DW.com

В последните години десните популистки идеи намират плодородна почва сред не малко хора както в Германия, така и в Европа. Но какви са политическите и социалните последици от това, как се отразява на бъдещите поколения, на децата и младите хора? Имено тези въпроси задават режисьорите Франк Гайгер и Мохамед Фарукманеш.

Във филма “Млади германи” те позволяват на десни популисти като Гьотц Кубичек (един от основателите на антиислямисткото движение "Пегида") свободно да изразят своето мнение. Тези събеседници във филма говорят предимно за образователните идеали и детските си мечти. Режисьорите се въздържат от коментари и възражения. Коментарите са предоставени на експерти, запознати с крайнодесните идеологи и среди в Германия. Експертите коментират зад кадър показаните във филма сцени от детски и младежки лагери, принадлежащи към тези среди.

Филмът проследява историята и на една млада жена, която също е била една от т. нар. “млади германи”, т. е. дълго време е била възпитавана от своето семейство в духа на неонацизма. Тя обаче успява да избяга от тази среда и възприема нова самоличност. Именно затова режисьорите на филма използват похвати на компютърната анимация, с които да прикрият самоличността й.

Историята на “Елза”, както е наречена младата жена, е пример за детство, преминало под влиянието на дяснорадикалната идеология. С тази история режисьорите на филма изпращат и друго послание - това на надеждата, че всеки може да се измъкне от тази среда, дори и още като дете години наред да е бил индоктриниран.

Филмът "Млади германи" тръгна по германските екрани в началото на месец май. Как е възникнала идеята за него? Режисьорът Франк Гайгер споделя за ДВ следното: "Случайно станахме свидетели на случай на момиче, страдащо от диабет, чиито родители му отказват лечение с инсулин. В един момент родителите дори се преместват с детето си в друга федерална провинция, за да попречат то да получава инсулин въпреки техния отказ. Запитахме се какво стои зад подобно решение? Какви разбирания, каква идеология? Установихме,че това семейство произхожда от средите на дясното народнячество. Те са живели с т. нар. “традиционни” убеждения и отхвърлят средствата на съвременната медицина - смятат ги за "еврейски". Семейството е привърженик на  "Германската нова медицина" на Рике Герд Хамер (германски лекар, застъпник на т. нар. "германска медицина"; през 1986 г. лицензът му да практикува медицина е отнет). Тези семейства имат много деца, това е част от тяхната идеология. До седем деца - не е необичайно".

Провокация на мисълта

Но как изобщо е възможно това в днешна Германия? Феноменът е интересен: човек може да живее в общество със свободен демократичен ред и в същото време да обитава своя ниша, от която напълно да отрича това общество, обяснява режисьорът. Филмът показва колко много деца живеят в подобна среда. Цифрите са плашещи! Но във филма те умишлено не са посочени - целта е да се провокира мисълта. "Искахме да накараме хората да дискутират и разсъждават доколко те самите са се сблъсквали с подобни възгледи. Искахме не да накараме зрителите да си кажат: "Ето, това са лошите", искахме те да могат да чуят този начин на мислене и сами да си направят изводи", изтъква пред ДВ Франк Гайгер.

Човек е зависим от своите традиции и минало. Навсякъде, не само в т. нар. дясноекстремистки среди, е трудно да се откъсне от убежденията, които са му вкоренени от семейната среда, посочва още режисьорът. Съществува такъв феном като "екстремизъм на средата" - наблюдаваме го особено когато в обществото има криза Тогава много хора променят своето мнение и се присъединяват към десните популистки партии. "Младите германи" е филм, който поставя на дискусия този феномен. Това, което се вижда много ясно при героите на филма, е копнежът за дом и сигурност, за защитеност. "При всички тези семейства, обобщава режисьорът, се наблюдава доминиращата фигура на бащата, който оказва натиск, който изисква: "Ти трябва да полагаш усилия, трябва да работиш!". Това е принципът на главата на семейството: някой силен мъж, който казва на другите накъде да тръгнат, какво да правят. Това те наричат "сигурност" и "дом". При тези семейства чувствата не се вземат под внимание. Валидни са само чувството на любов към отечеството."

Дали политиците разпознават проблема? Не, този въпрос не стои в центъра на вниманието. В спора с крайнодесните се наблюдава пълна безпомощност, заключава режисьорът на "Млади германи".

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„Аз не съм испанец, не съм италианец, не съм французин. Аз съм чужденец навсякъде, а защо ме канеха за роли на германски офицери, руски поети, нюйоркски евреи.“

Омар Шариф, египетски актьор, роден на 10 април преди 89 години

Анкета

Гледате ли културни събития онлайн?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Антъни Хопкинс и Оливия Колмън правят „Бащата” неповторимо преживяване

 

Филмът  получи 6 номинации за „Оскар“, между които за главна мъжка и поддържаща женска роля.

"Борат 2" – феминистка приказка

 

 

Най-очевидният, но съвсем не единствен прочит е, че филмът е политическа сатира.

За опашката, кандидат-президента и вечната ни орис

 

 

Опашката“ (2021) е писан седем години. Замислен и реализиран е преди пандемията и звучи като дистопия.