ВАЛЕРИ СТЕФАНОВ

Доста смело е да водиш диалог с фигура като Лао Дзъ. По ред причини. Лао Дзъ е митична и мистична фигура на световната култура. Дали го е имало или дали го е нямало, ние не знаем, има различни версии за това. Той е написал неговата книга и кога е я написал също има съмнения. Какви са точно неговите текстове, как звучат те, също има неясноти. Ние знаем, че самите преводи изместват смисъла на посланието. От китайски, през индийски, към български и прочие, някъде Лао Дзъ вероятно чезне, изгубен в превода. Като четох фрагментите, прочетох три превода отново да си припомня фрагментите на Лао Дзъ. Единият, може би най-ранният - на Радивана Ливанова, след това на Крум Ацев и след това на Мария Арабаджиева. И все едно, че четях различни фрагменти. Т.е., преводът размества, а понякога и съвсем изопачава и трансформира.

Та Любчо Иванов, четейки Лао Дзъ, дописвайки Лао Дзъ, всъщност прави един превод, едно отместване, едно дописване. За това какво се е получило, какво е качеството на превода, на трансформацията на Любчо Иванов, ще кажа след малко.

Но още малко за Лао Дзъ. В тази зала седят рационални европейски човеци. Това означава, че те са формирани в един тип рационалистична култура, формирани са във философията на грижата, на успеха, на амбицията, на силните пристрастия, на гражданското чувство и ред други неща. Този тип рационален европейски човек обаче има нужда от едно друго общуване. Вероятно присъстващите в тази зала са имали необходимостта, нуждата да прочетат, дали нещо от Соломон, дали нещо от библейските пророци и мъдреци, дали нещо от Лао Дзъ, дали нещо от Конфуций, дали нещо от мистичния Платон, вероятно по-малко от рационалистичния Аристотел. Т.е. в лицето на тази, да я наречен антична или още по-древна култура, в лицето на библейските мъдреци, на гръцките философи, на източните мъдреци, имаме нужда да отворим своя свят към нещо друго, към нещо различно. Към какво друго и различно? Към една друга мисловност, която да ни извади от параметрите на собствения ни рационален европейски свят. Искаме да влезем в рамките на един друг език, т.е. имаме нужда от невсекидневни общувания.

Книгата на Любчо Иванов е опит за едно такова невсекидневно общуване, да влезе в диалог с Лао Дзъ. И още тук мога да кажа, че той не се е провалил в този диалог. Защото може да се провалиш в подобен диалог, ако не схванеш мисловния стил, ако не схванеш същината на посланието и ако нямаш усет за словото, което ти говори. Ако го изместиш към публицистика и към прекалени актуализации, може да изпаднеш в анахронизъм, но може да изпаднеш и в публицистичен буквализъм. И двете неща не са добри и двете неща са опасни. Слава Богу, тази книга на Любчо Иванов е опазена от тези две възможни пропадания. За мен това е най-добрата му книга. Прочетох и други негови книги и там част от тези пропадания, за които говорих, се случват. Аз не съм на елеен празник, аз съм литератор и искам да говоря за литература. В тази книга нещата са издържани по един добър начин и това е чудесно.

За да разберем подобен тип литература трябва да знаем как говори тя. Това е притчова литература. Това е литература на парадокса. Тъй, че тя е лаконична, притчата е парадоксална. Парадоксът е слово отвъд общото мнение, отвъд обшото слово, отвъд възприятието. То е очудняване, вкарване в чудене. „Да оставя богатство“, този пример, който вече цитирам. Това е учудненост, странен израз, парадоксален… Как така, без богатство! Кара ни да се замислиме. Така че, както казва един философ: „Да говориш в притчи, означава да скандализираш с лекота“, да вкараш скандален компонент в речта. Лао Дзъ това прави, Соломон това прави, Христос това прави, говори с притчи: „Колко е голямо Царството небесно? – Колкото синапено зърно!“. И как така, „колкото синапено зърно“? Ето това е парадокса. Това е притчата. Какво прави притчата с нас като възприематели? Тя ни кара да се замислим. Кара ни да разберем, че тази всекидневна утилитарна реч, която ние слушаме, не е цялата реч на този свят. Има и друга реч. Ние затова и отиваме към тази друга реч, затова четем поезия, четем проза, четем въобще литература… Имаме нужда да четем с мъдри хора, да общуваме с мъдри хора. Да навлезем в някакъв друг свят, да открием друго себе си, вероятно. Колкото и да сме утилитарни, колкото и да сме рационалистични, нас ни движи този импулс. Да навлезем в някаква тайна, да навлезем в някаква езотерика, да знаем повече за света, за нас, за принципите, които ни управляват.

„Бащата на нещата“! В този увлекателен етап, тази книга дава един сложен провокативен отговор за Бащата на нещата. Това може би е Бог, това може би е самият китайски философ, самите мъдреци са може би Бащата на нещата, самите хора са Бащата на нещата…! Т.е. Бащата на нещата може и да е един, който има множество замисли, по-точно: нови промисли и т.н. Съществува едно напрежение, което е ценно и всъщност по някакъв начин е изговорено в тази книга.

Тази книга се занимава с божията премъдрост, с мъдростта, с пределното слово. Занимава се с важни въпроси за човека. Пътят е една от фундаменталните метафори на човека. Тя е много богата образно. А

В своя стилистичен профил и „Бащата на нещата“ е книга за Пътя. За Пътя във философския смисъл, за пътя като отваряне на съзнанието, като опит на Дао, като метафоричния и мистичен опит, като метафора, която фундаментално ни обгръща и по някакъв начин може да ни обясни. Така че, когато Лао Дзъ, когото виждате на тази снимка, ясно и скромно, един гуро, той знаете ли къде отива? Той бяга от Китай. Тази фигура на Лао Дзъ е фигурата на бягащия гуро Лао Дзъ, напускащия Китай. И там, според легендата на граничната бразда, той е спрян от пазача и написал тези строфи, с които Любчо се е заел да общува. Така че е много важно да навлезеш в тази стилистика, както казах, да успееш да я удържиш. Това е, с което се занимава тази книга, със смисъла на живота, за митовете, за нещата, които ни управляват, за господарите, които ни наставляват. Обърнете внимание, от една страна тази книга казва: “не трябва да се наставляваме, там където има наставление има насилие и някои други опасни неща““, а в същото време това е наставническа книга. Премъдрият свят, премъдрата литература, дали библейска, дали източна, дали друга, тя е опит за учене. За учене на някои други неща, за учене на някакви други истини за този живо. Оспорване на прагматичните истини, на себе доказването на егото. И ако американската култура преди 100 години, през 30-те, 40 те години на миналия век се обръща на изток, това го прави в лицето на големите си литератори, в лицето на Дейвид Селинджър. Защото им е дошло до гуша от прагматиката. от рационализма, от рационализма, от теорията за успеха, от самонадценяването, от самообожествяването и т.н. Тази духовна алтернатива, всички подобни извори,човек ги открива сам. Тя съществува и при Соломон и при Лао Дзъ, при Конфуций, при Буда, при Платон… Аз обичам повече Платон от Аристотел, защото Платон е метафоричен… Но това, че харесваме литературата означава, че не се отказваме от никого от тези мъдреци и философи.

Ще завърша: тази книга е успех за Любчо Иванов. Личен успех! Поздравявам го за нея! Прочетете я внимателно, той се справил със сложността да продължиш да дописваш Лао Дзъ. Много е тежко. И той е успял да се справи с тази книга. „Бащата на нещата“ е вероятно и самият Любчо Иванов. Но и той в стила на парадоксалната естетика, която следва в тази книга, го няма на този стол, а е някъде на друг стол, вероятно за да докаже силата на замисъла на своето творение. Една книга не свършва с текста, тя продължава и с контекста.

Приятен прочит!

Книгата ТУК

 

 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • НОВА КНИГА

    Евелина Йекер  - „В името на живота“

    Млада жена пише писма на психотерапевтката си д-р Дорман между сесиите, а после изведнъж изчезва безследно. 

     
  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Нехудожествената проза може да заблуждава. Фактите могат да бъдат изкривени. Фикцията обаче никога не лъже.“

В. С. Найпол, британски писател, роден на 17 август преди 87 години

Анкета

Кой е отговорен за счупените плочки на Ларгото?

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

Носталгично за „На всеки километър“

Легендарният сериал навършва половин век. На 20 август 1969 г. е премиерата на първия епизод – „шлеповете”.

Тарантино и неговата приказка за Холивуд

Именитият кинаджия предлага своя пореден девети  опус - пастиш, направен с вкус и размах, за който предварително знае, че ще има публика и успех. Дали ще го харесаме или не е отделен въпрос.

За добрия човек и историческата правда 

Прочетете книгата „Един много добър човек“, осмислете я и осъзнайте веднъж завинаги как трябва и не трябва да се пише за нашата история.

Ако искаме да сме почтени българи и европейци.