КРУМ ГЕРГИЦОВ

Бих казал, че преводачът Огнян Стамболиев е пристрастен почитател на световноизвестния драматург и белетрист Матей Вишниек  (род. 1956/) Досега е превел няколко десетки негови пиеси, сборник стихове и четири романа. Пристрастието му показва определен естетически критерий за измеренията  в днешната световна литература. Открива ги категорично в творчеството на дисидента Вишниек, признат от критиката като „новия Йонеско”. Допадат му стила, идеите и начина на пресътворяване на проблемите на света от този забележителен автор и затова всяка негова нова книга той бърза да представи на нашия читател. При на това на един богат, гъвкав и изразителен български език, достоен за този голям майстор на словото.

Най- новият превод от тази поредица е на „Търговецът на начала на романи“, книга, удостоена  с Голямата награда за Европейски роман на името на Жан Моне през 2016 г. . Високата оценка световна показва, че  Вишниек попада в най-точния и актуален път на писането на художествена  проза, показва че с идеите си в него е оформил  многостранна  картина на личността на писателя в съвременния свят.

Бих искал да подчертая, че това не е роман за приятно четене, за удоволствие, а четиво, изискващо, както интелектуално напрежение, така и определена литературна подготовка, с която да се разчетат множеството метафорични знаци в това особено повествование. Романът е всъщност един наратив от фрагменти. Обединени  в своята сюжетна, но определено нелинеарна, последователност, те образуват голямата метафора, тук с подчертано символен характер. Всъщност, Матей Вишниек още в „Планираният хаос“ доказа, че умее  да изгражда крупни метафори на света в произведенията си. В този роман това беше съвременното обществото, метафорично пресъздадено като взрив на консуматорска и информативно- медийна технологична енергия. 

В „Търговецът на начала на романи“ голямата метафора е животът на писателя като симбиоза на лично-творческа, но и на социална реализация. Матей Вишниек проследява натрупването на различни житейски епизоди при  писането на един млад  писател на нов роман. И вече началната фраза на този роман се явява онзи  взрив на енергия от мисли и чувства, който дава камертона на потичането на мислите и емоциите на автора в следващите редове на творбата. Намирането на първата фраза е сякаш  онази панацея, след която  творбата се пише почти сама. Ненапразно в  романа си Вишниек цитира началата на различни знаменити световни романи на големи писатели,  на които именно се помни тази първа начална фраза.

В творбата става дума за една агенция в Париж, която се занимава с това да подпомогне писателите в намиране на тази първа фраза. Но в крайна сметка това се явява не технологичен способ. Самият герой  в протежението на романа ни дава чрез формата на фрагмента различните свои преживявания в любовта (мадмоазел Ри),  в семейството си (присъствието на брата Виктор), във сложните му отношение с писателите от тоталитарна Румъния, и най-после взаимоотношенията му със студенината и отчуждеността на компютъра като своеобразен инструмент, който хладно и бездушно отбелязва всички  преживявания на писателя. В това животооописание се вплитат и ескизи от съвсем други сюжети, в които се разкрива самотата и отчуждеността на индивида.  Тези странични  фрагменти напомнят атмосферата на творбата на Франц Кафка „Процесът“. Така романът на Вишниек става интелектуален ребус, в който читателят чрез силата на абстрактно- философското си мислене   трябва да сглоби голямата метафора на творческата мисъл на автора-  герой. Получава се така, че творбата се пише в съзнанието на писателя чрез докосването  до различните рани, нанесени му от днешният свят. Накрая младият писател, все пак, намира и написва така мечтаната първа, начална фраза. Тя се явява на белия лист след дълго натрупваните и разказани в различна форма (проза, стихове, абсурд) различни житейски знаци в съзнанието на писателя. Авторът чрез фрагмента ги поднася в тяхната съвсем кондензирана форма. Катарзисът на читателя настъпва именно след изричането на тази намерена първа фраза, защото заедно с Вишниек  е извървял житейската голгота на  пътя на един писател към написването на голямото произведение.

Романът на Матей Вишниек носи всички белези на постмодерната  проза, отличаваща се с фрагментарност в изграждане на наратива ; със заличаване структурата на традиционния сюжет; с хладна, някак рационално- отчуждена, дисекция на вътрешния свят на героя, който се лута в съвременния свят между бездушието на модерни технологии и, уви, твърде помръкналите нравствени ценности. Изградения ребус в този роман в крайна сметка  ражда и мъчителният път на твореца  в раждането на една творба. В нея именно първата фраза се явява изригването, подтика, началото на стихията на раждането на света на творбата. А то е всъщност спонтанният вик от прекомерно натрупаните рани в душата на писателя от сложните проблеми на света, в който живеем. И постмодерния роман се явява неговата най-точна форма за изразяване. Един крайно интересен роман, който не се чете на един дъх, а на бавни  глътки, защото всеки фрагмент все повече ни отвежда в глъбините на една сложна душевност.

 

Матей Вишниек.  Търговецът на начала на романи. Превод Огнян Стамболиев.“Гея-Либрис“, 2018

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Анализирането на вярата не включва задължително метод за живеене без нея.”

Юлия Кръстева, българо-френска писателка, феминистка, критик и философ, родена на 24 юни преди 78 години

Анкета

Колко често подарявате книга?

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

„Лора, Яворов и аз” – завръщането в диалога

С изключителна прецизност и уважение към отминалото време и най-вече към личността на Дора, Петър Величков събира и подрежда изгубените частици от един пъзел, който може би никога няма да бъде подреден напълно.

Бунтът на свободния или абсурдите на свободата

Книгата е диагноза и опит за лечение на болести, които се раждат единствено на границата между две епохи.

Не е утопия киното да заеме място в образованието

 „Работя с деца, повечето от които дори не говорят добре български и са функционално неграмотни. И на тези деца аз  изведнъж  им пускам „Първият учебен ден“ на Жак Розие. Това за тях е културен и социален шок", казва учителят Даниел Симеонов,