в миналото или сега.

Четох в мрежата много,  вкл. и негативни отзиви за особата му. Имам и преки впечатления от самия нето от лични срещи, както и от общуването му с някои от книгите му – „Своечуждият модернизъм“ (1993), „Надеждата срещу безвремието“ (1993)…

„Патриотични уроци“ се появява четвърт век по-късно, просветена е на светлата памет на Георги Марков и Илия Минев и я възприемам като завършване на определен етап от развитието му като гражданин , мислител и публицист.

В предговора и той посочва, че стилът му е публицистично- есеистичен , а самата книга научно-популярна.  Считам, че това е съзнателно търсено и прокарано авторско решение. В рамките на 38 урока.

Защото Йорданов умишлено търси формата на беседата и дискусията по важни и актуални теми, умишлено стигайки до опростен изказ, до площаден злободневен говор. Той е доказал, че може да пише задълбочено и проникновено - по проблемите на рецепцията на българския модернизъм или при разкриване в дълбочина и многообразие сложния портрет на проф.Гълъбов – „Проф.д -р Константин Гълъбов – живот, творчество, идеи“ (2012), но  избира директното и ясно общуване, търсейки контакта и внушението върху своя читател.

За някои този подход ще дразни, други ще го сметнат за маниерен, за трети това ще е средство за придобиване на евтина популярност.

Скромното ми мнение, че така Йорданов държи да общува с максимално широка аудитория, стремейки усърдно и последователно да прокара своите възгледи дори с такъв подход, който напомня класно-урочният.

Александър Йорданов държи да го четат и познават и по-младите читатели – затова често така  задълбочено описва събития, които слабо се познават - терзанията у младия Вазов през 1883  г., изразени в стихотворението му „Общество и певец“ в „Какво ни учи Иван Вазов“ или приносът на проф.Иван Шишманов за създаването на „Паневропа“ и особено бляскавата му реч на 3 юни 1926 г. във Виена на Първия конгрес на паневропейското движение – в „Създателят“.

Авторът държи да изтъкне заслугите на основни, важи родни личности, допринесли за свободата и възхода на България – Паисий, Левски, Ботев, Вазов, Захарий Стоянов, Стефан Стамболов, Алеко Константинов,Яворов, Пенчо Славейков,д -р Кръстев, Димо Кьорчев, Димитър Талев.

Той възкресява в буквалния смисъл на думата поета и есеиста Александър Караманов в „Непознатият Александър Караманов“, за да поведе много добре подготвена и внимателно изложена защита в подкрепа на виждането си, че това е млад и перспективен български , а не македонски творец, загинал за съжаление твърде млад, само на 17 години в битка  с  отстъпващите от Гърция немски войски на 10 срещу 11 октомври 1944 г.

Създава и поредица от чисто публицистични текстове, отглас на актуални събития, вълнували обществото ни – „Народен съд“, „Катин“, „Чернобил“, „Девети септември“, „Палачите“,  „Горяни и горски братя“.

Обхватът на събития, личности и конфликти се простира от Възраждането,  Съединението, Първата и Втората световна война до актуалните проблеми на днешния ден – „Европа“, „Покаяние“.

Независимо от това книгата не е просто сборник от статии и студии, механично събрани в едно обемисто книжно тяло.

„Патриотични уроци“ си има премислена структура, хронология, герои, лайтмотиви – борба за свободна и европейски ориентирана България, бягаща от хибридната война на Москва и категорично  преследва и защитава своя поставена от Йорданов цел.

В „Покаяние“ той ясно и категорично разкрива какво го е накарало да напише своя труд – „Време е за родолюбие! И за борба за свобода и демокрация!Време е да осъзнаем, че тези ценности не са ни дадени даром, те са постигнати от много поколения.

…Родолюбието и съзнанието на европейската ни идентичност са наша същност.Ние ги преоткриваме чрез всичко, което правим в нашия живот.Не можем и нямаме моралното право да избягаме от себе си, от своята история и европейско настояще, не можем и нямаме право да изневерим на свободата.България е нашата родина, тя заслужава нашата почит и грижа, защита и обич.Тя очаква покаяние от мъчителите си.И не, за да им отмъсти, а за  да им прости.България мечтае за нашето добротворство.Ние трябва да разбираме болките и страданията й.Да се поучим от историята й.Да я направим още по – свободна, демократична и европейска.Съдбата, свободата и независимостта на отечеството ни е в нашите ръце.Всъщност това исках да споделя в моите уроци, в тази книга.Да бъдем достойни български граждани – свободни и демократични!

Да бъдем европейци! За да я има и България!“

Това е голямата мечта на автора – да живее в свободна и просперираща страна сред достойни българи – европейци.

Той е в правото си да я сподели с нас, а доколко ние ще бъдем обхванати от същия ентусиазъм е съвсем отделен въпрос.

Александър Йорданов, „Патриотични уроци“, 2019, 571 стр., С., изд.“Век 21 прес“

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • БЕЛЕЗНИЦИ

    Седем години затвор за две страници текст

    В знак на солидарност с журналистката и редакторка в "Радио Свобода", обвинена в тероризъм, Светлана Прокопиева много руски медии днес препечатаха този текст.

     
  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Не обичам училището: там те заставят да се съсредоточиш върху неща, които не искаш да знаеш.“

Леонардо ди Каприо, американски актьор, роден на 11 ноември преди 45 години

Анкета

Одобрявате ли Нобеловите награди на Олга Токарчук и Петер Хандке?

Да - 61.5%
Не - 11.5%
На Токарчук – да, на Хандке – не. - 23.1%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Как Ндрангета източва еврофондовете

Дори в ЕС може да се каже, че вече въпросът не е „Дали организираната престъпност е във властта, а Колко власт тя притежава...” А какво да кажем за Западните Балкани? Ами за по-малко демократичните и дори несъвсем-демократични държави?

"АПАРТ" -  театрална култура и човещина

Драматургично текстовете са подбрани чудесно от Людмила Сланева. Подобни текстове са огромен риск, защото можеш лесно и неусетно да минеш в нещо като рецитал или емоционален шантаж, което веднага би се усетило от публиката. 

Завръщане към корените на сагата

Камерън създава завладяващ, емоционално наситен, стегнат , суперзрелищен спектакъл, с ясни послания – трябва да се борим за съдбата си и да надделеем над амбициите на машините.