БОРИСЛАВ ГЪРДЕВ

Жестока жажда мъчи героите на Захари Карабашлиев от новата му повест „Жажда“. За любов, съпричастност, разбиране, за осмисляне на миналото и същността на всеки от персонажите , преживял сложна и необикновена история.

Даниел и Ангел Радков, младежът и старецът, попадат случайно, но вероятно и закономерно, в обща болнична стая. Даниел е варненец, живеещ в Ню Йорк , преживял катастрофа, от която оцелява по чудо. Ангел е габровец, син на репресиран индустриалец, ослепял в комсомолската си младост и строшил крак на път за гроба на своята починала съпруга. Пациенти на д-р Парашкевов.

Така маркиран сюжетът напомня банален лекарски сериал, намирисва на мелодрама, на позната и изтъркана от експлоатация сага. Повестта обаче се чете на един дъх, като откровение, като житейски размисъл и поема в проза, стоплена от щедрия писателски талант на Карабашлиев. Той умее да разказва сочно и сладкодумно, детайлно и динамично. Създава ярки, пълнокръвни и убедителни образи, на които вярваш и които си готов да разбереш.

Любопитното в случая е, че и двата мъжки образа са еднакво значими и важни за наратива, за посланията на повестта. Радков олицетворява поколението на нашите бащи, минало през месомелачката на комунизма, изживяло и платило за своите увлечения и илюзии, постигнало някакъв житейски стандарт и закономерно стигнало до финала, когато е време за преоценка на постигнатото, отново съпътствано със страдание и болка.

Даниел Данев е  дете на демокрацията, търсещо своето място под слънцето, скитало по света, стигнало до световния мегаполис Ню Йорк и завърнало се в родината, за да катастрофира  и осъзнае, че освен от приключения и жажда за лична реализация, има нужда и от любов и женско рамо до себе си…

Камерната история, експонирана безхитростно, но много ефективно, предразполага към различни интерпретации, но те като цяло се свеждат до РАВНОСМЕТКАТА за изминатия път и до осъзнаването на простия , но важен факт, че човек без съчувствие и любов е осакатен и обречен на самота и униние.

Именно минорният тон липсва в „Жажда“. Героите са преживели неудачи , но са запазили жаждата си за живот, не се предават и са в състояние да се справят с дебнещите ги изненади . Такъв ведър оптимизъм е характерен за творческия натюрел на писателя Захари Карабашлиев, а в случая напомня и за познатата атмосфера при общуването с такава класика като „Раковото отделение“ на Солженицин.

Без да претендира, че е създал нещо свръхзначимо, белетристът стриктно и пълноценно  е осъществил своя замисъл. Малката му стегната повест, след разточителния епос „Хавра“ (2017), се поглъща бързо, без усилия и предразполага към размисъл. Тя е доказателство за очевидния му креативен възход и е задължителна за всеки уважаващ постиженията на съвременната българска литература.

Всъщност и читателите са  разбрали, че на пазара излиза поредната му важна и значима книга, което и обяснява бързото й изчерпване.

Захари Карабашлиев, „Жажда“, повест, 2018, изд.“Сиела“, ред. Веселина Седларска

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПРОПАСТ

    България и интелектуалците й - заседнали между XIX и XX век

    Тв предаване, посветено на писмото на 30 европейски интелектуалци, показа къде сме - все още в задния двор на ЕС.

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„За жената бракът е изход, а за мъжа – място за паркиране.“

Глен Клоуз, американска актриса, родена на 19 март преди 72 години

Анкета

Трябва ли министърът на културата да подаде оставка?

Да - 70.6%
Не - 29.4%
Не мога да преценя - 0%

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

„Зелената книга“ – пътеводител към човешкото сърце

Филмът показва на практика как двама мъже от различни светове могат да преодолеят противоречията помежду си, да се уважават и обичат, да бъдат непробиваем тандем.

„Гешев“ или пътят към истината

Новите изследователи и търсачи на скрити тайни  за родния полицай №1 ще са благодарни, тъй като е осигурени солиден фундамент, от който може да се продължи напред в толкова трудната и привлекателна тема „Никола Гешев“.

С „Т34“ от Москва до Бохемия

Към този филм трябва да се подходи спокойно и с внимание.