БОРИСЛАВ ГЪРДЕВ

„Уют“ е филм, сниман с много любов и вдъхновение две години. Той не е продуциран от държавата, а е изцяло дело на своя създател – сценаристът, режисьорът, изпълнителят на главната роля и композиторът Камен Донев, шеф на „Донев театър ЕООД“.

Изгледах дебюта на Донев с желание, удоволствие и малко тъга.

Господи, защо са загубени две години, за да се заснеме рентабилен и евтин филм, на който публиката ще отиде с желание?

Защо не е финансиран нормално?

Та снимките в него са основно в една софийска панелка - в първата му част и в тузарска и разкошна крайградска къща във втората, с малко екстериорна нощна панорама и една финална зимна сцена на открито, като основната част от бюджета е предназначена за актьорския екип и  оператора Гео Иванов!

Кому е било нужно тази камерна трагикомедия, иначе с продължителност 145 минути, да се работи толкова дълго време, докато й се осигурят нужните средства?!

Затова си мисля, че Донев заслужава уважение и поклон най-вече заради своята упоритост и мобилност и поради ината си, благодарение на който довежда начинанието си до успешен край.

Той екранизира умело и с финес три свои едноактни пиеси, от които сглобява един гледаем и атрактивен филм.

Неговият спектакъл е особен – той тежнее по-скоро към театралното представление, към тв драмата, която познаваме от 70-те и 80-те години на миналия век, към високата комедия, дело на корифеи като Еторе Скола , Марио Моничели и Емир Кустурица.

В  неговото зрелище акцентът е колкото върху средата и затвореното пространство, толкова и върху словото, диалога и актьорската интерпретация, която задължително трябва да е на висота, за да предизвика нужните зрителски емоции.

Освен всичко друго, важна особеност , която откривам в „Уют“, е желанието на постановчика да застеле повествованието с музикален килим от популярни български народни песни, включвайки и култовата по Вазов „Когато бях овчарин…“, превръщайки творбата в своеобразен фолк мюзикъл.

Първоначално този подход на Камен Донев ми се стори екстравагантно – неуместен, но впоследствие се убедих, че работи и вкарва в действието нужната специфична нашенска атмосфера, без който творбата би останала стерилно неутрална и безлична.

По замисъл „Уют“ е ясно разделен на две части – до и след спечелването на джакпота от  6 578 000  лева, благодарение на пуснатия от Сабин - Захари Бахаров фиш.

В първата част животът на Янко – Камен Донев е лишен от надежда и перспектива, а самият той като типичен неудачник преживява унизителната процедура по опис и изнасяне на голяма част от личното му имущество, заради необслужен кредит, докато във втората,  вече е богат и спокоен човек, който на финала все пак трябва да признае пред съпругата си – Стефка Янорова, че не я обича и трябва да се върне при любимата си, от която има незаконен тригодишен син Георги…

С други думи „Уют“ започва като сурова социална драма със сатиричен оттенък, за да се превърне в розова мелодрама, на която все пак финалът се оказа свеж, оригинален и неочакван.

По този начин, разказвайки сладкодумно и увлекателно добре познатата ни приказка за бедняка милионер, Донев всъщност поднася на вярната си аудитория утеха, с която да стопли мечтателната душа на българина, копнеещ за любов и разбирателство…

Отбелязах колко е важен удачният кастинг в подобен дързък и рисков проект и до каква степен постановчикът е зависим от подбрания от него артистичен състав.

В „Уют“ Камен Донев е ударил джакпота – всички поканени  актьори играят с рядко вдъхновение и неподправен ентусиазъм.

Вероятно, защото са му повярвали, а и тъй като самият драматургичен материал, дело на Донев и Борис Радев, им е харесал.

Истината е, че отдавна не бях гледал български филм с такъв хомогенен ансамбъл – независимо дали става дума за главна роля – Валентин Танев, Стефка Янорова, Албена Колева, Захари Бахаров, за сочен поддържащ персонаж – Бойка Велкова, Николай Сотиров,Николай Урумов, Патриция Пъндева или за съвсем малки епизодични изяви – Ана Пападопулу, Аня Пенчева, Любо Киров…

До тях, пред и над тях е, разбира се, Камен Донев – човекът оркестър, запомнен с изявите си в „Най-важните неща“ (2001), „Рапсодия в бяло“ (2002), „Недадените“ (2012), както и от „Улицата“ (2005),който като многоръкият бог Шива направлява „с любов и нежност“ своя замисъл, изтръгващ от душите ни неподправени чувства .

„Уют“ е великолепно поднесена комична мелодрама, такива, каквито най-добре умее да прави учителят и вдъхновителятна Донев – Чарли Чаплин.

Тя няма да реши наболелите проблеми на българското общество, но ще достави положителни преживявания на зрителите, карайки ги да се вгледат в себе си и се замислят как живеят, защо  страдат и на какво се надяват в този живот.

А това не е малко за подобен изстрадан проект, който е привидно без амбиции, но все пак налучква верния път за своето точно  и смислено  послание …

 

„Уют“, 2019, 145 мин., сц.съвместно с Борис Радев и реж. Камен Донев

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • БЕЛЕЗНИЦИ

    Седем години затвор за две страници текст

    В знак на солидарност с журналистката и редакторка в "Радио Свобода", обвинена в тероризъм, Светлана Прокопиева много руски медии днес препечатаха този текст.

     
  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Пролетта е единствената революция на този свят, достойна да бъде взета на сериозно, единствената, която в крайна сметка постига успех.”

Фьодор Тютчев, руски поет, роден на 5 декември преди 216 години

Анкета

Готови ли сте да направите нещо безвъзмездно за обществото?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Когато автор и преводач стоят един до друг

За преводаческото изкуство на Огнян Стамболиев.

Днес компетентността не се възнаграждава, а дори се наказва

"Психология на глупостта" под редакцията на Жан-Франсоа Мармион.

"Страх ме е да си помисля, че колкото по-глупави ставаме като общество, толкова по-глупави хора ще ни управляват." - Николай Слатински

За „Ирландецът“ и дон Робърт Де Ниро

Това е опус магнум за Скорсезе, най-доброто, което може да предложи в момента.