ДАРИНА ТАКОВА, „Фейсбук“

Никога не пиша за събития, на които не съм била, няма да правя разбори и анализи.

Никога няма да отида да чуя звезда в абсолютен заник и издихание, особено когато точно тази звезда - той, е моят абсолютен любимец от звездната плеяда на големите феномени на операта. 

От миналото, разбира се.

Толкова беше великолепен! Толкова беше страстен и красив!

С това меко излъчване и поглед на кошута, с типичния жест с ръце, с устни издадени напред за проекция на звука, което го правеше така секси. Както пееше Дон Карлос и всичко от ранния Верди, беше сюблимен! Каква дуетна двойка на сцената и в живота бяха с Катя Ричарели! Прелест, рай на голямата музика и чистото певческо изкуство. После дойде левкимията, преживяна съпричастно от всички до един, които сме свързани с това изкуство. Спаси се, слава на Бога! Много големи артисти негови колеги помагаха финансово за лечението му, за трансплантаця на костен мозък. Емоционално и финансово.

Сценичната му кариера приключи, но продължи концертната. Безкрайни концерти по целия свят, които вече бяха много компромисни, но обичта към него и голямото състрадание и съпричастност продължават и до днес.

Само че, вече не пее в Италия, Франция, Германия, родната Испания. Неизменно е в аборигенски държави като нашата, където вкус и критерий липсват, но голямото име привлича и бедният българин на драго сърце вади по 100-200 лв, за да посети подобен концерт. Невежата си мисли, че това е същата тази звезда от тогава... 

Лапа мухи и вярва на плоски реклами.

Или по-скоро, нищо не си мисли...

Той е тук през година - две, сега стои манипулативната реклама, че този е последният му концерта на Балканите, да видим.. 

Той, Катя Ричарели (срам, резил, потрес, катастрофа).

Покойната Кабайе в инвалидна количка.

Явно е присъствието им у нас, страната без критерий..

Попълване на банковата сметка...

Много тъжно.

Няма да забравя никога далечната 1993, когато аз спечелих конкурса "Фр. Виняс" в Барселона.

Направих си подарък.

Дадох баснословната за тогава сума от 120 долара и гледах Карерас и Мирела Френи в Лисео във "Федора".

Беше отвъд триумфа, а любовта на каталунците към техния Хозе беше изразена френетично.

Толкова аплаузи, викове "Браво Хозе", не бях чувала, не ги чух никога на живо и след това по какъвто и да е повод. 

Накрая на спектакъла летеше водопад от цветя и листчета с написано "Обичаме те, Хозе!"

Никога не бих отишла да го слушам сега.

Само при вида му кръвта ми се смразява.

Чух нещо качено от концерта.

Как младият тенор пее височини вместо него, как пеят в хорче, за да не се усети слабостта му..

Транспонираните песни, които изпълнява...

За пари....

Важното е, че публиката е в делириум...

Жално и жалко.

Коментари  

+2 #1 Огнян Стамболиев 16-05-2019 18:14
Това е много грозен и злобен текст и не е трябвало да се публикува в този изискан културен сайт. В операт е така - всеки певец накрая свършва. Някои не могат да се разделят със сцената, а и публиката ги обича пи приема и когато залязват. Авторката на този текст беше чудесна певица,но си изгуби гласа и това я озлоби. Затова непрекъснато пише против Софийската опера, която сега - призна се от световната критика на Оперния конгрес през май м.г и на задграничните турнета, че е един първокласен театър на високо ниво. Тя вече не пее, затова пише така. Всеки запознат със случая знае това. Просто не й прави чест. СИГУРНО ПАК ЩЕ ИЗТРИЕТЕ МОЕТО МНЕНИЕ, НО ТО НЕ Е САМО МОЕ. ХОРАТА ЗНАЯТ КАКВА Е СИТУАЦИЯТА И ЗАЩО ТАЗИ ДАМА ЗАПОЧНА ТАКА УСЪРДНО ДА ХУЛИ ОПЕРАТА, В КОЯТО Е БИЛА. С НЕ Й ПРАВИ ЧЕСТ. ЗАЩО ТЕЗИ БЪЛГАРИ, КОИТО ГО ОБИЧАТ, ДА НЕ ОТИДАТ ДА ГО ПОЧЕТАТ?
Цитиране
  • БЕЛЕЗНИЦИ

    Седем години затвор за две страници текст

    В знак на солидарност с журналистката и редакторка в "Радио Свобода", обвинена в тероризъм, Светлана Прокопиева много руски медии днес препечатаха този текст.

     
  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Целият прогрес, на който можем да се надяваме, е да направим хората малко по-малко зли.“

Гюстав Флобер, френски писател, роден на 12 декември преди 198 години

Анкета

Готови ли сте да направите нещо безвъзмездно за обществото?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Филип Димитров и неговата визия на българската християнска история

 

„Братя“ е приятно изживяване и празник на духа.

Да не забравяме, че и ние не сме учили или чели „Под игото” в оригинал

Понеже не идеите са важни, а общото патриотично послание, затова и езикът на Вазов става свещен и неприкосновен.

Когато автор и преводач стоят един до друг

За преводаческото изкуство на Огнян Стамболиев.