АНИТА ДИМИТРОВА, "СЕГА"

"Южен вятър" започва с чалга хита на Камелия от края на 90-те "Луда по тебе" (който от своя страна е кавър на по-стар турбофолк шлагер на Лепа Брена) и това ясно позиционира сръбския филм като време, пространство и естетика. Очакванията към продукцията на Милош Аврамович са големи, тъй като комшийското кино е с традиционно високо ниво, а "Южен вятър" идва и с добавената стойност на "най-касовия сръбски филм през последните 10 години" - в родината си е видян на кино от над 500 000 души за по-малко от три месеца разпространение. Вероятно ще се гледа и у нас, защото югокиното е традиционно харесвано тук, а и то импонира на масовия вкус.

Филмът не предлага големи изненади нито в добрия, нито в лошия смисъл. Може даже да се погледне от нас с чувство на леко културно превъзходство - темите за мутренските времена, подземния свят, кражбите на коли и поръчковите убийства малко или много сме ги оставили зад гърба си, киното ни също по-рядко се вдъхновява вече от тях. Дори може да се предположи, че сред многобройните вдъхновения на "Южен вятър", който не е особено оригинален, е и българският сериал "Под прикритие". В него участват и двама наши сънародници, като единият е именно титулярят от тв поредицата Ивайло Захариев, а другият (в ролята на баща му) - Христо Шопов.

Въпреки че действието се развива в Белград в наши дни, останалите очевидни влияния на "Южен вятър" препращат към 90-те и варират между Тарантино, "Бързи и яростни" и отличния "Рани" на сръбския режисьор Сърджан Драгоевич. Като цяло филмът се усеща леко ретро, а пък откриващите 30 минути са като състезание по най-много нецензурни думи за единица време (знаем, че съседите принципно не си поплюват - смятайте значи какво е). 

Юговойната вече не присъства като тема, ред е на следвоенната безпътица и липса на ценности. Сценарият не се щади откъм клишета и се фокусира върху младо момче от крайния квартал - родено при Милошевич, не при Тито, - което участва в банда за крадени коли и се прави на състезател зад волана им. Отношенията в семейството му са хладно-взривоопасни - бащата не одобрява начина му на живот, майката продължава с любов да му прави сарми, по-малкият брат иска да му подражава. Внезапен опит на хлапака да се покаже като голям мъж и да открадне мерцедес с български номер самосиндикално, просто защото му е под ръка, го вкарват във водовъртежа на подземния свят и застрашават живота на мнозина. В ролята е симпатягата Милош Бикович, а персонажът е тъй силно романтизиран, че зрителят през цялото време усеща желание да му перне два шамара зад врата и да го върне на училищната скамейка. Макар че самият Бикович не е чак толкова млад, той изгря през 2010 г. в "Монтевидео" на Драган Белогърлич и Сърджан Драгоевич. Сценаристът и режисьор Аврамович пък бе асистент на Драгоевич в прекрасния "Парад" (2011) и затова не са неочаквани препратките съм един от неговите филми. 

В останалите роли виждаме едни от най-ярките сръбски актьори - в това отношение филмът превъзхожда многократно нашите рецитатори - Небойша Глоговац (гангстерът Гълъб е една от последните изяви пред камера на починалия м.г. актьор), Драган Белогърлич и звездата от "Ъндърграунд" и "Черна котка, бял котарак" на Кустурица Сърджан Тодорович. Техните изпълнения се отличават с онази сърцата органичност, заради която толкова ценим сръбското кино. 

Технически "Южен вятър" е добре изпълнен и не носи това натрапчиво усещане за художествена самодейност, което отличава жанровото снимане у нас - многобройните преследвания с коли например са с нужното темпо и заснети сръчно от оператора Иван Костич. Звукът, звуковият монтаж и употребата на музиката (която, както стана дума, е предимно бясна чалга) също са на непостижимо за нас ниво. 

Доколкото се информирах от сръбската и хърватска филмова критика по адрес на филма обаче, и в съседните нам страни си мечтаят за по-"вносно" изглеждащо и жанрово кино и по-малко реализъм. Вероятно тези липси на фона на възпитания от Холивуд масов вкус са и една от причините за впечатляващата популярност и успех на "Южен вятър", наричан въодушевено "първият сръбски екшън". 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

„Има само една позиция за един артист. Той трябва да стои изправен.”

Дилън Томас, уелски поет и драматург, роден на 27 октомври преди 106 години

Анкета

Трябва ли хората на изкуството да имат гражданска позиция?

Да, защото те са елитът на обществото - 93.8%
Не, да се занимават само с изкуство - 0%
Не мога да преценя - 0%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

„Тенет“ и Нолан

 

Филмът връща чистата емоция на публиката, предлага й качествено зрелище, а самият зрител се отблагодарява с това, че отново се насочва към салона.

Дори и да сме от глина, трябва да съхраним човешкото в себе си

 

Като Достоевски и Добромир Байчев вярва в благородните начинания, търси човека и в най-големия злодей.

"Мисия „Грейхаунд“ не е на нивото на „Спасяването на редник Райън“ и „Подводницата"

 

Ако го нямаше Том Ханкс, продукцията просто щеше да бъде съвсем друга, с коренно различно звучене.