БОРИСЛАВ ГЪРДЕВ

Към двама адаши – постановчици в руското кино изпитвам огромна симпатия и уважение – Алексей Балабанов и, за когото вече писах пространен портрет, и Алексей Сидоров.

Сидоров е не по-малко известен от Балабанов, но снима по-рядко, с промеждутъци, подлагайки на изпитание търпението на неговите почитатели.

Но застане ли зад камерата – празно няма.

Достатъчно е само да изброя какво е реализирал досега – „Бигада“ (2002), легендарен сериал с култов статут , „Бой със сянката“ (2005) и „Бой със сянката 3“ (2011). Всеки от тези филми предизвиква шумен възторг и се радват на голям успех не само в родината му, но и навсякъде, където се представи.

Защото Алексей Сидоров умее да разказва ярко, завладяващо, атрактивно, зрелищно, да ръководи умело актьорите и да борави с модерните технически ефекти, винаги използвани от него в служба на разказа и постановката, а не като самоцел, не по лошо от всеки изявен американски режисьор.

При него няма комплекс от съпоставката с Европа или САЩ.

Напротив, когато пожелае, работи с изявени американски и английски актьори – Джон Еймос (“Западното крило“ 1999 – 2004) в „Бой със сянката“ (2005), Майк Дейвис („Джак Стронг „2014) в „Т34“ (2019)…

Седем години чакаме нова постановка на Сидоров, а се знаеше, че от три години подготвя нещо голямо, значимо и интересно.

Разбира се, че става дума за „Т34“, чиято премиера бе на 1 януари 2019 г.

Естествено, че го гледах веднага – първо на руски, а след това и с наши субтитри. Изчетох достатъчно критически мнения на зрители и специалисти, уверих се, че филмът се представя много добре на екраните и е инкасирал сериозен финансов успех, след което се заех с анализа на феномена „Т34“.

Веднага правя разграничението – това не е римейк на „Чучулигата“ (1965) на Леонид Менакер, заради каквито съмнения маса фенове обвиниха Сидоров едва ли не в плагиатство.

В свое тв интервю той се отнесе с уважение към стореното от Менакер, призна, че е гледал филма в младостта си, но отрече да е заимствал каквото и да било, не отричайки обаче значението му.

На второ място посочвам следното – ако и да почива на достоверни факти и реално случили се събития с бягство на съветски танкисти от нацистки плен, „Т34“ не може да се проследи като документална въстановка.

Сценарист – режисьорът Сидоров създава майсторска и ефектна героико – приключенска приказка, която се гледа на един дъх, ако и да продължава 139 минути.

Целта й е да развлича, но и да подпомага ненатрапчиво патриотичното възпитание.

А то е необходимо днес за подрастващите в Путинова Русия, където положителните примери за следване са все по- малко. В такива сложни времена винаги на помощ идва безкрайната и благодатна тема за Великата отечествена война.

Когато руснаците имат нужда от самочувствие, героичен устрем или припомняне на жестоките изпитания, в които не само са оцелели, но и победили, се привличат примерите на предците от военните години – 1941-1945.

„Т34“ разказва напористо и с патос за подвига на един танков екипаж – при това двукратен – на 28 ноември 1941, когато на подстъпите към Москва младши лейтенант Ивушкин с неговия екип от оцелели войни с единствения танк спира устрема на самоуверения капитан Клаус Егер към съветската столица, и през лятото на 1944 г., когато същия Николай Ивушкин със своите хора и предоставения им от немците трофеен „Т34“ се включват в смъртоносна игра, която трябва да представлява обучение на немски танкисти по движеща се мишена с цел ликвидацията й, а всъщност се превръща в дръзко бягство към свободата през аутобаните и провинциалните немски градчета в посока Чехословакия - тогава протекторат Чехия и Бохемия.

Историята е разказана дръзко, грабващо, с прекрасни визуални ефекти и виртуозен монтаж, дело на Слава Яковлев и  с впечатляваща операторска работа на Михаил Милашин.

Образите са претворени с едри мазки, без излишно психологизиране, като е търсен  бързият ефект на познатия типаж.

Всъщноаст „Т34“ си е конфликт и двубой на двама суперпрофесионалисти, които са по своему фанатици, не отстъпващи нито сантиметър от своите възгледи и позиции.

Естествено, Ивушкин, в обраната и концентрирана изява на Александър Петров, когото сме запомнили основно от трилогията „Гогол“ (2017 – 2018) на Егор Баранов е по.привлекателният, по-благородният и смелият.

Николаус Егер на Винценц Кифер  („Джейсън Борн“, 2016) е преди всичко фанатичният есесовец, играещ си на бог на войната и майстор на танковия бой, който отстъпва само в краен случай и се бие до последен предел, когато неговият танк стане на решето в решителната схватка на моста, след което, преодолял гордостта и надменността си, търси помощта на превъзхождащия го вече противник и съименник, миг преди да полети към реката, заедно с непотребната му вече машина…

Актьорският екип е на ниво.

Виктор Добронравов  („Актриса“, 2017) като механик - водача Степан Васильонок ни спечелва със земното си присъствие , спокойствие и увереност, които демонстрира и в най – драматичните и невъзможни за преживяване ситуации, Ирина Старшенбаум („Привличане“ 2017 – 2019)като преводачката в концлагера  и бъдеща любима на Ивушкин Ана Ярцева внася нужната топлота и нежност, с които облагородява суровия мъжки войнски делник, Майк Дейвис като ген.Гудериан е органичен и житейски достоверен, а приятната изненада се казва Робинзон Райхел („Морският вълк“), създал много интересен и любопитен образ на Химлер.

Двукратното гледане на „Т34“ при мен мина  за миг.

Действието веднага те сграбчва и не ти оставя дъх до финалните надписи, когато много набързо и лаконично се запознаваме и със следвоенното битие на всеки от героите на сагата.

„Т34“ е ярък представител на съвременното руско кино. Направен е професионално безупречно , с много въображение, ентусиазъм и страст. А и с впечатляващо финансиране – 10 милиона долара.

Към този филм трябва да се подходи спокойно и с внимание. Той не е документално пресъздаване на известни обстоятелства, но не е и неграмотно направена фантасмагория. Не бихме го обвинили в евтина пропаганда за възвеличаването на руската душа, но същевременно целта му е именно патриотичното въздействие. Това си е просто поредната много добра постановка на Алексей Сидоров, която  се радва на полагащия й се  успех. Убеден съм в това.

„Т34“, 2019, 139 минути, сц. и реж.Алексей Сидоров, прод . на „Амедия“, „Марс Медия Ентъртайнмънт“ и „Централ Партнершип“

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • НОВА КНИГА

    Евелина Йекер  - „В името на живота“

    Млада жена пише писма на психотерапевтката си д-р Дорман между сесиите, а после изведнъж изчезва безследно. 

     
  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • НОРМА

    Правилата се спазват. Как университетът по музика във Виена избира преподаватели

    „Ако в един конкурс за диригент (преподавател) участват 70 кандидати, те първо биват оценени от трима души, които са външни за университета, например преподаватели в други университети“, казва Симеон Пиронков-младши.

     
  • ДИАГНОЗА

    Мирният руски атом

    И още един факт, съобщен от самия руски президент в едно от обръщенията му към нацията: 20 на сто от населението в Русия живее с по-малко от 5 долара на ден. Преведено на български по курса на деня, това означава да я караш с по-малко от 9 лева дневно.

     
 

„Казват, че блус певците винаги плачат в халба с бира. Но знаете ли какво? Аз не пия.“

Би Би Кинг, американски китарист, роден на 16 септември преди 94 години

Анкета

Трябва ли да има оставка по случая "Дарина Такова"?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Откриватели на звезда, наречена „добрина”

За първи път на български двама известни румънски драматурзи – Михаил Себастиани и Думитру Раду Попеску.

Патриотичните  уроци на Александър Йорданов

Авторът държи да го четат и познават и по-младите читатели – затова често така  задълбочено описва събития, които слабо се познават.

Носталгично за „На всеки километър“

Легендарният сериал навършва половин век. На 20 август 1969 г. е премиерата на първия епизод – „шлеповете”.