ОГНЯН СТАМБОЛИЕВ

    „Янините девет братя” – опера от Любомир Пипков, режисьорски проекции” е, без съмнение, забележително събитие не само в нашето книгоиздаване, но и в целия ни културен живот. Появи се след друго голямо събитие – кулминацията на културния сезон – премиерата на тази опера (на 22 март м.г.) и представянето й с огромен успех в Болшой театър, Москва на 24 май с.г.  Да, досега не сме имали подобна книга, свързана с българската опера и музикалната ни сцена. Тя е нещо уникално, първа по рода си у нас. Подобни опуси, посветени само на едно музикално-сценично произведение, писани от режисьори, са голяма рядкост дори в страни с дълголетни традиции в жанра като: Русия, Германия, Полша, Австрия, Франция. Сещам се за книги на Борис Покровски, Валтер Фелзенщайн и Йоахим Херц, на Жан- Пиер Понел, Ото Шенк и Бронислав Хорович. И като че ли списъкът на този род книги е доста кратък. 

   Академик Пламен Карталов, водещият днес оперен режисьор у нас, е проявил голяма смелост да напише този капитален труд, посветен само на едно произведение, първата опера на класика Любомир Пипков, създадена през 30-те години на ХХ век.

Едва след петата си сценична реализация тази първа и най-българска от всички опери (според Константин Илиев) сценична творба на класика Любомир Пипков получи достойната си оценка. Разбира се, третата (1978 , Стара Загора) и особено четвъртата с награди от Националния оперен преглед  (1984, Русе) постановки също имаха  своя успех и признание, но първите две (1937 и 1961, София) огорчиха големия наш композитор. И той написа следващата си опера, „Момчил”, едва след 15 години. Но не самите постановки, които, без съмнение, имаха своите качества, а резонансът, противоречивите и дори отрицателни мнения на критиците и музикантите. А и завистта българска... Малцина от тях разбраха и оцениха новаторския дух и голямата стойност на този опус на Пипков, който би бил оценен високо, ако авторът бе от друга страна и култура. Но, за щастие, това е вече минало, макар и поучително и както се казва: „по- добре късно, отколкото никога”. Защото ако не бе осъществена тази постановка, просто нямаше да разберем, че Пипков е създал най- значимата досега българска опера, че това е всъщност българската национална оперна класика, равна на унгарската „Херцогът Синята брада” на Бела Барток, румънската „Едип цар” на Джордже Енеску, руската „Катерина Измайлова”, полската „Крал Рогер” на Карол Шимановски. По-точно една модерна класика (защото оперна класика от 17, 18 и 19 век нямаме поради трагичната ни историческа съдба). За тази съдба всъщност става дума и в тази опера-балада или легенда на Пипков, създадена по едноименния разказ на забравения днес белетрист Никола Веселинов. Робството е фон на една разтърсваща семейна, родова драма. Разпадът на един матриархален род. Актуална история и за днешния ни ден. За тежката участ и на днешна България...

Тук не мога да не спомена думите на историчката на българския оперен театър проф. Розалия  Бикс: „Чрез тази опера ние трябва да показваме на какво е способен българският гений, когато е от величината на Любомир Пипков и трябва да я подкрепяме с всички сили. Чрез операта "Янините девет братя" Пипков заслужава нашето преклонение .” 

Наистина, съвършена е партитурата на тази майсторски написана творба, доста богата и трудна, повлияна от експресионизма и Мусоргски, но при това дълбоко оригинална, изконно българска. Цветен, богат на багри и нюанси оркестър. Учителят на Пипков, великият Пол Дюка ще каже: „Вие изравяте от българската земя един нов стил и ако завършите операта, така както сте я започнали, ще се роди един шедьовър”.

Мащабен, впечатляващ опус, както с обема (655 страници), така и качеството си. Достоен за тази „най-българска” и може би най-съвършена национална класическа опера, която сега, благодарение на изключителната му постановка, преоткриваме отново и можем да оценим истински, по достойнство.  

   Авторът е отворил партитурата на този безспорен шедьовър с амбицията да разкрие и преосмисли образа на неговите философски, психологически и социално- обществени послания. Според него тук става дума за един „иносказателен шедьовър от миналото, отправен към бъдещето, в който рефлексиите на събитията в това музикално- сценично повествование могат да ни развълнуват, разтърсят и днес.” И е успял да докаже тезата си, както направи това и в сценичен план, в постановката в Софийската опера.

     Книгата е, подчертавам, голяма и впечатляваща. Ще спомена само заглавията на четирите й основни части:1/ Операта на Пипков в епохата на новаторите за родно изкуство / 30- те години на ХХ в./, 2/ Родословието на либретото, 3/ Поглед към партитурата/ Езикът, Интонационният строй, Семантиката на тоналностите, Музикалната форма на операта, Музикално- тематичното изграждане, Лайтмотивите/, 4 / Поглед от сцената, общи аспекти, образи драматургия/. Всичко това – резултат от един сериозен анализ, един къртовски труд, при една голяма и солидна научна подготовка. Всичко това, заедно с приложенията, в рамките „само” на 645 страници. Не съм срещал подобен труд дори на наш драматичен режисьор върху пиеса на Шекспир или Вазов!

Ценно и интересно е и приложението (325 страници). Уникалното тук е, че Карталов е издирил всички народни песни (близо 40) с мотива за Яна и нейните девет братя от легендата. Представил е и разказа на Никола Веселинов, първоизточника на либретото  (подписано от него, но всъщност дело на Любомир Пипков), представил пълно с текст, снимки и рецензии петте постановки досега на операта  (1937, 1961,1978, 1984, 2018), реализирани с различен успех в София, Стара Загора, Русе и отново в София. Също и интересната дискусия около операта, предизвикала доста спорове, немалко възторзи и отрицания. Макар и обемен и решен като монография, този текст се чете леко и увлича. Карталов има леко, образно перо, освен голямата ерудиция и култура, които е натрупал в своята блестяща кариера, с много върхове и открития.

     Книгата е издадена много прецизно, на високо полиграфическо равнище, богато илюстрирана от  „Захарий Стоянов”. Един наистина, първи по рода си, основополагащ труд.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

„Нашите глави са обли, затова мисълта може да сменя посоката си.”

Алън Гинзбърг, американски поет, роден на 3 юни преди 94 години

Анкета

Одобрявате ли храната в ресторантите да е с по-нисък ДДС от книгите?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

„Тялото” – за всеки, който търси доказателство за нашата уязвимост

 

Книгата се чете изключително леко. А това е майсторството: да разкажеш много сложни научни неща, незнайни факти, открития и събития, които изискват сериозно изучаване.

Сериали по време на криза

 

В „Южен вятър 2“ има стабилна „българска връзка“.

Достойнствата на една книга

 „Невидимата искра на Възраждането” е добросъвестно изследване, което разкрива малко познати дейтали от историята ни, както и невидимите на механизми на тайните общества и влиянието им върху възрожденските дейци.