ЕЛЕОНОРА СТАЙКОВА

Един от най-успешните съвременни български режисьори Петър Вълчанов  споделя, че в І клас неговата дъщеря имала за домашно да научи диалог наизуст.

"Стори ми се много странно, когато в училище ми казаха, че не се е справила. А същото дете през лятото, когато снимахме филм, нямаше никакъв проблем с научаване на диалозите. Очевидно киното отключва у децата умения, които матрицата на традиционната образователна система не може", казва Вълчанов. 

Затова режисьорът вярва, че би било много ценно и според него не е утопия киното да заеме място в класната стая. Над тази кауза вече няколко години работят Ралица Асенова и сдружение „Арте Урбана колектив“. Предстоящият от 21 до 23 юни фестивал „Срещи на младото европейско кино“ е поредна стъпка в тази посока. Акцент във фестивалната програма  ще бъде форумът „Кино в училище“. Той ще събере учители, преподаватели, директори  които използват киното като педагогически подход в работата си . Помага им  платформата CinEd – европейска мрежа  с колекция от филми и обучителни  материали. За 4 години над 5000 са учениците в България, които са гледали поне един европейски филм, а над 200 преподавателите, проявили интерес и тренирани  да прилагат киното в своите часове и извънкласни дейности. 

Един от най-активните  участници в програмата е Даниел Симеонов, преподавател по английски език в ОУ „Неофит Рилски“, село Дерманци.

„Работя с деца, повечето от които дори не говорят добре български и са функционално неграмотни. И на тези деца аз  изведнъж  им пускам „Първият учебен ден“ на Жак Розие. Това за тях е културен и социален шок. Задавам им  въпроси, които целят анализ и няма ученик, който да не може да  интерпретира видяното и да не може да вземе участие. Дори и този, който не умее да чете и да смята дава собствен отговор на въпроса: „Защо главният герой пусна змията обратно в реката в края на филма?“. В същото време на аналитичен въпрос, по която и да у друга дисциплина, ще кажат „Не знам“. Продължва да ме изненадва това, че ученици, които се представят много зле в училище, могат да дадат толкова различни и адекватни отговори при анализа на филми, които сме гледали. Смелостта, тяхната активност, която се задейства с киното – това е най-изненадващото. Пишем с децата писма до режисьора, до главния герой, правим алтернативен плакат, прогнозираме какво става след финала...Страшно им е интересно.

Включването на киното в класната стая като изкуство, като начин за изграждане на вкус, на нагласи към света е пряко свързано, за съжаление, с промяна на образователната система, с концепцията й, което знаем колко трудно се случва. Въпросът е да не го вкараме  в административната рамка на разпределения, на тематични планове, изпити и тестове. В момента часовете са 40 минути, чисто логистично не е възможно, тъй като филмът трябва да се изгледа целият. Вариант е например да бъде въведено като част от българското образование, но да не се състои всяка седмица, а да има друг хорариум, друга визия, да се съчетава  гледането  на филми и практика извън училище. И да не носи оценка, а кредит например, за да  се завърши процеса  чисто административно. От моя опит неформалният характер трябва да бъде запазен, за да има смисъл и въздействие върху децата, за да може те да го открият по автентичен и вълнуващ начин“, разсъждава Даниел Симеонов вече от позицията на учител. 

Освен дискусиите, в рамките на фестивала ще има разбира се и подбрана селекция филми. Сред тя са новата документална лента „Формулата на Тео“,  кинокласиките „Първият учебен ден“ на Жак Розие и „Нула за поведение“ на Жан Виго,  двата късометражни филма   на Клеман Кожитор - „Галантни Индии” и „Брагино”, номинирани за награда „Сезар“ в категорията си. Селекцията се допълва от „Сто деца в очакване на влак” на режисьора Игнасио Агуеро.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • НОВА КНИГА

    Евелина Йекер  - „В името на живота“

    Млада жена пише писма на психотерапевтката си д-р Дорман между сесиите, а после изведнъж изчезва безследно. 

     
  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

"Човек остарява твърде бързо, прекалено бързо и помъдрява прекалено късно! Точно когато... вече няма време..."

Хорхе Луис Борхес, аржентински писател, роден на 24 август преди 120 години

Анкета

Кой е отговорен за счупените плочки на Ларгото?

Министерството на културата - 36%
Фирмата изпълнител - 40%
Скейтбордистите - 12%
Минувачите - 12%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Носталгично за „На всеки километър“

Легендарният сериал навършва половин век. На 20 август 1969 г. е премиерата на първия епизод – „шлеповете”.

Тарантино и неговата приказка за Холивуд

Именитият кинаджия предлага своя пореден девети  опус - пастиш, направен с вкус и размах, за който предварително знае, че ще има публика и успех. Дали ще го харесаме или не е отделен въпрос.

За добрия човек и историческата правда 

Прочетете книгата „Един много добър човек“, осмислете я и осъзнайте веднъж завинаги как трябва и не трябва да се пише за нашата история.

Ако искаме да сме почтени българи и европейци.