ИВАН НИКОЛОВ, „Факел“

Една поетична книга – „Покаяние Господне” от Румен Леонидов ни хвърля в бездна от въпроси, защото в нея и покаянието, и Господ, са метафора на изтъняващите до скъсване нравствени опори на съвременния човек. Читателят внезапно попада в неочаквана стихия от идеи, в които словото разрушава досегашната си първична обвивка и литва в необята, за да се върне пременено в одежди, които по инерция ще възприемаме като неподходящи и смущаващи благоприличната естетика.

Естетиката като същност, моралът като философия, борбата като необходимост тук се сливат, разделят, противопоставят и разпадат,

за да се получи усещането за свръхестествен опит, неосъзнат, а може би и преднамерен, но зареден с толкова енергия,благочистива добронамереност и неприсъща широта, че човешките отношения, облъхнати от боговдъхновение и богопорицание красиво се извисяват или се сгромолясват върху коловоза на мумифицираните ни представи за добро и зло, за да ги разложат отвътре и да ги сътворят отново с повече плам и въображение.

От Омир и Хораций до Данте и Петрарка човешкото достолепие, мъжество и вдъхновение, както и възможността тези категории, да бъдат интерпретиране чрез словото, внушаваха определена, макар и облечена в различни костюми представа за действителност и творчество. Лудовико Ариосто без да блести с мисловната дълбочина на тяхната добросъвестност към предмета на изображение, успя да размести пластовете, времената и събитията и чрез своя „Орландо Фуриозо” да извае новият образ на Средновековието, образ, който не търпи рамките, догмите и наставленията свише.

Като чете „Покаяние Господне” читателят е провокиран да размърда изпадналата в дрямка негова мисъл и да поразтърка очите си. Тук няма начало, няма и край. Няма стихотворения, въпреки че формално те са налице в книгата, няма и лирически герой, който като пластелин да се превъплъщава в духовния образ на своя създател. Всичко това липсва. Всъщност, има го. Има го, но то е принудено да жонглира, върху руините на един цивилизационен модел, който вече е в разруха, но който упорито продължава да се държи като че все още е в младенческа възраст и ще живее до безкрайност.

Тази книга е талантлива заупокойна на досега съществуващите илюзорни представи за вечност и дълголетие. В нея почти хулиганската разкрепостеност и благородната добронамереност вървят ръка за ръка и преливат в библейските притчи и посланията Господни

грапавите мисли и нащърбената духовност на нашето време, белязано с особения знак на граничната епоха, в която съдбата е решила да живеем.

***

Румен Леонидов се самозаблуждава, като си мисли, че щом е взел като мая за творческия си замисъл няколко сакрални имена, библейски герои и религиозни светилища, превръща заглавието „Покаяние Господне” в панацея за хроничните нравствени болести на съвременния човек. Може би точно това заглавие ще вдъхнови обичащите да изглеждат дълбокомислени любителки на поезията. Те ще открият в тази книга съответстващи на интелектуалното им равнище духовни пластове и може би ще имат донякъде право. Но те ще останат завинаги на брега на истината на предложената тук поезия. Защото тази книга, противно на съкровения й замисъл , тръгва по съвсем различен коловоз. Авторът й на моменти стои стъписан пред собствената си неспособност да обуздае идеите, които го връхлитат,превъплътени в слова, изгряващи неведнъж самостоятелно и независимо от волята на създателя им. Точно в това е същностния код на тези стихотворения, ако е възможно изобщо да ги наречем стихотворения, защото те са безкраен наниз от изображения на взаимноизключващи се и взаимнодопълващи се географски, религиозни и духовни пространства.

Въпреки многопластовата тъкан, в която доминира и добронамереност, и смирение, от тези стихотворения струи неосъзнато, но категорично присъстващо неспокойствие. Авторът се е превъплътил в някакъв съвременен Ахасфер, който не може да си намери място. Той носи в себе си тревожният бацил на несъгласието с безметежното живуркане на посредствеността и бездарието.

Няма значение къде е лирическият герой. Дали е в Йерусалим или в Златолист. Това са само кодови названия на духовните спирки, от които започват истинските пътешествия, истинските срещи, разлъки, истинските радости, несрети и разочарования, но и истинското вдъхновение.

Авторът е господар и роб на собствените си видения, които чрез думите се превъплъщават в умишлено подхвърлена и недоизказана загадъчност, подминавана от него с небрежна артистичност.

***

Смирненски естетизира мечтата си за социална справедливост. Вутимски в „Tedium vitae” доказа, как творчеството и действителността взаимно се допълват. Вапцаров, без да подозира, чрез таланта си опроверга наивността на идеологизираната си вяра. Пеньо Пенев изболедува измамната романтика на соцреализма и се опита да изтръгне този плевел от лехата на естетиката.

Румен Леонидов от въображаемия амвон на Вярата разголва грехопадението, в което сме потънали и с което сме се сраснали. Богопочитането и Богоборчеството, потопени понякога в талантливо контролирана словесна стихийност, внушават усещането за опасностите, които ни дебнат отвсякъде.

В този смисъл ”Покаяние Господне” разчиства пътя за бунта на свободния човек, сътворил абсурдите на свободата. Тя е диагноза и опит за лечение на болести, които се раждат единствено на границата между две епохи.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • НОВА КНИГА

    Евелина Йекер  - „В името на живота“

    Млада жена пише писма на психотерапевтката си д-р Дорман между сесиите, а после изведнъж изчезва безследно. 

     
  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

"Човек остарява твърде бързо, прекалено бързо и помъдрява прекалено късно! Точно когато... вече няма време..."

Хорхе Луис Борхес, аржентински писател, роден на 24 август преди 120 години

Анкета

Кой е отговорен за счупените плочки на Ларгото?

Министерството на културата - 36%
Фирмата изпълнител - 40%
Скейтбордистите - 12%
Минувачите - 12%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Носталгично за „На всеки километър“

Легендарният сериал навършва половин век. На 20 август 1969 г. е премиерата на първия епизод – „шлеповете”.

Тарантино и неговата приказка за Холивуд

Именитият кинаджия предлага своя пореден девети  опус - пастиш, направен с вкус и размах, за който предварително знае, че ще има публика и успех. Дали ще го харесаме или не е отделен въпрос.

За добрия човек и историческата правда 

Прочетете книгата „Един много добър човек“, осмислете я и осъзнайте веднъж завинаги как трябва и не трябва да се пише за нашата история.

Ако искаме да сме почтени българи и европейци.