БОРИСЛАВ ГЪРДЕВ

„Някой винаги гледа“ от Марин Георгиев е интересно, смислено и поучително четиво, създавано в продължение на десетилетия  -  от 1967 до 2015 г. То е панорама на една епоха, но поднесена откъслечно – фрагментарно, на тласъци и напомня по-скоро документален телевизионен сериал за времето – последните години на зрелия социализъм и началните протуберанси на демокрацията.

Текстът е ясно субективен, до болка откровен и разголващ, готов да взриви автора си, но издаващ силен и чепат характер, който държи на позициите и вкусовете си.

Едновременно с това е разказ за израстването на едно селско момче – притеснително и впечатлително, което разбира, че след като не е физически привлекателно и силно като ученик, има само един шанс в живота  да бъде различен и важен – като се утвърди в литературата като поет, публицист и издател.

Тази амбиция движи Георгиев през годините, тя поддържа тонуса му.

Тя преодолява гафовете от плевенския кръжок, трепета на първите публикации -  в „Пламък“ например! , амбицията да се завладее София от Варна и „Литературен фронт“, да  вземе жителство и построи кооперация на пъпа на столицата – на „Патриарх Евтимий“, да  издава книги, да се печели авторитет и популярност.

Марин Георгиев наистина има с какво да се гордее като лирик и изследовател, да разказва за приятелствата си с фигури като Найден Вълчев, Светлозар Игов, Иван Цанев, дори с амбивалетния Николай Кънчев, да се разграничава от фактори като Георги Константинов, Константин Еленков и Любомир Левчев…

Материалът в мемоарната книга е добре композиран и компресиран.

Хора от моето поколение има какво научат за биографията на Георгиев – вкл. и за неуспешния опит да бъде махнат като ръководител на „Литературен форум“ през 1996 г.или за цената, която трябва да плати за прословутото софийско жителство през 1979 г., да направят необходимите съпоставки и преоценки.

Поради спецификата си този текст има шанс за въздействие именно като електронно издание, което ще се чете и ползва от много повече читатели и потребители, отколкото би привлякло в книжен вариант.

Освен мемоар „Някой винаги гледа“ е и равносметка на един живот, на извървян творчески път.

Марин Георгиев няма от какво да се страхува  като поет и преводач – от руски и унгарски, където има безспорни постижения, както и от документално – публицистичните проучвания „Третият разстрел“ и „Крах на митологията“.

Георгиев обаче пише под сурдинка и с недомлъвки за сполетялото го през 2002 г.

Читателят не разбира коя е причината за спирането на седмичника „Литературен форум“ – внезапно и неочаквано, защо всичко се срина и как той е успял да оцелее и да се изправи на крака.

Хубаво би било един ден мемоаристът да хвърли светлина върху този най-тежък период от живота си.

Допускам, че никак не му е било лесно, след като се оттегля от литературата  за близо десетилетие и се завърна в нея, буквално като излязъл от гроб, през 2010 г.

И още нещо важно – книгата е недовършена.

Предполагам умишлено, тъй като авторът явно ще продължи да работи върху нея.

Иначе защо ще оставя празни цели раздели като „Непоискани писма“, „Заговорът на мъртвите“,, „Дневници“  (въпреки че има дял „Вместо дневник“) и „Късове“.

При тази ситуация ще трябва да се въоръжим с търпение и изчакаме следващия му мемоарен опус.

Той очаквано ще бъде отново предизвикателно, но честно написан, някои от останалите живи класици на литературата ни сигурно ще се видят  в непривлекателна светлина, други ще претендират, че не са били такива – лицемери, сребролюбци, дребни душици…

Ще има полемика и дебати, право на отговор и допълнителни обяснение и уточнения.

Така, както винаги се случва, когато се появи силно, страстно и полемично написано мемоарно четиво.

 

Марин Георгиев, „Някой винаги гледа“. Написано между другото (1967 – 2015), електронно издателство „Литернет“, Варна, 2018 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ОТКЪС

    Андрей Соколов - „За нашия дом"

    Книгата носи в себе си и предлага на вниманието на читателите важни факти, имена на хора, снабдена е със справочен апарат, който би бил полезен на всеки интересуващ се от историята на Шумен и България през отминалото 20-то столетие. 

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПОРТРЕТ

    Щедрият талант на Сергей Безруков

    Бил член на путиновата партия „Единна Русия“, от която се самоотстранява след година, тъй като eдин артист цени повече своята творческа свобода.

„Културата на човечеството не притежава нищо по-ценно, по-чудесно и по-важно от книгата.“

Герхарт Хауптман, германски драматург, роден на 15 ноември преди 156 години

Анкета

Липсва ли ви гражданската позиция на хората на изкуството?

Не, те са творци. - 7.1%
Да, те са истинският елит на обществото - 92.9%

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

Нова среща с хумора на братя Мормареви

„Еврейски вицове“ е една миниенциклопедия на еврейския дух, на усета на този народ да се шегува и иронизира дори в най-трагични мигове от съществуването му.

"Валутният риск в икономиката" (ревю)

Съществени моменти в монографията са анализираните валутен риск и валутна система в България от 1878 г. досега, както и практико–приложните измерения на валутния риск.

Късното признание на Орсън Уелс

„От другата страна на вятъра“ е не само присмех към лудостта на целулоидния свят, а  по-скоро равносметка на един изминат и пълен с провали и амбиции творчески път, в чието начало се откроява с елмазен блясък шедьовъра „Гражданинът Кейн“(1941), а в края е изкусителния експеримент „Ф като фалшификация“(1975).