БОРИСЛАВ ГЪРДЕВ

Жестока жажда мъчи героите на Захари Карабашлиев от новата му повест „Жажда“. За любов, съпричастност, разбиране, за осмисляне на миналото и същността на всеки от персонажите , преживял сложна и необикновена история.

Даниел и Ангел Радков, младежът и старецът, попадат случайно, но вероятно и закономерно, в обща болнична стая. Даниел е варненец, живеещ в Ню Йорк , преживял катастрофа, от която оцелява по чудо. Ангел е габровец, син на репресиран индустриалец, ослепял в комсомолската си младост и строшил крак на път за гроба на своята починала съпруга. Пациенти на д-р Парашкевов.

Така маркиран сюжетът напомня банален лекарски сериал, намирисва на мелодрама, на позната и изтъркана от експлоатация сага. Повестта обаче се чете на един дъх, като откровение, като житейски размисъл и поема в проза, стоплена от щедрия писателски талант на Карабашлиев. Той умее да разказва сочно и сладкодумно, детайлно и динамично. Създава ярки, пълнокръвни и убедителни образи, на които вярваш и които си готов да разбереш.

Любопитното в случая е, че и двата мъжки образа са еднакво значими и важни за наратива, за посланията на повестта. Радков олицетворява поколението на нашите бащи, минало през месомелачката на комунизма, изживяло и платило за своите увлечения и илюзии, постигнало някакъв житейски стандарт и закономерно стигнало до финала, когато е време за преоценка на постигнатото, отново съпътствано със страдание и болка.

Даниел Данев е  дете на демокрацията, търсещо своето място под слънцето, скитало по света, стигнало до световния мегаполис Ню Йорк и завърнало се в родината, за да катастрофира  и осъзнае, че освен от приключения и жажда за лична реализация, има нужда и от любов и женско рамо до себе си…

Камерната история, експонирана безхитростно, но много ефективно, предразполага към различни интерпретации, но те като цяло се свеждат до РАВНОСМЕТКАТА за изминатия път и до осъзнаването на простия , но важен факт, че човек без съчувствие и любов е осакатен и обречен на самота и униние.

Именно минорният тон липсва в „Жажда“. Героите са преживели неудачи , но са запазили жаждата си за живот, не се предават и са в състояние да се справят с дебнещите ги изненади . Такъв ведър оптимизъм е характерен за творческия натюрел на писателя Захари Карабашлиев, а в случая напомня и за познатата атмосфера при общуването с такава класика като „Раковото отделение“ на Солженицин.

Без да претендира, че е създал нещо свръхзначимо, белетристът стриктно и пълноценно  е осъществил своя замисъл. Малката му стегната повест, след разточителния епос „Хавра“ (2017), се поглъща бързо, без усилия и предразполага към размисъл. Тя е доказателство за очевидния му креативен възход и е задължителна за всеки уважаващ постиженията на съвременната българска литература.

Всъщност и читателите са  разбрали, че на пазара излиза поредната му важна и значима книга, което и обяснява бързото й изчерпване.

Захари Карабашлиев, „Жажда“, повест, 2018, изд.“Сиела“, ред. Веселина Седларска

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

  • ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ

    Елин Пелин - "Напаст Божия"

    Бог не е милостив - не молете му се! Нека като жабите, кога им пресъхне блатото - да прокълнем и да умрем!

„Туземците от южните морета не говорят английски, но речникът им е достатъчен да поставят всички холивудски филми в две категории: пата-кюта и пляс-пляс.”

Марлон Брандо, американски актьор, роден на 3 април преди 96 години

Анкета

В пандемията купувате ли книги онлайн?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Да останеш човек извън играта

Филмът „Извън играта“ е не е сълзлива история за опитите на един съкрушен човек да се пребори с алкохолната си зависимост и разпада на брака и семейството си.  Не е и приказка за трудния път към успеха със стоп кадър от извоювания заслужен  триумф.

„Живот на една гара“ –  анатомия на самотата и страха

Романът следва  модела на знаменити световни романи, решени като философски есета - притчи: „Процесът“ на Франц Кафка, „Чумата“ от Албер Камю, „Погнусата“ от Жан-Пол Сартр, пиесата „Носорозите“ на Йожен Йонеско.

„Останалото е пепел“ - драматична история с универсално звучене

 

Филм с такъв скромен бюджет – 300 000 лева,  все пак звучи автентично като визия.