ЖАНИНА ДРАГОСТИНОВА, "ФЕЙСБУК"

Да се изкажа по някои актуални събития: Майка, която общува със сина си само със строг глас; син, който не се обажда на майка си, когато тя го търси по телефона; баща, който стои между „лагерите“ и очевидно се интересува единствено от спокойствието си; сестра, на която всичко й е писнало, включително и децата й; съпруга японка, която не обича внезапните целувки; съпруг българин, който целува внезапно, защото „аз не съм японец“; българин, който знае, че циганите не са само „музика и кристални топки“, но и „нещо по така“; мъже в селска кръчма, за които най-далечният свят е Америка, а пък Япония е просто извън представите им; цигани, за които българите са онези, на които все циганите са им виновни; следовател, който не може вече да понася баби и циганите, сред които е принуден да живее, но трябва да изтърпи още малко до пенсия; друг баща, който съжалява, че все му се е отмятала ръката, за да бие сина си, никога, за да го погали; друга майка, която живее, за да пази децата си от мъжа си, без когото иначе би била загубена…

Това е светът във филма „Снимка с Юки“. Авторите му го рисуват бавно, подробно и с внимание към детайла. Като в онази детска игра „точка, точка, запетая, минус, скоба…“, в която се драсват чертички и точки, за да се получи накрая човече.

Човеците в „Снимка с Юки“ са сами, свити в своето си, в познатото, в гьола, дето всяка жаба си го знае. Всичко отвън, непознатото, чуждото, е странно, а твърде често и страшно. Те сякаш вече всички са се опарили в предишно съприкосновение с него и сега не смеят да напуснат територията си. Отделни сенки, движещи се по празен площад. Първият сниман отвисоко кадър точно показва това състояние, той идва някак отведнъж, стрясва със студената си красота (следващите такива кадри за мен бяха излишни, разрушиха първоначалния ефект). Но пък това се компенсира от чудесни портретни снимки, лица, много лица, на непознати хора, любопитни, но несмеещи да се поддадат на любопитството си, защото никой не знае какво ще излезе от това. Дори и циганската общност, която на пръв поглед изглежда сплотена, на втори се разпуква, защото всички смятат един от своите за убиец. Прекрасно изпълнение на Серафим Тодоров. 

Присъствието на циганите може да подлъже да се търси социално тълкуване на филма. Според мен не това е ключът към неговата врата. Защото тогава ще се зададат много въпроси, на които авторите съзнателно не търсят отговори, дори направо не им обръщат внимание.

„Снимка с Юки“ е повече филм-разсъждение за не/възможността на преодоляване на собствените си граници и влизане в територията на другия, филм за доверието. Почти всеки един от изброените герои иска да го направи, някои се опитват (няма да ви издам сюжета). Пътят минава през признаването на вина и искане на прошка. И когато намериш сили да разбереш другия, чак тогава можеш сам да продължиш уверен в себе си. Може и да е банално, но пък е истина. Поне така става с героя на Серафим Тодоров, който за мен е най-силният образ във филма.

С други думи: отделете време и гледайте „Снимка с Юки“, който в крайна сметка успява да избута тревожността от душата и да я изпълни с вселенско спокойствие.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • НОВА КНИГА

    Евелина Йекер  - „В името на живота“

    Млада жена пише писма на психотерапевтката си д-р Дорман между сесиите, а после изведнъж изчезва безследно. 

     
  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„От всичките ни чувства надеждата е единственото, което не ни принадлежи. Надеждата принадлежи на живота.“

Хулио Кортасар, аржентински писател, роден на 26 август преди 105 години

Анкета

Кой е отговорен за счупените плочки на Ларгото?

Министерството на културата - 36%
Фирмата изпълнител - 40%
Скейтбордистите - 12%
Минувачите - 12%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Носталгично за „На всеки километър“

Легендарният сериал навършва половин век. На 20 август 1969 г. е премиерата на първия епизод – „шлеповете”.

Тарантино и неговата приказка за Холивуд

Именитият кинаджия предлага своя пореден девети  опус - пастиш, направен с вкус и размах, за който предварително знае, че ще има публика и успех. Дали ще го харесаме или не е отделен въпрос.

За добрия човек и историческата правда 

Прочетете книгата „Един много добър човек“, осмислете я и осъзнайте веднъж завинаги как трябва и не трябва да се пише за нашата история.

Ако искаме да сме почтени българи и европейци.