"Аз, Фойербах": Младежки театър "Николай Бинев"

Режисьор: Владимир Люцканов

САБИНА ВАСИЛЕВА,  в. "СЕГА"

В безкрайната драма на величието и нищожеството на човека са потопени зрителите, посетили премиерното заглавие в афиша на Младежки театър "Николай Бинев" - "Аз, Фойербах". Авторът на пиесата Танкред Дорст е носител на множество награди, сред които и "Георг Бюхнер", най-престижното отличие за немскоезична литература. В централната роля изправя на крака публиката доайенът на Младежкия Стефан Мавродиев. Директорът на театъра Владимир Люцканов посвещава постановката си на 75-годишния му юбилей. Макар Мавродиев да се превъплъщава в актьор и действието да се развива в работна среда, тоест на сцената, спектакълът е не за живота на артиста, а на човека въобще. Интригата се заплита около решението на главния герой да се яви на кастинг за своята последна роля пред знаменития режисьор Летау. И то след седемгодишно прекъсване, причината за което публиката узнава едва във финала на представлението. Поддържащата роля - тази на младия помощник-режисьор, който го посреща, е поверена на Ахмед Юмер. За него е отредено едно столче сред зрителските места, така че често чуваме гласа му иззад гърбовете си. Ясен знак, че по-значимо е другото, което се случва пред нас. А то е една особена битка за сбъдването на мечтата, водеща се вече на ръба; за осъзнаването на нашата крехкост и преходност. Сценичните работници, които в реално време пренасят декори или пък пробиват дупки с бормашина, асоциираме с онези външни обстоятелства, препъващи човека към целта му; затулящи светлия диск на неговия хоризонт. В рамките на повече от час Стефан Мавродиев приковава вниманието ни, пресъздавайки с жар богатата палитра от преживявания и състояния на своя персонаж. Виртуозно "жонглира" с комичното и трагичното, с поетичното и злободневното. "Високата трагедия сега е седнала", не без самоирония отбелязва неговият Фойербах. Третото действащо лице, чиято поява е по-скоро мимолетна, е собственичка на куче, което асистент-режисьорът очаква да доведат в театъра (Живка Ганчева). Функцията и на двамата е сведена до тази, която в народната приказка например изпълняват помощниците на централния герой. Така че, без жанрово да е монопиеса, в постановката Стефан Мавродиев е преимуществено сам на сцената. И не само. "На много места съм оставил неговата лична гледна точка. Мавро е сред последните мохикани от едно отиващо си поколение. Затова има право да бъде оставен на мира и режисьорът в определени моменти да се отдръпне назад и да му позволи да доведе преживяването до публиката по неговия особено емоционален начин", споделя Владимир Люцканов.

Следващото представление ще се играе на 19 април.

 

* Реплика на Фойербах.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • БЕЛЕЗНИЦИ

    Седем години затвор за две страници текст

    В знак на солидарност с журналистката и редакторка в "Радио Свобода", обвинена в тероризъм, Светлана Прокопиева много руски медии днес препечатаха този текст.

     
  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Малцина са щастливците с талант. Трябва още, за да има талантът щастие.“

Ектор Берлиоз, френски композитор и диригент, роден на 11 декември преди 216 години

Анкета

Готови ли сте да направите нещо безвъзмездно за обществото?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Филип Димитров и неговата визия на българската християнска история

 

„Братя“ е приятно изживяване и празник на духа.

Да не забравяме, че и ние не сме учили или чели „Под игото” в оригинал

Понеже не идеите са важни, а общото патриотично послание, затова и езикът на Вазов става свещен и неприкосновен.

Когато автор и преводач стоят един до друг

За преводаческото изкуство на Огнян Стамболиев.