АНИТА ДИМИТРОВА, "СЕГА"

Не е за вярване, че Деймиън Шазел е само на 33 - носител на "Оскар" за режисура с мюзикъла "Ла-ла-ленд" преди 2 години, той прикова вниманието още с втория си филм (често бъркан с дебют) "Камшичен удар". Четвъртият - "Първият човек", също убедително се подрежда на редицата за отличия в предстоящия награден сезон. Продуцентските изчисления го запращат и навръх 50-годишнината от първото стъпване на човешки крак на Луната - "малка стъпка за човека, огромен скок за човечеството". Но той е повече от старателно калкулирано юбилейно зрелище. "Първият човек" е вълнуваща драма за един от пионерите на космическата ера, един от великите откриватели отвъд пределите на нашето синьо топче - Нийл Армстронг, при това изкована от първокачествено кино.

Макар космическата тематика в киното традиционно да е обвеяна с хиперболите на фантастичния жанр, в "Първият човек" Шазел избира качествено друг подход. Той разказва биографията на Армстронг в брутално реалистичен ключ, почти документално и максимално близо до фактите (по романа на Джеймс Р. Хенсън, адаптиран за екран от сценариста на "Спотлайт" и "Вестник на властта" Джош Сингър). Пунктуалното пресъздаване на детайли от епохата - включително социалните турболенции около 1968-а, които съвсем не са в услуга на космическата програма - носи едно приятно усещане за старомодност, което контрастира с обичайния лъскав футуризъм на космическите ленти. Когато капсулата на Армстронг се тресе неудържимо и обсипаният с аналогови бутони пулт изглежда забил непоправимо на хиляди километри от Земята, у зрителя не остава никакво усещане за чудо а ла "Стар уорс". Умението на Шазел да предава екстремно напрежение и гранични състояния влиза в работа и тук - героят нееднократно оцелява на косъм, често поради инженерната си компетентност, която много от неговите съекипници нямат (а навярно нямат и късмета му). Отдалечеността във времето и медийната прослава на космическите полети може би са ни пречили да забележим, че преди да стигнат до звездите, всъщност едни хора седят натъпкани в тенекиена кутия върху буре с барут, поемайки доста сериозен, почти безразсъден риск.

Деймиън Шазел ни хвърля в НАСА от 60-те години с безмилостно близки планове, тресяща се камера и минути на напрегнато неведение, които карат филми като "Аполо 13" да изглеждат като куклен театър (находчивото сравнение е на сп. "Варайъти"). Тихата решителност на Армстронг, граничеща на моменти почти с лудост и подхранвана от личната му трагедия, е показана великолепно в тези моменти от "скритата лимонка" Райън Гослинг - вече безкрайно далеч от сладура в "Тетрадката". В "Първият човек" Шазел за втори път си партнира с "най-добрия безизразен актьор в наши дни". Почти без да трепва, лицето на Гослинг успява с минимум мимики да предаде емоциите на героите, в чиято кожа се поставя. Тук той е кълбо от фрустрация и хладнокръвие в ролята на астронавта, загубил първо дъщеричката си от рак, а после редица свои другари в мисиите "Джемини" и "Аполо". Спаринг в това дълго пътуване - полетът трае няколко дни, но подготовката за мисията се точи 8 години - му се пада Клеър Фой (от сериала "Короната"). Привидно семейната среда на Нийл е лишена от страст и динамика, но Фой покрива целия спектър от сдържани и от двамата емоции. 

Въпреки че "Камшичен удар", "Ла-ла-ленд" и "Първият човек" са диаметрално различни тематично и жанрово, една тънка червена нишка преминава през всичките филми на Шазел - за амбицията да прехвърлиш границите си, за стремежа към съвършенство и цената, която плащаш за него.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПРОПАСТ

    България и интелектуалците й - заседнали между XIX и XX век

    Тв предаване, посветено на писмото на 30 европейски интелектуалци, показа къде сме - все още в задния двор на ЕС.

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Има читател и читател, както и писател, и писател.”

Иван Теофилов, български поет, роден на 24 март преди 88 години

Анкета

Трябва ли министърът на културата да подаде оставка?

Да - 70.6%
Не - 29.4%
Не мога да преценя - 0%

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

„Зелената книга“ – пътеводител към човешкото сърце

Филмът показва на практика как двама мъже от различни светове могат да преодолеят противоречията помежду си, да се уважават и обичат, да бъдат непробиваем тандем.

„Гешев“ или пътят към истината

Новите изследователи и търсачи на скрити тайни  за родния полицай №1 ще са благодарни, тъй като е осигурени солиден фундамент, от който може да се продължи напред в толкова трудната и привлекателна тема „Никола Гешев“.

С „Т34“ от Москва до Бохемия

Към този филм трябва да се подходи спокойно и с внимание.