КРУМ ГЕРГИЦОВ

Бих казал, че преводачът Огнян Стамболиев е пристрастен почитател на световноизвестния драматург и белетрист Матей Вишниек  (род. 1956/) Досега е превел няколко десетки негови пиеси, сборник стихове и четири романа. Пристрастието му показва определен естетически критерий за измеренията  в днешната световна литература. Открива ги категорично в творчеството на дисидента Вишниек, признат от критиката като „новия Йонеско”. Допадат му стила, идеите и начина на пресътворяване на проблемите на света от този забележителен автор и затова всяка негова нова книга той бърза да представи на нашия читател. При на това на един богат, гъвкав и изразителен български език, достоен за този голям майстор на словото.

Най- новият превод от тази поредица е на „Търговецът на начала на романи“, книга, удостоена  с Голямата награда за Европейски роман на името на Жан Моне през 2016 г. . Високата оценка световна показва, че  Вишниек попада в най-точния и актуален път на писането на художествена  проза, показва че с идеите си в него е оформил  многостранна  картина на личността на писателя в съвременния свят.

Бих искал да подчертая, че това не е роман за приятно четене, за удоволствие, а четиво, изискващо, както интелектуално напрежение, така и определена литературна подготовка, с която да се разчетат множеството метафорични знаци в това особено повествование. Романът е всъщност един наратив от фрагменти. Обединени  в своята сюжетна, но определено нелинеарна, последователност, те образуват голямата метафора, тук с подчертано символен характер. Всъщност, Матей Вишниек още в „Планираният хаос“ доказа, че умее  да изгражда крупни метафори на света в произведенията си. В този роман това беше съвременното обществото, метафорично пресъздадено като взрив на консуматорска и информативно- медийна технологична енергия. 

В „Търговецът на начала на романи“ голямата метафора е животът на писателя като симбиоза на лично-творческа, но и на социална реализация. Матей Вишниек проследява натрупването на различни житейски епизоди при  писането на един млад  писател на нов роман. И вече началната фраза на този роман се явява онзи  взрив на енергия от мисли и чувства, който дава камертона на потичането на мислите и емоциите на автора в следващите редове на творбата. Намирането на първата фраза е сякаш  онази панацея, след която  творбата се пише почти сама. Ненапразно в  романа си Вишниек цитира началата на различни знаменити световни романи на големи писатели,  на които именно се помни тази първа начална фраза.

В творбата става дума за една агенция в Париж, която се занимава с това да подпомогне писателите в намиране на тази първа фраза. Но в крайна сметка това се явява не технологичен способ. Самият герой  в протежението на романа ни дава чрез формата на фрагмента различните свои преживявания в любовта (мадмоазел Ри),  в семейството си (присъствието на брата Виктор), във сложните му отношение с писателите от тоталитарна Румъния, и най-после взаимоотношенията му със студенината и отчуждеността на компютъра като своеобразен инструмент, който хладно и бездушно отбелязва всички  преживявания на писателя. В това животооописание се вплитат и ескизи от съвсем други сюжети, в които се разкрива самотата и отчуждеността на индивида.  Тези странични  фрагменти напомнят атмосферата на творбата на Франц Кафка „Процесът“. Така романът на Вишниек става интелектуален ребус, в който читателят чрез силата на абстрактно- философското си мислене   трябва да сглоби голямата метафора на творческата мисъл на автора-  герой. Получава се така, че творбата се пише в съзнанието на писателя чрез докосването  до различните рани, нанесени му от днешният свят. Накрая младият писател, все пак, намира и написва така мечтаната първа, начална фраза. Тя се явява на белия лист след дълго натрупваните и разказани в различна форма (проза, стихове, абсурд) различни житейски знаци в съзнанието на писателя. Авторът чрез фрагмента ги поднася в тяхната съвсем кондензирана форма. Катарзисът на читателя настъпва именно след изричането на тази намерена първа фраза, защото заедно с Вишниек  е извървял житейската голгота на  пътя на един писател към написването на голямото произведение.

Романът на Матей Вишниек носи всички белези на постмодерната  проза, отличаваща се с фрагментарност в изграждане на наратива ; със заличаване структурата на традиционния сюжет; с хладна, някак рационално- отчуждена, дисекция на вътрешния свят на героя, който се лута в съвременния свят между бездушието на модерни технологии и, уви, твърде помръкналите нравствени ценности. Изградения ребус в този роман в крайна сметка  ражда и мъчителният път на твореца  в раждането на една творба. В нея именно първата фраза се явява изригването, подтика, началото на стихията на раждането на света на творбата. А то е всъщност спонтанният вик от прекомерно натрупаните рани в душата на писателя от сложните проблеми на света, в който живеем. И постмодерния роман се явява неговата най-точна форма за изразяване. Един крайно интересен роман, който не се чете на един дъх, а на бавни  глътки, защото всеки фрагмент все повече ни отвежда в глъбините на една сложна душевност.

 

Матей Вишниек.  Търговецът на начала на романи. Превод Огнян Стамболиев.“Гея-Либрис“, 2018

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • БЕЛЕЗНИЦИ

    Седем години затвор за две страници текст

    В знак на солидарност с журналистката и редакторка в "Радио Свобода", обвинена в тероризъм, Светлана Прокопиева много руски медии днес препечатаха този текст.

     
  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Ние сме за света все още една неизвестна кинотеритория. Тепърва трябва да пробиваме - нямаме унгарския, полския, чешкия или немския опит от миналото.”

Никола Рударов, български актьор и режисьор, роден на 6 декември преди 92 години.

Анкета

Готови ли сте да направите нещо безвъзмездно за обществото?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Когато автор и преводач стоят един до друг

За преводаческото изкуство на Огнян Стамболиев.

Днес компетентността не се възнаграждава, а дори се наказва

"Психология на глупостта" под редакцията на Жан-Франсоа Мармион.

"Страх ме е да си помисля, че колкото по-глупави ставаме като общество, толкова по-глупави хора ще ни управляват." - Николай Слатински

За „Ирландецът“ и дон Робърт Де Ниро

Това е опус магнум за Скорсезе, най-доброто, което може да предложи в момента.