КРУМ ГЕРГИЦОВ

Огнян Стамболиев отдавна заяви пристрастието си към творчеството на прочутия румънския писател, от Франция, Матей Вишниек (1956). Последователно преведе неговите романи „Паника в града на светлините“, „Господин К. на свобода“, „Планираният хаос“, „Търговецът на начала на романи”, сборника стихове „Град с един единствен жител“, сборника пиеси „Мансарда в Париж с изглед към смъртта“. А наскоро предложи на читателите и нов сборник с пиеси „Пътникът в дъжда“.

Обяснявам си това пристрастие не само с амбицията му да представи творбите на един вече световноизвестен и признат като значимост автор, но и личното пристрастие на преводача, базиращо се на вижданията му за съвременно модерно мислене и писане в областта на литературата. В лицето на Матей Вишниек той без съмнение е срещнал духовно съпричастен автор, допаднала му и философията, излъчвана от неговите произведения. Подобни определения като „модерен поглед“, „екзистенциална нагласа“,“ съвременно мислене за театър“ , „глобална философия за света и човека в него“ Огнян Стамболиев открива много осезаемо в творбите на Матей Вишниек и затова бърза да сподели техния дух с българския читател.

В сборника “Пътникът в дъжда“, излязъл наскоро, са включени пет пиеси на Вишниек : „Хляб в джоба“, „Артур, осъдения“, „Ама, мамо, тези разказват във второ действие какво се случва в първо“, „Дупката в тавана“, „Пътникът в дъжда“. Така след първия издаден сборник преди години „Мансарда в Париж с изглед към смъртта“, театралните творци в България ще могат да добият една доста пълна представа за един от най-играните и най- оригиналите драматурзи днес, който се играе от Чили през Бродуей и Авиньон до Москва, остров Сахалин и Токио.

Матей Вишниек може да се нарече една от емблемите на съвременния начин на модерно мислене за театър. (Модерно, но не и постмодерно!). В пиесите му се чувства осезаемо духът на други прочути драматурзи, които той смята за свои учители : Йожен Йонеско, Алфред Жари, Самюел Бекет, румънския класик – драматург Йон Лука Караджале. Той следва и развива техния начин на изграждане на структурата на пиесата, тяхната философия за живот на индивида в днешното време. Но в крайна сметка това е въобще лицето на днешната модерна драма.

Матей Вишниек изгражда драматургична партитура, явяваща се като своеобразна метафора на живота и на присъствието на индивида в него – сливане и разделяне, отчуждение и виталност. Творбите му се родеят най-вече с течението на абсурдизма, което писателят продължава в текстовете си с нагласата на балканската си психика. Затова в пиесите му реалното и абсурдното се преплитат в странна амалгама, героите страдат, но и мечтаят да излязат от „затвора“ на примирената си безличност, самота или прекършена волност на мисълта и емоцията. Специално в първия сборник присъстваха най-вече пиеси, в които чрез стихията на цирковата маскарадност, абсурдност и гротескност на ситуациите в стил Йожен Йонеско, Матей Вишниек изграждаше една завършена мрачна картина на духовните координати на психология в днешния ни свят. Свят, в който хората са угнетени духовно, примирени в своята несвобода, подвластни на тоталитарната диктатура. Но всичко това изразено в един театър на площадната бурлеска, кънтяща от остро- гротесковия смях . В този сборник Матей Вишниек разкри природата си на драматург на дръзкото игрово начало, в който абсурдът и парадоксалният диалог се вихрят в пълна сила.

В сборника „Пътникът в дъжда“, обаче, присъстват пиеси, чиято най-подходяща сцена е камерната. Затова и нарекох настоящите си размисли „В окото на камерната сцена“. Пиеси с малко действащи лица (от 2 до 5) те обхващат един съдбоносен епизод от живота на героите, но пък епизод достатъчно екзистенциален. Матей Вишниек чрез окото на камерната сцена ни вкарва в психологията на герои, които задават големи въпроси на света, герои, които са на границата на крайния песимизъм, герои които са застанали пред енигмата на света и природата. Те са се втренчили в път, който мислят, че ще ги изведе от тунела на мрачните мисли, действия, обърканост. А това са крайни, екзистенциални ситуации. Затова и в петте пиеси героите водят диалог, страдат на фона на определено символно- звучащи места за действие– в „Хляб в джоба“ Вишниек пише: “Двама мъже стоят, надвесили се над изоставения кладенец. Взират се в дъното и слушат напрегнато.“; в „Артур, осъдения“ мястото на действие е една затворническа килия ; в „Дупката в тавана“ това е един таван, в който героите са се затворили след бойно сражение, а в „Пътникът в дъжда“ –е една изоставена и стара жп гара.(Всъщност, гарата е едно любимите места за действие на модерните драматурзи!).

Самата обстановка, достатъчно философски- метафорична, вече съсредоточава зрителя внимателно и напрегнато да следи диалога на героите и техните действия, да съпреживява техните емоции и разсъждения. В тишината на камерната сцена зрителят е обладан от тревожните деформации на психиката или неистови стремления към светлината от страна на персонажите. В тези пиеси няма динамиката и волността на пространния класически сюжет: има мъчително проследяване мисловния процес на индивиди, изправени пред ужаса на тайната и нищото, пред приближаващата се смърт, пред своята самота в една гара, и т.н. И всъщност героите искат да разгадаят законите на житейската си ситуация, да разгадаят енигмата на своята самота, да разберат защо светът им е изправил такива стени на отчужденост. Това е типично модерно мислене на героя от съвременната западна драматургия и то населява сцените на авангардния театър. Матей Вишниек точно попада в атмосферата на този театър. В творбите му няма и конкретно историческо време – има само конкретен предмет (яма, кладенец, килия, гара) .Този предмет е големият символ на действието. Така пиесите му стават носители на универсални послания, разкриващи психологическите дълбини на индивида в днешния ни свят.

Но кое е това качество в пиесите на Матей Вишниек, което го прави оригинален в писането му, независимо, че откриваме влияния от други автори? Отговорът на този въпрос дава пиесата, която е дала заглавието на сборника – „Пътник в дъжда“. Това е поетичното начало, пронизващата дискретно текстовете вяра на персонажите, че ще разгадаят енигмата на своята самотност и ще намерят пътя за просветлението, на пречистването, на разкаянието от нанесените рани на своята болка и страдание. Всички пиеси завършват със звучащ глас на Музика или гласове на Благословеност. А специално „Пътникът в дъжда“ е изградена на принципа на драматургична контрастност- игра с мечтата героите да вървят в плисналия дъжд – символ на движението, на промяната, на светлината, на пречистването. Специално тази пиеса е наситена с блестящ текст, който съчетава поезия и символичност, реализъм и фантазия, тиха скръб и тихо мечтание. Така Матей Вишниек се „отделя“ със своя позиция в контекста на модерната драматургия – това е светлата му вяра, че все пак човекът ще намери и ще достигне Пътя, който ще го промени и изведе на светлия път на истинския му автентичен живот. Матей Вишниек е умел майстор на еклектиката на различни драматургични стилове, но преработени от драматургичния му талант, те придобиват оригиналното звучене на един интересен и значим автор.

В България, в Народния театър ее постави с голям успех от Ивайло Христов пиесата на Матей Вишниек „Клоуните“ , както и още няколко други заглавия. Но мисля, че този наистина голям, световнопризнат автор заслужава повече внимание от нашите театрални творци. Защото е роден драматург, способен да разкрие онези противоречия в съвременната ни душа, раздирана между отчаянието и надеждата, болката и усмивката, страха и смелостта, душа, озовала се пред предизвикателствата на съдбата. Матей Вишниек остро- театрално ни предлага вглеждане в тази душа. Затова нека посегнем към сборника му пиеси „Пътникът в дъжда“ и го пренесем на сцената – там в нейното око, светът ще заблести в неочаквани светлини и нюанси.

 

МАТЕЙ ВИШНИЕК. „Пътникът в дъжда”. 5 пиеси. Превод и предговор Огнян Стамболиев. Изд.“Гея-Либрис“. С.,2018.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • НОВА КНИГА

    Евелина Йекер  - „В името на живота“

    Млада жена пише писма на психотерапевтката си д-р Дорман между сесиите, а после изведнъж изчезва безследно. 

     
  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

 „Аз най-добре зная за мълчаливата борба между режисьор и актьор, тъй като съм живял с нея в продължение на 25 години."

Апостол Карамитев, роден на 17 октомври преди 96 години

Анкета

Одобрявате ли Нобеловите награди на Олга Токарчук и Петер Хандке?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Ах, този Жокер!

 

В „Жокера“ Финикс открадва шоуто и доказва, че е един от най -добрите и подготвени актьори на съвремието ни.

"Потъване в Мъртво море" – всеки детайл си тежи на мястото

В тези разкази има напрежение, има пребогат език, който създава картини, които можеш да пипнеш и подушиш. 

Лекът срещу пораженията на „Поразените“

Допада ми способността на романистката да бъде честна към историята – за първи път в български роман видях сцена, която отдавна исках да бъде създадена – как с користна и пропагандна цел комунистите използват черните забрадки на майките на убитите от жандармерията партизани преди 9 септември за гнусния си план чрез т.н. Народен съд да се разправят със своите противници .