БОРИСЛАВ ГЪРДЕВ

„Уют“ е филм, сниман с много любов и вдъхновение две години. Той не е продуциран от държавата, а е изцяло дело на своя създател – сценаристът, режисьорът, изпълнителят на главната роля и композиторът Камен Донев, шеф на „Донев театър ЕООД“.

Изгледах дебюта на Донев с желание, удоволствие и малко тъга.

Господи, защо са загубени две години, за да се заснеме рентабилен и евтин филм, на който публиката ще отиде с желание?

Защо не е финансиран нормално?

Та снимките в него са основно в една софийска панелка - в първата му част и в тузарска и разкошна крайградска къща във втората, с малко екстериорна нощна панорама и една финална зимна сцена на открито, като основната част от бюджета е предназначена за актьорския екип и  оператора Гео Иванов!

Кому е било нужно тази камерна трагикомедия, иначе с продължителност 145 минути, да се работи толкова дълго време, докато й се осигурят нужните средства?!

Затова си мисля, че Донев заслужава уважение и поклон най-вече заради своята упоритост и мобилност и поради ината си, благодарение на който довежда начинанието си до успешен край.

Той екранизира умело и с финес три свои едноактни пиеси, от които сглобява един гледаем и атрактивен филм.

Неговият спектакъл е особен – той тежнее по-скоро към театралното представление, към тв драмата, която познаваме от 70-те и 80-те години на миналия век, към високата комедия, дело на корифеи като Еторе Скола , Марио Моничели и Емир Кустурица.

В  неговото зрелище акцентът е колкото върху средата и затвореното пространство, толкова и върху словото, диалога и актьорската интерпретация, която задължително трябва да е на висота, за да предизвика нужните зрителски емоции.

Освен всичко друго, важна особеност , която откривам в „Уют“, е желанието на постановчика да застеле повествованието с музикален килим от популярни български народни песни, включвайки и култовата по Вазов „Когато бях овчарин…“, превръщайки творбата в своеобразен фолк мюзикъл.

Първоначално този подход на Камен Донев ми се стори екстравагантно – неуместен, но впоследствие се убедих, че работи и вкарва в действието нужната специфична нашенска атмосфера, без който творбата би останала стерилно неутрална и безлична.

По замисъл „Уют“ е ясно разделен на две части – до и след спечелването на джакпота от  6 578 000  лева, благодарение на пуснатия от Сабин - Захари Бахаров фиш.

В първата част животът на Янко – Камен Донев е лишен от надежда и перспектива, а самият той като типичен неудачник преживява унизителната процедура по опис и изнасяне на голяма част от личното му имущество, заради необслужен кредит, докато във втората,  вече е богат и спокоен човек, който на финала все пак трябва да признае пред съпругата си – Стефка Янорова, че не я обича и трябва да се върне при любимата си, от която има незаконен тригодишен син Георги…

С други думи „Уют“ започва като сурова социална драма със сатиричен оттенък, за да се превърне в розова мелодрама, на която все пак финалът се оказа свеж, оригинален и неочакван.

По този начин, разказвайки сладкодумно и увлекателно добре познатата ни приказка за бедняка милионер, Донев всъщност поднася на вярната си аудитория утеха, с която да стопли мечтателната душа на българина, копнеещ за любов и разбирателство…

Отбелязах колко е важен удачният кастинг в подобен дързък и рисков проект и до каква степен постановчикът е зависим от подбрания от него артистичен състав.

В „Уют“ Камен Донев е ударил джакпота – всички поканени  актьори играят с рядко вдъхновение и неподправен ентусиазъм.

Вероятно, защото са му повярвали, а и тъй като самият драматургичен материал, дело на Донев и Борис Радев, им е харесал.

Истината е, че отдавна не бях гледал български филм с такъв хомогенен ансамбъл – независимо дали става дума за главна роля – Валентин Танев, Стефка Янорова, Албена Колева, Захари Бахаров, за сочен поддържащ персонаж – Бойка Велкова, Николай Сотиров,Николай Урумов, Патриция Пъндева или за съвсем малки епизодични изяви – Ана Пападопулу, Аня Пенчева, Любо Киров…

До тях, пред и над тях е, разбира се, Камен Донев – човекът оркестър, запомнен с изявите си в „Най-важните неща“ (2001), „Рапсодия в бяло“ (2002), „Недадените“ (2012), както и от „Улицата“ (2005),който като многоръкият бог Шива направлява „с любов и нежност“ своя замисъл, изтръгващ от душите ни неподправени чувства .

„Уют“ е великолепно поднесена комична мелодрама, такива, каквито най-добре умее да прави учителят и вдъхновителятна Донев – Чарли Чаплин.

Тя няма да реши наболелите проблеми на българското общество, но ще достави положителни преживявания на зрителите, карайки ги да се вгледат в себе си и се замислят как живеят, защо  страдат и на какво се надяват в този живот.

А това не е малко за подобен изстрадан проект, който е привидно без амбиции, но все пак налучква верния път за своето точно  и смислено  послание …

 

„Уют“, 2019, 145 мин., сц.съвместно с Борис Радев и реж. Камен Донев

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

„В любовта всички се нуждаем да упражняваме само едно: да си даваме свобода един на друг.”

Райнер Мария Рилке, австрийски поет, роден на 4 декември преди 145 години

Анкета

Трябва ли хората на изкуството да имат гражданска позиция?

Да, защото те са елитът на обществото - 93.8%
Не, да се занимават само с изкуство - 0%
Не мога да преценя - 0%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

„Пепел върху слънцето“ е важен и необходим филм

Направен с вкус и необходимата професионална зрелост, той поставя важни и значими проблеми, които не ни оставят безразлични.

„Тенет“ и Нолан

 

Филмът връща чистата емоция на публиката, предлага й качествено зрелище, а самият зрител се отблагодарява с това, че отново се насочва към салона.

Дори и да сме от глина, трябва да съхраним човешкото в себе си

 

Като Достоевски и Добромир Байчев вярва в благородните начинания, търси човека и в най-големия злодей.