БОРИСЛАВ ГЪРДЕВ

Жестока жажда мъчи героите на Захари Карабашлиев от новата му повест „Жажда“. За любов, съпричастност, разбиране, за осмисляне на миналото и същността на всеки от персонажите , преживял сложна и необикновена история.

Даниел и Ангел Радков, младежът и старецът, попадат случайно, но вероятно и закономерно, в обща болнична стая. Даниел е варненец, живеещ в Ню Йорк , преживял катастрофа, от която оцелява по чудо. Ангел е габровец, син на репресиран индустриалец, ослепял в комсомолската си младост и строшил крак на път за гроба на своята починала съпруга. Пациенти на д-р Парашкевов.

Така маркиран сюжетът напомня банален лекарски сериал, намирисва на мелодрама, на позната и изтъркана от експлоатация сага. Повестта обаче се чете на един дъх, като откровение, като житейски размисъл и поема в проза, стоплена от щедрия писателски талант на Карабашлиев. Той умее да разказва сочно и сладкодумно, детайлно и динамично. Създава ярки, пълнокръвни и убедителни образи, на които вярваш и които си готов да разбереш.

Любопитното в случая е, че и двата мъжки образа са еднакво значими и важни за наратива, за посланията на повестта. Радков олицетворява поколението на нашите бащи, минало през месомелачката на комунизма, изживяло и платило за своите увлечения и илюзии, постигнало някакъв житейски стандарт и закономерно стигнало до финала, когато е време за преоценка на постигнатото, отново съпътствано със страдание и болка.

Даниел Данев е  дете на демокрацията, търсещо своето място под слънцето, скитало по света, стигнало до световния мегаполис Ню Йорк и завърнало се в родината, за да катастрофира  и осъзнае, че освен от приключения и жажда за лична реализация, има нужда и от любов и женско рамо до себе си…

Камерната история, експонирана безхитростно, но много ефективно, предразполага към различни интерпретации, но те като цяло се свеждат до РАВНОСМЕТКАТА за изминатия път и до осъзнаването на простия , но важен факт, че човек без съчувствие и любов е осакатен и обречен на самота и униние.

Именно минорният тон липсва в „Жажда“. Героите са преживели неудачи , но са запазили жаждата си за живот, не се предават и са в състояние да се справят с дебнещите ги изненади . Такъв ведър оптимизъм е характерен за творческия натюрел на писателя Захари Карабашлиев, а в случая напомня и за познатата атмосфера при общуването с такава класика като „Раковото отделение“ на Солженицин.

Без да претендира, че е създал нещо свръхзначимо, белетристът стриктно и пълноценно  е осъществил своя замисъл. Малката му стегната повест, след разточителния епос „Хавра“ (2017), се поглъща бързо, без усилия и предразполага към размисъл. Тя е доказателство за очевидния му креативен възход и е задължителна за всеки уважаващ постиженията на съвременната българска литература.

Всъщност и читателите са  разбрали, че на пазара излиза поредната му важна и значима книга, което и обяснява бързото й изчерпване.

Захари Карабашлиев, „Жажда“, повест, 2018, изд.“Сиела“, ред. Веселина Седларска

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • НОВА КНИГА

    Евелина Йекер  - „В името на живота“

    Млада жена пише писма на психотерапевтката си д-р Дорман между сесиите, а после изведнъж изчезва безследно. 

     
  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПОРТРЕТ

    Спомен за Лорънс Оливие

    Той не доживя падането на комунизма, но имаше нещо символично, че си замина с един разделен и противоборстващ свят, който предстоеше коренно да се промени и в който за дълго щяхме да се радваме на плодовете на демокрацията.

„Човек трябва до дъното на душата си да се настрада, за да напише истински смешна книга.“

Ърнест Хемингуей, американски писател, роден на 21 юли преди 120 години

Анкета

Кой е отговорен за счупените плочки на Ларгото?

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

За добрия човек и историческата правда 

Прочетете книгата „Един много добър човек“, осмислете я и осъзнайте веднъж завинаги как трябва и не трябва да се пише за нашата история.

Ако искаме да сме почтени българи и европейци.

„Лора, Яворов и аз” – завръщането в диалога

С изключителна прецизност и уважение към отминалото време и най-вече към личността на Дора, Петър Величков събира и подрежда изгубените частици от един пъзел, който може би никога няма да бъде подреден напълно.

Бунтът на свободния или абсурдите на свободата

Книгата е диагноза и опит за лечение на болести, които се раждат единствено на границата между две епохи.