ДАРИНА ТАКОВА, „Фейсбук“

Никога не пиша за събития, на които не съм била, няма да правя разбори и анализи.

Никога няма да отида да чуя звезда в абсолютен заник и издихание, особено когато точно тази звезда - той, е моят абсолютен любимец от звездната плеяда на големите феномени на операта. 

От миналото, разбира се.

Толкова беше великолепен! Толкова беше страстен и красив!

С това меко излъчване и поглед на кошута, с типичния жест с ръце, с устни издадени напред за проекция на звука, което го правеше така секси. Както пееше Дон Карлос и всичко от ранния Верди, беше сюблимен! Каква дуетна двойка на сцената и в живота бяха с Катя Ричарели! Прелест, рай на голямата музика и чистото певческо изкуство. После дойде левкимията, преживяна съпричастно от всички до един, които сме свързани с това изкуство. Спаси се, слава на Бога! Много големи артисти негови колеги помагаха финансово за лечението му, за трансплантаця на костен мозък. Емоционално и финансово.

Сценичната му кариера приключи, но продължи концертната. Безкрайни концерти по целия свят, които вече бяха много компромисни, но обичта към него и голямото състрадание и съпричастност продължават и до днес.

Само че, вече не пее в Италия, Франция, Германия, родната Испания. Неизменно е в аборигенски държави като нашата, където вкус и критерий липсват, но голямото име привлича и бедният българин на драго сърце вади по 100-200 лв, за да посети подобен концерт. Невежата си мисли, че това е същата тази звезда от тогава... 

Лапа мухи и вярва на плоски реклами.

Или по-скоро, нищо не си мисли...

Той е тук през година - две, сега стои манипулативната реклама, че този е последният му концерта на Балканите, да видим.. 

Той, Катя Ричарели (срам, резил, потрес, катастрофа).

Покойната Кабайе в инвалидна количка.

Явно е присъствието им у нас, страната без критерий..

Попълване на банковата сметка...

Много тъжно.

Няма да забравя никога далечната 1993, когато аз спечелих конкурса "Фр. Виняс" в Барселона.

Направих си подарък.

Дадох баснословната за тогава сума от 120 долара и гледах Карерас и Мирела Френи в Лисео във "Федора".

Беше отвъд триумфа, а любовта на каталунците към техния Хозе беше изразена френетично.

Толкова аплаузи, викове "Браво Хозе", не бях чувала, не ги чух никога на живо и след това по какъвто и да е повод. 

Накрая на спектакъла летеше водопад от цветя и листчета с написано "Обичаме те, Хозе!"

Никога не бих отишла да го слушам сега.

Само при вида му кръвта ми се смразява.

Чух нещо качено от концерта.

Как младият тенор пее височини вместо него, как пеят в хорче, за да не се усети слабостта му..

Транспонираните песни, които изпълнява...

За пари....

Важното е, че публиката е в делириум...

Жално и жалко.

Коментари  

+2 #1 Огнян Стамболиев 16-05-2019 18:14
Това е много грозен и злобен текст и не е трябвало да се публикува в този изискан културен сайт. В операт е така - всеки певец накрая свършва. Някои не могат да се разделят със сцената, а и публиката ги обича пи приема и когато залязват. Авторката на този текст беше чудесна певица,но си изгуби гласа и това я озлоби. Затова непрекъснато пише против Софийската опера, която сега - призна се от световната критика на Оперния конгрес през май м.г и на задграничните турнета, че е един първокласен театър на високо ниво. Тя вече не пее, затова пише така. Всеки запознат със случая знае това. Просто не й прави чест. СИГУРНО ПАК ЩЕ ИЗТРИЕТЕ МОЕТО МНЕНИЕ, НО ТО НЕ Е САМО МОЕ. ХОРАТА ЗНАЯТ КАКВА Е СИТУАЦИЯТА И ЗАЩО ТАЗИ ДАМА ЗАПОЧНА ТАКА УСЪРДНО ДА ХУЛИ ОПЕРАТА, В КОЯТО Е БИЛА. С НЕ Й ПРАВИ ЧЕСТ. ЗАЩО ТЕЗИ БЪЛГАРИ, КОИТО ГО ОБИЧАТ, ДА НЕ ОТИДАТ ДА ГО ПОЧЕТАТ?
Цитиране
  • НОВА КНИГА

    Евелина Йекер  - „В името на живота“

    Млада жена пише писма на психотерапевтката си д-р Дорман между сесиите, а после изведнъж изчезва безследно. 

     
  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПОРТРЕТ

    Спомен за Лорънс Оливие

    Той не доживя падането на комунизма, но имаше нещо символично, че си замина с един разделен и противоборстващ свят, който предстоеше коренно да се промени и в който за дълго щяхме да се радваме на плодовете на демокрацията.

„Ако книгите ми бяха по-лоши, нямаше да ме поканят в Холивуд, а ако бяха по-добри – аз нямаше да отида”.

Реймънд Чандлър, американски писател, роден на 23 юли преди 131 години

Анкета

Кой е отговорен за счупените плочки на Ларгото?

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

За добрия човек и историческата правда 

Прочетете книгата „Един много добър човек“, осмислете я и осъзнайте веднъж завинаги как трябва и не трябва да се пише за нашата история.

Ако искаме да сме почтени българи и европейци.

„Лора, Яворов и аз” – завръщането в диалога

С изключителна прецизност и уважение към отминалото време и най-вече към личността на Дора, Петър Величков събира и подрежда изгубените частици от един пъзел, който може би никога няма да бъде подреден напълно.

Бунтът на свободния или абсурдите на свободата

Книгата е диагноза и опит за лечение на болести, които се раждат единствено на границата между две епохи.