АНИТА ДИМИТРОВА, "СЕГА"

"Южен вятър" започва с чалга хита на Камелия от края на 90-те "Луда по тебе" (който от своя страна е кавър на по-стар турбофолк шлагер на Лепа Брена) и това ясно позиционира сръбския филм като време, пространство и естетика. Очакванията към продукцията на Милош Аврамович са големи, тъй като комшийското кино е с традиционно високо ниво, а "Южен вятър" идва и с добавената стойност на "най-касовия сръбски филм през последните 10 години" - в родината си е видян на кино от над 500 000 души за по-малко от три месеца разпространение. Вероятно ще се гледа и у нас, защото югокиното е традиционно харесвано тук, а и то импонира на масовия вкус.

Филмът не предлага големи изненади нито в добрия, нито в лошия смисъл. Може даже да се погледне от нас с чувство на леко културно превъзходство - темите за мутренските времена, подземния свят, кражбите на коли и поръчковите убийства малко или много сме ги оставили зад гърба си, киното ни също по-рядко се вдъхновява вече от тях. Дори може да се предположи, че сред многобройните вдъхновения на "Южен вятър", който не е особено оригинален, е и българският сериал "Под прикритие". В него участват и двама наши сънародници, като единият е именно титулярят от тв поредицата Ивайло Захариев, а другият (в ролята на баща му) - Христо Шопов.

Въпреки че действието се развива в Белград в наши дни, останалите очевидни влияния на "Южен вятър" препращат към 90-те и варират между Тарантино, "Бързи и яростни" и отличния "Рани" на сръбския режисьор Сърджан Драгоевич. Като цяло филмът се усеща леко ретро, а пък откриващите 30 минути са като състезание по най-много нецензурни думи за единица време (знаем, че съседите принципно не си поплюват - смятайте значи какво е). 

Юговойната вече не присъства като тема, ред е на следвоенната безпътица и липса на ценности. Сценарият не се щади откъм клишета и се фокусира върху младо момче от крайния квартал - родено при Милошевич, не при Тито, - което участва в банда за крадени коли и се прави на състезател зад волана им. Отношенията в семейството му са хладно-взривоопасни - бащата не одобрява начина му на живот, майката продължава с любов да му прави сарми, по-малкият брат иска да му подражава. Внезапен опит на хлапака да се покаже като голям мъж и да открадне мерцедес с български номер самосиндикално, просто защото му е под ръка, го вкарват във водовъртежа на подземния свят и застрашават живота на мнозина. В ролята е симпатягата Милош Бикович, а персонажът е тъй силно романтизиран, че зрителят през цялото време усеща желание да му перне два шамара зад врата и да го върне на училищната скамейка. Макар че самият Бикович не е чак толкова млад, той изгря през 2010 г. в "Монтевидео" на Драган Белогърлич и Сърджан Драгоевич. Сценаристът и режисьор Аврамович пък бе асистент на Драгоевич в прекрасния "Парад" (2011) и затова не са неочаквани препратките съм един от неговите филми. 

В останалите роли виждаме едни от най-ярките сръбски актьори - в това отношение филмът превъзхожда многократно нашите рецитатори - Небойша Глоговац (гангстерът Гълъб е една от последните изяви пред камера на починалия м.г. актьор), Драган Белогърлич и звездата от "Ъндърграунд" и "Черна котка, бял котарак" на Кустурица Сърджан Тодорович. Техните изпълнения се отличават с онази сърцата органичност, заради която толкова ценим сръбското кино. 

Технически "Южен вятър" е добре изпълнен и не носи това натрапчиво усещане за художествена самодейност, което отличава жанровото снимане у нас - многобройните преследвания с коли например са с нужното темпо и заснети сръчно от оператора Иван Костич. Звукът, звуковият монтаж и употребата на музиката (която, както стана дума, е предимно бясна чалга) също са на непостижимо за нас ниво. 

Доколкото се информирах от сръбската и хърватска филмова критика по адрес на филма обаче, и в съседните нам страни си мечтаят за по-"вносно" изглеждащо и жанрово кино и по-малко реализъм. Вероятно тези липси на фона на възпитания от Холивуд масов вкус са и една от причините за впечатляващата популярност и успех на "Южен вятър", наричан въодушевено "първият сръбски екшън". 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПОЗИЦИЯ

    Галин Стоев, режисьор: Живеем в мек вариант на "Коза ностра"

     

    "Ако продължи отглеждането на тази робска стратегия за оцеляване, може би след 100 години тази нация няма да съществува", коментира още Стоев.

     
  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • БЕЗПОДОБНИЯ

    „Масонската ложа и братството на Левски”

    Делото и животът  на Апостола на българската свободата винаги са будили интерес. 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Три неща е трудно да спреш да вършиш, веднъж започнал:

-  да ядеш нещо вкусно

-  да беседваш с приятел, върнал се от поход

-  да се чешеш там, където те сърби”

Козма Прутков, руски измислен писател, роден на 11 април преди 218 години

Анкета

Гледате ли културни събития онлайн?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Антъни Хопкинс и Оливия Колмън правят „Бащата” неповторимо преживяване

 

Филмът  получи 6 номинации за „Оскар“, между които за главна мъжка и поддържаща женска роля.

"Борат 2" – феминистка приказка

 

 

Най-очевидният, но съвсем не единствен прочит е, че филмът е политическа сатира.

За опашката, кандидат-президента и вечната ни орис

 

 

Опашката“ (2021) е писан седем години. Замислен и реализиран е преди пандемията и звучи като дистопия.