ЕЛЕОНОРА СТАЙКОВА

Един от най-успешните съвременни български режисьори Петър Вълчанов  споделя, че в І клас неговата дъщеря имала за домашно да научи диалог наизуст.

"Стори ми се много странно, когато в училище ми казаха, че не се е справила. А същото дете през лятото, когато снимахме филм, нямаше никакъв проблем с научаване на диалозите. Очевидно киното отключва у децата умения, които матрицата на традиционната образователна система не може", казва Вълчанов. 

Затова режисьорът вярва, че би било много ценно и според него не е утопия киното да заеме място в класната стая. Над тази кауза вече няколко години работят Ралица Асенова и сдружение „Арте Урбана колектив“. Предстоящият от 21 до 23 юни фестивал „Срещи на младото европейско кино“ е поредна стъпка в тази посока. Акцент във фестивалната програма  ще бъде форумът „Кино в училище“. Той ще събере учители, преподаватели, директори  които използват киното като педагогически подход в работата си . Помага им  платформата CinEd – европейска мрежа  с колекция от филми и обучителни  материали. За 4 години над 5000 са учениците в България, които са гледали поне един европейски филм, а над 200 преподавателите, проявили интерес и тренирани  да прилагат киното в своите часове и извънкласни дейности. 

Един от най-активните  участници в програмата е Даниел Симеонов, преподавател по английски език в ОУ „Неофит Рилски“, село Дерманци.

„Работя с деца, повечето от които дори не говорят добре български и са функционално неграмотни. И на тези деца аз  изведнъж  им пускам „Първият учебен ден“ на Жак Розие. Това за тях е културен и социален шок. Задавам им  въпроси, които целят анализ и няма ученик, който да не може да  интерпретира видяното и да не може да вземе участие. Дори и този, който не умее да чете и да смята дава собствен отговор на въпроса: „Защо главният герой пусна змията обратно в реката в края на филма?“. В същото време на аналитичен въпрос, по която и да у друга дисциплина, ще кажат „Не знам“. Продължва да ме изненадва това, че ученици, които се представят много зле в училище, могат да дадат толкова различни и адекватни отговори при анализа на филми, които сме гледали. Смелостта, тяхната активност, която се задейства с киното – това е най-изненадващото. Пишем с децата писма до режисьора, до главния герой, правим алтернативен плакат, прогнозираме какво става след финала...Страшно им е интересно.

Включването на киното в класната стая като изкуство, като начин за изграждане на вкус, на нагласи към света е пряко свързано, за съжаление, с промяна на образователната система, с концепцията й, което знаем колко трудно се случва. Въпросът е да не го вкараме  в административната рамка на разпределения, на тематични планове, изпити и тестове. В момента часовете са 40 минути, чисто логистично не е възможно, тъй като филмът трябва да се изгледа целият. Вариант е например да бъде въведено като част от българското образование, но да не се състои всяка седмица, а да има друг хорариум, друга визия, да се съчетава  гледането  на филми и практика извън училище. И да не носи оценка, а кредит например, за да  се завърши процеса  чисто административно. От моя опит неформалният характер трябва да бъде запазен, за да има смисъл и въздействие върху децата, за да може те да го открият по автентичен и вълнуващ начин“, разсъждава Даниел Симеонов вече от позицията на учител. 

Освен дискусиите, в рамките на фестивала ще има разбира се и подбрана селекция филми. Сред тя са новата документална лента „Формулата на Тео“,  кинокласиките „Първият учебен ден“ на Жак Розие и „Нула за поведение“ на Жан Виго,  двата късометражни филма   на Клеман Кожитор - „Галантни Индии” и „Брагино”, номинирани за награда „Сезар“ в категорията си. Селекцията се допълва от „Сто деца в очакване на влак” на режисьора Игнасио Агуеро.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Красотата е банално качество у много жени. Същинското очарование идва от вътрешния пламък на личността.”

Димитър Димов, български писател, роден на 25 юни преди 110 години

Анкета

Колко често подарявате книга?

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

„Лора, Яворов и аз” – завръщането в диалога

С изключителна прецизност и уважение към отминалото време и най-вече към личността на Дора, Петър Величков събира и подрежда изгубените частици от един пъзел, който може би никога няма да бъде подреден напълно.

Бунтът на свободния или абсурдите на свободата

Книгата е диагноза и опит за лечение на болести, които се раждат единствено на границата между две епохи.

Не е утопия киното да заеме място в образованието

 „Работя с деца, повечето от които дори не говорят добре български и са функционално неграмотни. И на тези деца аз  изведнъж  им пускам „Първият учебен ден“ на Жак Розие. Това за тях е културен и социален шок", казва учителят Даниел Симеонов,