БОРИСЛАВ ГЪРДЕВ

Към двама адаши – постановчици в руското кино изпитвам огромна симпатия и уважение – Алексей Балабанов и, за когото вече писах пространен портрет, и Алексей Сидоров.

Сидоров е не по-малко известен от Балабанов, но снима по-рядко, с промеждутъци, подлагайки на изпитание търпението на неговите почитатели.

Но застане ли зад камерата – празно няма.

Достатъчно е само да изброя какво е реализирал досега – „Бигада“ (2002), легендарен сериал с култов статут , „Бой със сянката“ (2005) и „Бой със сянката 3“ (2011). Всеки от тези филми предизвиква шумен възторг и се радват на голям успех не само в родината му, но и навсякъде, където се представи.

Защото Алексей Сидоров умее да разказва ярко, завладяващо, атрактивно, зрелищно, да ръководи умело актьорите и да борави с модерните технически ефекти, винаги използвани от него в служба на разказа и постановката, а не като самоцел, не по лошо от всеки изявен американски режисьор.

При него няма комплекс от съпоставката с Европа или САЩ.

Напротив, когато пожелае, работи с изявени американски и английски актьори – Джон Еймос (“Западното крило“ 1999 – 2004) в „Бой със сянката“ (2005), Майк Дейвис („Джак Стронг „2014) в „Т34“ (2019)…

Седем години чакаме нова постановка на Сидоров, а се знаеше, че от три години подготвя нещо голямо, значимо и интересно.

Разбира се, че става дума за „Т34“, чиято премиера бе на 1 януари 2019 г.

Естествено, че го гледах веднага – първо на руски, а след това и с наши субтитри. Изчетох достатъчно критически мнения на зрители и специалисти, уверих се, че филмът се представя много добре на екраните и е инкасирал сериозен финансов успех, след което се заех с анализа на феномена „Т34“.

Веднага правя разграничението – това не е римейк на „Чучулигата“ (1965) на Леонид Менакер, заради каквито съмнения маса фенове обвиниха Сидоров едва ли не в плагиатство.

В свое тв интервю той се отнесе с уважение към стореното от Менакер, призна, че е гледал филма в младостта си, но отрече да е заимствал каквото и да било, не отричайки обаче значението му.

На второ място посочвам следното – ако и да почива на достоверни факти и реално случили се събития с бягство на съветски танкисти от нацистки плен, „Т34“ не може да се проследи като документална въстановка.

Сценарист – режисьорът Сидоров създава майсторска и ефектна героико – приключенска приказка, която се гледа на един дъх, ако и да продължава 139 минути.

Целта й е да развлича, но и да подпомага ненатрапчиво патриотичното възпитание.

А то е необходимо днес за подрастващите в Путинова Русия, където положителните примери за следване са все по- малко. В такива сложни времена винаги на помощ идва безкрайната и благодатна тема за Великата отечествена война.

Когато руснаците имат нужда от самочувствие, героичен устрем или припомняне на жестоките изпитания, в които не само са оцелели, но и победили, се привличат примерите на предците от военните години – 1941-1945.

„Т34“ разказва напористо и с патос за подвига на един танков екипаж – при това двукратен – на 28 ноември 1941, когато на подстъпите към Москва младши лейтенант Ивушкин с неговия екип от оцелели войни с единствения танк спира устрема на самоуверения капитан Клаус Егер към съветската столица, и през лятото на 1944 г., когато същия Николай Ивушкин със своите хора и предоставения им от немците трофеен „Т34“ се включват в смъртоносна игра, която трябва да представлява обучение на немски танкисти по движеща се мишена с цел ликвидацията й, а всъщност се превръща в дръзко бягство към свободата през аутобаните и провинциалните немски градчета в посока Чехословакия - тогава протекторат Чехия и Бохемия.

Историята е разказана дръзко, грабващо, с прекрасни визуални ефекти и виртуозен монтаж, дело на Слава Яковлев и  с впечатляваща операторска работа на Михаил Милашин.

Образите са претворени с едри мазки, без излишно психологизиране, като е търсен  бързият ефект на познатия типаж.

Всъщноаст „Т34“ си е конфликт и двубой на двама суперпрофесионалисти, които са по своему фанатици, не отстъпващи нито сантиметър от своите възгледи и позиции.

Естествено, Ивушкин, в обраната и концентрирана изява на Александър Петров, когото сме запомнили основно от трилогията „Гогол“ (2017 – 2018) на Егор Баранов е по.привлекателният, по-благородният и смелият.

Николаус Егер на Винценц Кифер  („Джейсън Борн“, 2016) е преди всичко фанатичният есесовец, играещ си на бог на войната и майстор на танковия бой, който отстъпва само в краен случай и се бие до последен предел, когато неговият танк стане на решето в решителната схватка на моста, след което, преодолял гордостта и надменността си, търси помощта на превъзхождащия го вече противник и съименник, миг преди да полети към реката, заедно с непотребната му вече машина…

Актьорският екип е на ниво.

Виктор Добронравов  („Актриса“, 2017) като механик - водача Степан Васильонок ни спечелва със земното си присъствие , спокойствие и увереност, които демонстрира и в най – драматичните и невъзможни за преживяване ситуации, Ирина Старшенбаум („Привличане“ 2017 – 2019)като преводачката в концлагера  и бъдеща любима на Ивушкин Ана Ярцева внася нужната топлота и нежност, с които облагородява суровия мъжки войнски делник, Майк Дейвис като ген.Гудериан е органичен и житейски достоверен, а приятната изненада се казва Робинзон Райхел („Морският вълк“), създал много интересен и любопитен образ на Химлер.

Двукратното гледане на „Т34“ при мен мина  за миг.

Действието веднага те сграбчва и не ти оставя дъх до финалните надписи, когато много набързо и лаконично се запознаваме и със следвоенното битие на всеки от героите на сагата.

„Т34“ е ярък представител на съвременното руско кино. Направен е професионално безупречно , с много въображение, ентусиазъм и страст. А и с впечатляващо финансиране – 10 милиона долара.

Към този филм трябва да се подходи спокойно и с внимание. Той не е документално пресъздаване на известни обстоятелства, но не е и неграмотно направена фантасмагория. Не бихме го обвинили в евтина пропаганда за възвеличаването на руската душа, но същевременно целта му е именно патриотичното въздействие. Това си е просто поредната много добра постановка на Алексей Сидоров, която  се радва на полагащия й се  успех. Убеден съм в това.

„Т34“, 2019, 139 минути, сц. и реж.Алексей Сидоров, прод . на „Амедия“, „Марс Медия Ентъртайнмънт“ и „Централ Партнершип“

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПРОПАСТ

    България и интелектуалците й - заседнали между XIX и XX век

    Тв предаване, посветено на писмото на 30 европейски интелектуалци, показа къде сме - все още в задния двор на ЕС.

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Ако възрастните не говорят с децата, спират да бъдат хора, а само машини за ядене и печелене на пари.”

Джон Ъпдайк, американски писател, роден на 18 март преди 87 години

Анкета

Трябва ли министърът на културата да подаде оставка?

Да - 70.6%
Не - 29.4%
Не мога да преценя - 0%

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

„Зелената книга“ – пътеводител към човешкото сърце

Филмът показва на практика как двама мъже от различни светове могат да преодолеят противоречията помежду си, да се уважават и обичат, да бъдат непробиваем тандем.

„Гешев“ или пътят към истината

Новите изследователи и търсачи на скрити тайни  за родния полицай №1 ще са благодарни, тъй като е осигурени солиден фундамент, от който може да се продължи напред в толкова трудната и привлекателна тема „Никола Гешев“.

С „Т34“ от Москва до Бохемия

Към този филм трябва да се подходи спокойно и с внимание.