АНИТА ДИМИТРОВА, "СЕГА"

Не е за вярване, че Деймиън Шазел е само на 33 - носител на "Оскар" за режисура с мюзикъла "Ла-ла-ленд" преди 2 години, той прикова вниманието още с втория си филм (често бъркан с дебют) "Камшичен удар". Четвъртият - "Първият човек", също убедително се подрежда на редицата за отличия в предстоящия награден сезон. Продуцентските изчисления го запращат и навръх 50-годишнината от първото стъпване на човешки крак на Луната - "малка стъпка за човека, огромен скок за човечеството". Но той е повече от старателно калкулирано юбилейно зрелище. "Първият човек" е вълнуваща драма за един от пионерите на космическата ера, един от великите откриватели отвъд пределите на нашето синьо топче - Нийл Армстронг, при това изкована от първокачествено кино.

Макар космическата тематика в киното традиционно да е обвеяна с хиперболите на фантастичния жанр, в "Първият човек" Шазел избира качествено друг подход. Той разказва биографията на Армстронг в брутално реалистичен ключ, почти документално и максимално близо до фактите (по романа на Джеймс Р. Хенсън, адаптиран за екран от сценариста на "Спотлайт" и "Вестник на властта" Джош Сингър). Пунктуалното пресъздаване на детайли от епохата - включително социалните турболенции около 1968-а, които съвсем не са в услуга на космическата програма - носи едно приятно усещане за старомодност, което контрастира с обичайния лъскав футуризъм на космическите ленти. Когато капсулата на Армстронг се тресе неудържимо и обсипаният с аналогови бутони пулт изглежда забил непоправимо на хиляди километри от Земята, у зрителя не остава никакво усещане за чудо а ла "Стар уорс". Умението на Шазел да предава екстремно напрежение и гранични състояния влиза в работа и тук - героят нееднократно оцелява на косъм, често поради инженерната си компетентност, която много от неговите съекипници нямат (а навярно нямат и късмета му). Отдалечеността във времето и медийната прослава на космическите полети може би са ни пречили да забележим, че преди да стигнат до звездите, всъщност едни хора седят натъпкани в тенекиена кутия върху буре с барут, поемайки доста сериозен, почти безразсъден риск.

Деймиън Шазел ни хвърля в НАСА от 60-те години с безмилостно близки планове, тресяща се камера и минути на напрегнато неведение, които карат филми като "Аполо 13" да изглеждат като куклен театър (находчивото сравнение е на сп. "Варайъти"). Тихата решителност на Армстронг, граничеща на моменти почти с лудост и подхранвана от личната му трагедия, е показана великолепно в тези моменти от "скритата лимонка" Райън Гослинг - вече безкрайно далеч от сладура в "Тетрадката". В "Първият човек" Шазел за втори път си партнира с "най-добрия безизразен актьор в наши дни". Почти без да трепва, лицето на Гослинг успява с минимум мимики да предаде емоциите на героите, в чиято кожа се поставя. Тук той е кълбо от фрустрация и хладнокръвие в ролята на астронавта, загубил първо дъщеричката си от рак, а после редица свои другари в мисиите "Джемини" и "Аполо". Спаринг в това дълго пътуване - полетът трае няколко дни, но подготовката за мисията се точи 8 години - му се пада Клеър Фой (от сериала "Короната"). Привидно семейната среда на Нийл е лишена от страст и динамика, но Фой покрива целия спектър от сдържани и от двамата емоции. 

Въпреки че "Камшичен удар", "Ла-ла-ленд" и "Първият човек" са диаметрално различни тематично и жанрово, една тънка червена нишка преминава през всичките филми на Шазел - за амбицията да прехвърлиш границите си, за стремежа към съвършенство и цената, която плащаш за него.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • БЕЛЕЗНИЦИ

    Седем години затвор за две страници текст

    В знак на солидарност с журналистката и редакторка в "Радио Свобода", обвинена в тероризъм, Светлана Прокопиева много руски медии днес препечатаха този текст.

     
  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Целият прогрес, на който можем да се надяваме, е да направим хората малко по-малко зли.“

Гюстав Флобер, френски писател, роден на 12 декември преди 198 години

Анкета

Готови ли сте да направите нещо безвъзмездно за обществото?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Филип Димитров и неговата визия на българската християнска история

 

„Братя“ е приятно изживяване и празник на духа.

Да не забравяме, че и ние не сме учили или чели „Под игото” в оригинал

Понеже не идеите са важни, а общото патриотично послание, затова и езикът на Вазов става свещен и неприкосновен.

Когато автор и преводач стоят един до друг

За преводаческото изкуство на Огнян Стамболиев.