АНИТА ДИМИТРОВА, "СЕГА"

"Южен вятър" започва с чалга хита на Камелия от края на 90-те "Луда по тебе" (който от своя страна е кавър на по-стар турбофолк шлагер на Лепа Брена) и това ясно позиционира сръбския филм като време, пространство и естетика. Очакванията към продукцията на Милош Аврамович са големи, тъй като комшийското кино е с традиционно високо ниво, а "Южен вятър" идва и с добавената стойност на "най-касовия сръбски филм през последните 10 години" - в родината си е видян на кино от над 500 000 души за по-малко от три месеца разпространение. Вероятно ще се гледа и у нас, защото югокиното е традиционно харесвано тук, а и то импонира на масовия вкус.

Филмът не предлага големи изненади нито в добрия, нито в лошия смисъл. Може даже да се погледне от нас с чувство на леко културно превъзходство - темите за мутренските времена, подземния свят, кражбите на коли и поръчковите убийства малко или много сме ги оставили зад гърба си, киното ни също по-рядко се вдъхновява вече от тях. Дори може да се предположи, че сред многобройните вдъхновения на "Южен вятър", който не е особено оригинален, е и българският сериал "Под прикритие". В него участват и двама наши сънародници, като единият е именно титулярят от тв поредицата Ивайло Захариев, а другият (в ролята на баща му) - Христо Шопов.

Въпреки че действието се развива в Белград в наши дни, останалите очевидни влияния на "Южен вятър" препращат към 90-те и варират между Тарантино, "Бързи и яростни" и отличния "Рани" на сръбския режисьор Сърджан Драгоевич. Като цяло филмът се усеща леко ретро, а пък откриващите 30 минути са като състезание по най-много нецензурни думи за единица време (знаем, че съседите принципно не си поплюват - смятайте значи какво е). 

Юговойната вече не присъства като тема, ред е на следвоенната безпътица и липса на ценности. Сценарият не се щади откъм клишета и се фокусира върху младо момче от крайния квартал - родено при Милошевич, не при Тито, - което участва в банда за крадени коли и се прави на състезател зад волана им. Отношенията в семейството му са хладно-взривоопасни - бащата не одобрява начина му на живот, майката продължава с любов да му прави сарми, по-малкият брат иска да му подражава. Внезапен опит на хлапака да се покаже като голям мъж и да открадне мерцедес с български номер самосиндикално, просто защото му е под ръка, го вкарват във водовъртежа на подземния свят и застрашават живота на мнозина. В ролята е симпатягата Милош Бикович, а персонажът е тъй силно романтизиран, че зрителят през цялото време усеща желание да му перне два шамара зад врата и да го върне на училищната скамейка. Макар че самият Бикович не е чак толкова млад, той изгря през 2010 г. в "Монтевидео" на Драган Белогърлич и Сърджан Драгоевич. Сценаристът и режисьор Аврамович пък бе асистент на Драгоевич в прекрасния "Парад" (2011) и затова не са неочаквани препратките съм един от неговите филми. 

В останалите роли виждаме едни от най-ярките сръбски актьори - в това отношение филмът превъзхожда многократно нашите рецитатори - Небойша Глоговац (гангстерът Гълъб е една от последните изяви пред камера на починалия м.г. актьор), Драган Белогърлич и звездата от "Ъндърграунд" и "Черна котка, бял котарак" на Кустурица Сърджан Тодорович. Техните изпълнения се отличават с онази сърцата органичност, заради която толкова ценим сръбското кино. 

Технически "Южен вятър" е добре изпълнен и не носи това натрапчиво усещане за художествена самодейност, което отличава жанровото снимане у нас - многобройните преследвания с коли например са с нужното темпо и заснети сръчно от оператора Иван Костич. Звукът, звуковият монтаж и употребата на музиката (която, както стана дума, е предимно бясна чалга) също са на непостижимо за нас ниво. 

Доколкото се информирах от сръбската и хърватска филмова критика по адрес на филма обаче, и в съседните нам страни си мечтаят за по-"вносно" изглеждащо и жанрово кино и по-малко реализъм. Вероятно тези липси на фона на възпитания от Холивуд масов вкус са и една от причините за впечатляващата популярност и успех на "Южен вятър", наричан въодушевено "първият сръбски екшън". 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПРОПАСТ

    България и интелектуалците й - заседнали между XIX и XX век

    Тв предаване, посветено на писмото на 30 европейски интелектуалци, показа къде сме - все още в задния двор на ЕС.

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Чистата съвест е най-добрата възглавница.”

Хенрик Ибсен, норвежки драматург, роден на 20 март преди 191 години

Анкета

Трябва ли министърът на културата да подаде оставка?

Да - 70.6%
Не - 29.4%
Не мога да преценя - 0%

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

„Зелената книга“ – пътеводител към човешкото сърце

Филмът показва на практика как двама мъже от различни светове могат да преодолеят противоречията помежду си, да се уважават и обичат, да бъдат непробиваем тандем.

„Гешев“ или пътят към истината

Новите изследователи и търсачи на скрити тайни  за родния полицай №1 ще са благодарни, тъй като е осигурени солиден фундамент, от който може да се продължи напред в толкова трудната и привлекателна тема „Никола Гешев“.

С „Т34“ от Москва до Бохемия

Към този филм трябва да се подходи спокойно и с внимание.