ОГНЯН СТАМБОЛИЕВ

    „Янините девет братя” – опера от Любомир Пипков, режисьорски проекции” е, без съмнение, забележително събитие не само в нашето книгоиздаване, но и в целия ни културен живот. Появи се след друго голямо събитие – кулминацията на културния сезон – премиерата на тази опера (на 22 март м.г.) и представянето й с огромен успех в Болшой театър, Москва на 24 май с.г.  Да, досега не сме имали подобна книга, свързана с българската опера и музикалната ни сцена. Тя е нещо уникално, първа по рода си у нас. Подобни опуси, посветени само на едно музикално-сценично произведение, писани от режисьори, са голяма рядкост дори в страни с дълголетни традиции в жанра като: Русия, Германия, Полша, Австрия, Франция. Сещам се за книги на Борис Покровски, Валтер Фелзенщайн и Йоахим Херц, на Жан- Пиер Понел, Ото Шенк и Бронислав Хорович. И като че ли списъкът на този род книги е доста кратък. 

   Академик Пламен Карталов, водещият днес оперен режисьор у нас, е проявил голяма смелост да напише този капитален труд, посветен само на едно произведение, първата опера на класика Любомир Пипков, създадена през 30-те години на ХХ век.

Едва след петата си сценична реализация тази първа и най-българска от всички опери (според Константин Илиев) сценична творба на класика Любомир Пипков получи достойната си оценка. Разбира се, третата (1978 , Стара Загора) и особено четвъртата с награди от Националния оперен преглед  (1984, Русе) постановки също имаха  своя успех и признание, но първите две (1937 и 1961, София) огорчиха големия наш композитор. И той написа следващата си опера, „Момчил”, едва след 15 години. Но не самите постановки, които, без съмнение, имаха своите качества, а резонансът, противоречивите и дори отрицателни мнения на критиците и музикантите. А и завистта българска... Малцина от тях разбраха и оцениха новаторския дух и голямата стойност на този опус на Пипков, който би бил оценен високо, ако авторът бе от друга страна и култура. Но, за щастие, това е вече минало, макар и поучително и както се казва: „по- добре късно, отколкото никога”. Защото ако не бе осъществена тази постановка, просто нямаше да разберем, че Пипков е създал най- значимата досега българска опера, че това е всъщност българската национална оперна класика, равна на унгарската „Херцогът Синята брада” на Бела Барток, румънската „Едип цар” на Джордже Енеску, руската „Катерина Измайлова”, полската „Крал Рогер” на Карол Шимановски. По-точно една модерна класика (защото оперна класика от 17, 18 и 19 век нямаме поради трагичната ни историческа съдба). За тази съдба всъщност става дума и в тази опера-балада или легенда на Пипков, създадена по едноименния разказ на забравения днес белетрист Никола Веселинов. Робството е фон на една разтърсваща семейна, родова драма. Разпадът на един матриархален род. Актуална история и за днешния ни ден. За тежката участ и на днешна България...

Тук не мога да не спомена думите на историчката на българския оперен театър проф. Розалия  Бикс: „Чрез тази опера ние трябва да показваме на какво е способен българският гений, когато е от величината на Любомир Пипков и трябва да я подкрепяме с всички сили. Чрез операта "Янините девет братя" Пипков заслужава нашето преклонение .” 

Наистина, съвършена е партитурата на тази майсторски написана творба, доста богата и трудна, повлияна от експресионизма и Мусоргски, но при това дълбоко оригинална, изконно българска. Цветен, богат на багри и нюанси оркестър. Учителят на Пипков, великият Пол Дюка ще каже: „Вие изравяте от българската земя един нов стил и ако завършите операта, така както сте я започнали, ще се роди един шедьовър”.

Мащабен, впечатляващ опус, както с обема (655 страници), така и качеството си. Достоен за тази „най-българска” и може би най-съвършена национална класическа опера, която сега, благодарение на изключителната му постановка, преоткриваме отново и можем да оценим истински, по достойнство.  

   Авторът е отворил партитурата на този безспорен шедьовър с амбицията да разкрие и преосмисли образа на неговите философски, психологически и социално- обществени послания. Според него тук става дума за един „иносказателен шедьовър от миналото, отправен към бъдещето, в който рефлексиите на събитията в това музикално- сценично повествование могат да ни развълнуват, разтърсят и днес.” И е успял да докаже тезата си, както направи това и в сценичен план, в постановката в Софийската опера.

     Книгата е, подчертавам, голяма и впечатляваща. Ще спомена само заглавията на четирите й основни части:1/ Операта на Пипков в епохата на новаторите за родно изкуство / 30- те години на ХХ в./, 2/ Родословието на либретото, 3/ Поглед към партитурата/ Езикът, Интонационният строй, Семантиката на тоналностите, Музикалната форма на операта, Музикално- тематичното изграждане, Лайтмотивите/, 4 / Поглед от сцената, общи аспекти, образи драматургия/. Всичко това – резултат от един сериозен анализ, един къртовски труд, при една голяма и солидна научна подготовка. Всичко това, заедно с приложенията, в рамките „само” на 645 страници. Не съм срещал подобен труд дори на наш драматичен режисьор върху пиеса на Шекспир или Вазов!

Ценно и интересно е и приложението (325 страници). Уникалното тук е, че Карталов е издирил всички народни песни (близо 40) с мотива за Яна и нейните девет братя от легендата. Представил е и разказа на Никола Веселинов, първоизточника на либретото  (подписано от него, но всъщност дело на Любомир Пипков), представил пълно с текст, снимки и рецензии петте постановки досега на операта  (1937, 1961,1978, 1984, 2018), реализирани с различен успех в София, Стара Загора, Русе и отново в София. Също и интересната дискусия около операта, предизвикала доста спорове, немалко възторзи и отрицания. Макар и обемен и решен като монография, този текст се чете леко и увлича. Карталов има леко, образно перо, освен голямата ерудиция и култура, които е натрупал в своята блестяща кариера, с много върхове и открития.

     Книгата е издадена много прецизно, на високо полиграфическо равнище, богато илюстрирана от  „Захарий Стоянов”. Един наистина, първи по рода си, основополагащ труд.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Красотата е банално качество у много жени. Същинското очарование идва от вътрешния пламък на личността.”

Димитър Димов, български писател, роден на 25 юни преди 110 години

Анкета

Колко често подарявате книга?

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

„Лора, Яворов и аз” – завръщането в диалога

С изключителна прецизност и уважение към отминалото време и най-вече към личността на Дора, Петър Величков събира и подрежда изгубените частици от един пъзел, който може би никога няма да бъде подреден напълно.

Бунтът на свободния или абсурдите на свободата

Книгата е диагноза и опит за лечение на болести, които се раждат единствено на границата между две епохи.

Не е утопия киното да заеме място в образованието

 „Работя с деца, повечето от които дори не говорят добре български и са функционално неграмотни. И на тези деца аз  изведнъж  им пускам „Първият учебен ден“ на Жак Розие. Това за тях е културен и социален шок", казва учителят Даниел Симеонов,