БОРИСЛАВ ГЪРДЕВ

Гледах „Роди се звезда“ с надежда и известни притеснения. Историята за талантливата певица, получила шанс за изява и станала суперзвезда, подобно на горчивия размисъл за цената на славата, са ми до болка познати.

Аз съм гледал и една от по-старите версии на „Роди се звезда“ от 1976 на Франк Пиърсън с Барбра Стрейзънд и Крис Кристоферсън, която въпреки големите очаквания, не остана в съзнанието ми с нещо запомнящо се освен общо взето читавите дуети между двамата.

Последната версия е замислена през 2011 г., знаех, че Клинт Истууд възнамерява да я снима.

После се отказа, вероятно и заради напредналата си възраст, но пък работи с Брадли Купър в патриотичната си драма „Американски снайперист“(2014), спечелила много добри пари и най-вероятно при снимането й Купър се е престрашил и е споделил, че иска да заснеме филма, от който се отказват Крисчън Бейл, Леонардо ди Каприо, Уил Смит и Том Круз.

Подписва договора през 2016 и на 31 август 2018 г. дочаква премиерата му на венецианската мостра, минала повече от успешно.

Личи си, че това е изстрадан и дълго обмислен проект за Брадли Купър. Усеща се, че той е вложил целия си талант и артистичен потенциал за реализацията му. Че се е нагърбил да бъде и режисьор, и продуцент, и изпълнител на централната роля – на алкохолизирания и оглушаваш кънтри и рок певец Джаксън Мейн, и сценарист, заедно с Ерик Рот и Уил Фетърс.

Това е огромна отговорност за дебютанта – постановчик, но в интерес на истината Купър се е справил по забележителен начин .

Аз все пак чувствам сянката на великия Истууд. Явно Купър му е много добър ученик – и като актьор, но най-вече като режисьор.

Всеки жест на актьорите, всяка сцена и епизод, всеки детайл е внимателно и прецизно обмислен.

Сюжетът е изграден безупречно логично, държи сметка основно за житейската правда и бяга от мелодраматичните клишета, където провалът е бил гарантиран със сигурност.

Купър не разчита на дразнещи визуални ефекти, а е можел с бюджет от 36 милиона долара да направи много по-пищно и феерично  зрелище.

Разбрал е, че не си струва, че трябва да наблегне на човешките преживявания и чувства и да върне на екран насладата от чистата емоция.

Не прекалява с концертните интермедии, защото не снима тв запис на концерт на живо, а търси основно автентичните изживявания на сцена, пеенето на оригинални парчета на живо и оценяването на желанията и надеждите на феновете, разчитащи да попият автентично и истинско изкуство, а не плоски шлагери, записани на плейбек.

Във филма звучат 34 песни. Колко от тях ще запомним и ще си тананикаме е отделен въпрос.

Лично си харесах „Музика в очите ми“, „Плитчините“, „Никога няма да обичам отново“ и „Сцена 98“.

Но ме впечатли нещо друго – да присъствам на раждането на поредното парче, на поредната песен, за която никой от двамата артисти не мисли дали ще стане хит. Те я създават пред очите ни, защото ТРЯБВА да я напишат, тъй като извира от душата и сърцето им и осмисля същностен етап от техния живот.

Защото всяка песен на съпрузите Мейн – Джаксън и Али е изповед, съкровено споделяне с публиката на мечти, копнежи, надежди и разочарования, с които е изпълнен творческия им и житейски път.

Бях много приятно изненадан колко органични, естествени, абсолютно искрени и екранно достоверни са двамата водещи актьори – Купър и Лейди Гага, която може и да е пълнила големите зали, но пред филмовата камера има само епизодични изяви в „Мачете убива“ (2013) или „Град на греха : Жена, за която да убиеш“ (2014).

Хареса ми химията между тях, пълното допълване, дотолкова, доколкото Джаксън е звездата на миналото, разчитаща на рутина, достигната слава и харизмата си,докато Али е любимката на бъдещето, работеща здраво за развитието на кариерата си и знаеща, че без билбордове, клипове, изтощителни танци, добра физическа кондиция и опитен мениджър, няма да се задържи дълго на върха и ще си остане само със спечеленото грамофонче „Грами“ за най-добра дебютираща певица.

Брадли Купър е реалист, показва света на шоу бизнеса такъв, какъвто е, но без захаросване или излишно очерняне.

Той дискретно, но точно посочва, че съдбата на всеки изпълнител – след дадения му шанс е в негови ръце и единствено и само от него зависи ще остане ли на върха или ще се провали като алкохолик и наркоман, напускайки този свят без време.

Купър се справя еднакво успешно като сценарист и продуцент.

Като режисьор е уверен, точен и безпогрешен, доказвайки че умее „този странен занаят“, вкл. и при направлението на т.н.второстепенни образи като този на брат му Боби, изигран непринудено и много правдиво от Сам Елиът, а като актьор умело балансира и напасва своето много силно и ярко присъствие с това на Лейди Гага – също на изключителна висота, която обаче има предимството на своя приковаващ ни ангелски глас.

И ако за Купър бях сигурен, че ще е на ниво и като актьор, та той има опита от сериали като “Наричана още“(2006) и продукции като „Наръчник на оптимиста“ (2012), „Американска схема“ (2013) и „Джой“ (2015),  голямата изненада е именно Лейди Гага -  Стефани Джерманота.

Признавам си, че имах съвсем друга представа  за нея от видеоклиповете й, преди  да я видя в облика на Али. Свалям й шапка – на екран няма клоунски изстъпления, нито примадонски напъни. Напротив – излъчва топлота, непосредственост и абсолютна всеотдайност! Тя е достоен партньор на Брадли Купър, без чиято интерпретация вече не мога да си представя самия филм.

Не искам да гадая какви награди ще спечели „Роди се звезда“. Но знам със сигурност – след неговата премиера се роди нов и то много добър постановчик и великолепна и с щедър талант водеща актриса, които, смятам, и в бъдеще ще ни поднасят нови и приятни изненади.

 

„Роди се звезда“, 2018, сц. Брадли Купър, Ерик Рот и Уил Фетърс, реж. Брадли Купър, 135 мин., разпространение „Уорнър  брос“

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

  • ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ

    Елин Пелин - "Напаст Божия"

    Бог не е милостив - не молете му се! Нека като жабите, кога им пресъхне блатото - да прокълнем и да умрем!

„Публичност, публичност, публичност – това е най-великият морален фактор и сила в нашия публичен живот“.

Джоузеф Пулицър, американски журналист и издател, роден на 10 април преди 173 години

Анкета

В пандемията купувате ли книги онлайн?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

За честта на фамилията Полански

Филмът на Роман Полански „Офицер и шпионин“  разказва елегантно и проникновено за най-голямата социална и политическа криза, завладяла Франция в края на 19 век.

Да останеш човек извън играта

Филмът „Извън играта“ е не е сълзлива история за опитите на един съкрушен човек да се пребори с алкохолната си зависимост и разпада на брака и семейството си.  Не е и приказка за трудния път към успеха със стоп кадър от извоювания заслужен  триумф.

„Живот на една гара“ –  анатомия на самотата и страха

Романът следва  модела на знаменити световни романи, решени като философски есета - притчи: „Процесът“ на Франц Кафка, „Чумата“ от Албер Камю, „Погнусата“ от Жан-Пол Сартр, пиесата „Носорозите“ на Йожен Йонеско.