БОРИСЛАВ ГЪРДЕВ

Постановката на Георги Михалков „Всяка година по същото време“ се оказа една от най – приятните изненади на годината. Спомням си с какво удоволствие писах ревюто за първата част „Догодина по същото време“, но изобщо не съм очаквал, че продължението ще бъде още по-добро. То е писано от Бърнард След преди 23 години, има същият шеметен успех по света и е съвсем естествено Михалков да се заеме и с него. Вкарва удачно и ефективно озвучаване, прави някои  натрапващи се допълнения и нововъведения – показването на снимки от джиесем, коментари за Доналд Тръмп и Хилари Клинтън и пиесата добива съвсем актуално звучене.

Разбира се, важен е самият текст, който като качество е просто брилянтен, но също така и неговото адекватно осмисляне, акцентирането на универсалните проблеми, стойности и ценности, свързани с човека и неговия всекидневен бит, за да зазвучи убедително и непосредствено самият спектакъл „като в живота“.

И още нещо има значение – умелият избор на двамата изпълнители, тъй като по същество „Всяка година по същото време“ си е чистка проба камерен и интимен спектакъл. Михалков е бил улеснен, тъй като е можел да разчита на  актьори, които вече  познава от  първата част и които са сработени в удивителен синхрон.

Лилия Маравиля и Христо Шопов са просто идеалният тандем, който може да изнесе подобен стойностен спектакъл на плещите си.

Интересното е, че Маравиля в продължението като Дорис е двигателят, локомотивът, който движи уверено и непоколебимо, с плам и страст, с удивителна всеотдайност спектакъла напред. Като Джордж Христо Шопов е незаменимият помощник, готов и на самобичуване и автоирония, за да подпомогне цялостното хомогенно въздействие.

Разделен на 6 сцени и траещ 90 минути, „Всяка година по същото време“ се гледа на един дъх, като откровение.

Хареса ми умението на постановчика да експонира комичните сцени  с щипка топлота , а да акцентира ненатрапчиво, но много убедително на драматичните обрати.

В това отношение последната част – сватбата на Джордж с болната от рак Дорис е наистина висш пилотаж, показан със замах и амбиция, след което е съвсем естествено публиката да стане на крака и да ръкопляска  във възторг пет минути.

Излязох от салона удовлетворен и възроден. Бях в приповдигнато настроение, доволен и щастлив, все едно Дорис ми е дала на мен стоте хиляди долара.

И се заканих непременно да гледам и следващата постановка на Георги Михалков.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • БЕЛЕЗНИЦИ

    Седем години затвор за две страници текст

    В знак на солидарност с журналистката и редакторка в "Радио Свобода", обвинена в тероризъм, Светлана Прокопиева много руски медии днес препечатаха този текст.

     
  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Който обича народа, трябва да го заведе на баня.”

Хайнрих Хайне, германски поет, роден на 13 декември преди 222 години

Анкета

Готови ли сте да направите нещо безвъзмездно за обществото?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Вечерта, в която "Музикферайн" заговори на български

Саша Гьотцел: "Концертът на Софийската филхармония под диригентството на Найден Тодоров беше фантастичен! Мога само да кажа: Браво! Браво! Браво! Не само София, но и цяла България трябва да се гордее, че има такъв филхармоничен оркестър."

Филип Димитров и неговата визия на българската християнска история

 

„Братя“ е приятно изживяване и празник на духа.

Да не забравяме, че и ние не сме учили или чели „Под игото” в оригинал

Понеже не идеите са важни, а общото патриотично послание, затова и езикът на Вазов става свещен и неприкосновен.