БОРИСЛАВ ГЪРДЕВ

Признавам, че прочетох „Свидетелства на прехода 1989 - 1999“ сравнително късно.
След като мина еуфорията по представянето й и след като прегледах достатъчно отзиви за нея. Сега си признавам – струвало си е да прочета тази книга.

Като мнозина мои съграждани и аз имам сложно и противоречиво отношение към личността и делото на Иван Костов. Писал съм критични текстове за него, знам какво ми струваха реформите му от 1997 - 2001г. и свидетелствам, че лично за мен това бяха най – трудните години в живота ми.
Не крия, че през годините без замисляне съм приемал демонизирането и охулването му, наслоената и устойчива представа, че той и Луканов – като най-подготвени икономисти – са имали най-голяма вина за катастрофиралия ни бит.
Сега се запознах с неговите мемоари, които са по - скоро искрено написани бележки и коментари, често пълни със специфична информация, и разбрах най – важното.
Преди да обвинявам един държавник – а Костов е безспорно такъв – трябва да се запозная детайлно с неговото защитно слово.
„Свидетелства на прехода 1989 – 1999“ е честно и безкомпромисно поднесена защитна реч.

За това какво е свършило правителството на СДС и ОДС през 1991 - 1992 и 1997 – 2001 г., за допуснатите грешки, но и за успехите.
За опита за стабилизация на страната и ваденето й от пропастта, за трудните преговори с международните финансови институции и отстояването на националната кауза, за компромисите по пътя към предначертаната цел.
И в крайна сметка – за ЦЕНАТА, която политик и макроикономист като Костов трябва да заплати, служейки на родината си.
Сега разбирам, че без неговото управление нямаше да има не само икономическа стабилност и ред.
Нямаше да има членство в НАТО и ЕС, тъй като нямаше да са покрити прословутите изисквания от Копенхаген.  Нямаше да я има европейската перспектива на България. А тя вероятно щеше да се люшка от криза в криза и неуспешно щеше да продължи да лавира между финансови експерти и Големите братя.
Свикнал съм да вярвам на факти и документи и признавам – Костов успя да ме убеди, че и приватизацията, и новите данъчни закони, и справянето с кризата в Косово и подкрепата за армията на Македония, и трудно постигнатото национално съгласие в парламента,и преговорите за членство в ЕС, са имали една цел – по-доброто състояние и бъдеще на България.
Знам – и от личен опит – този който прави реформи, залагайки главата си – остава неразбран и обруган.  Други обират лаврите, а реформаторът просто се забравя.
Вероятно по тази причина, събирайки всички необходими документи и доказателства, близо 20 години след като не е на власт, Костов решава да свидетелства.
Интересното е, че той, защитавайки себе си и своето семейство, което също плаща цената на прехода, не забравя и сътрудници си като Александър Божков , Муравей Радев и Пламен Орешарски, като същевременно брани като с щит и действията на депутатите от управляващото мнозинство и най – вече политическата сила, която ги е излъчила – ОДС и СДС.
За някои може да звучи лицемерно, но аз смятам, че това е акт на забравена коректност и защита на историческата истина.
Иван Костов има интересен изказ.Очаквах да ме измъча със смилането на икономическа информация, каквато в изложението му има в изобилие, но се оказа, че умее да разказва – ясно, стегнато, без фалш.
Личи си школовката на университетския преподавател и финансов експерт, усеща се и желанието му да бъде разбран от повече хора.Пък макар и със закъснение. Много рядко авторът ни допуска до себе си и до своите съкровени тревоги и премеждия.
Но именно тези му, уж случайно изпуснати признания, се запечатват най-трайно в съзнанието ни.
Посрещналата го с укор в погледа съпруга след като е приел да стане лидер на СДС, загубата на тъщата, заплахите по телефона като министър на финансите при Филип Димитров, знаменателната среща с президента Желев две седмици преди Боянските ливади, когато го моли да не торпилира правителството с оглед течащите реформи, посещението на шефа на мисията на МВФ Ануп Сингх в къщата му, когато е запознат с начина на оцеляване на българина, наречен „зимнина“, скрита в мазето и особено срещата с Пламен Орешарски в градинката зад ул.“Московска“, когато съратникът му с леки обувки шляпа в снега, правейки поредното ежедневно салтомортале по лансиране на облигации сред банките на ръба на мораториума върху плащанията ни по дълга , са ярки щрихи от епохата, доказващи, че ако иска Иван Костов може да създаде истински документален роман.
Неговата цел е била друга.
Помъдрял с годините и като истински стоик да представи на хората своя изстрадан отчет – за един живот, за едно голямо реформаторско усилие, за неоцененото желание да помогне на страната си и най-вече за жестоката цена, която българските политици плащат, когато са вложили амбиции и знания за общественото благо, а си отиват неразбрани и омаскарени като мафиоти и злодеи.
Костов е изминал пътя, видял е възторга,унинието и разочарованието и е платил своята дан.
На нас остава АДЕКВАТНО да оценим действията и заслугите му.
Ако имаме капацитет за това.

Иван Костов, „Свидетелства на прехода 1989 – 1999“, 2019, отг.ред. Димитър Николов, „Сиела Норма“ АД

Коментари  

0 #1 Jack 29-05-2019 17:27
Направо се просълзих от фалша и демагогията на другаря Костов
Цитиране
  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Не знам какво ни готви бъдещето, но знам, че трябва да остана позитивна и да не си позволявам да се отчайвам.“

Никол Кидман, австралийска актриса, родена на 20 юни преди 52 години

Анкета

Колко често подарявате книга?

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

„Лора, Яворов и аз” – завръщането в диалога

С изключителна прецизност и уважение към отминалото време и най-вече към личността на Дора, Петър Величков събира и подрежда изгубените частици от един пъзел, който може би никога няма да бъде подреден напълно.

Бунтът на свободния или абсурдите на свободата

Книгата е диагноза и опит за лечение на болести, които се раждат единствено на границата между две епохи.

Не е утопия киното да заеме място в образованието

 „Работя с деца, повечето от които дори не говорят добре български и са функционално неграмотни. И на тези деца аз  изведнъж  им пускам „Първият учебен ден“ на Жак Розие. Това за тях е културен и социален шок", казва учителят Даниел Симеонов,