БОРИСЛАВ ГЪРДЕВ

Гледах с любопитство и скептицизъм „Решение за ликвидация“(2018).

Зад него стоят подписите на режисьора Александър Аравин ,познат ми от „Червената капела“ (2004) и продуцента Карен Шахназаров, показал миналата година своя последен режисьорски филм „Ана Каренина“.

Скепсисът ми бе свързан основно с два аспекта на премиерата – втората чеченска война приключи съвсем скоро – през 2006 г. и не знам доколко е уместно сега да се прави филм – възпоменание за нейните герои и злодеи и просто приех като изхвърляне твърдението на продуцента и постановчика, че създават едва ли не документална въстановка на събитията, свързани с ликвидацията на Шамил Басаев.

Както се и оказа „Решение за ликвидация“ си е стандартен боевик, военен екшън, направен по всички правила на жанра.

Някои руски критици го сравниха веднага с „Враг №1“ (2012) на Катрин Бигълоу – всеки иска да се равнява по отличниците,но аз се сетих за друг страхотен екшън от 2002 г. – на Алексей Балабанов „Война“ с подобна тематика, който обаче е много по – суров, безкомпромисен и опасно патриотично подкован.

„Решение за ликвидация“ е продукт на друго, по-сложно време.

В него ултрапатриотизмът отстъпва на заден план, внимателно и деликатно се заобикаля взривоопасната тема за религиозния корен на конфликта, атентът на ФСБ Егор има кратък диспут с човека на Шамил Басаев, впоследствие негов враг – Иса – много добър Дагун Омаев, в който уверено подчертава, че събеседникът му напразно се сили да подкрепя терористите, защото са му братя по вяра.

Напротив – смята Егор – Шамил иска само да разрушава и убива и за него хората, вкл. и съратниците – са само средство за удовлетворяване на разрушителния му инстинкт.

Нито режисьорът, а още по-малко продуцентът имат желание да осмислят причините на чеченския конфликт, който има определено икономически и геостратегически корен.

Тяхната цел е друга – да покажат как хората от Кантората – ФСБ, ръководени от Егор и генерала – Алексей Вортков успяват да ликвидират един опасен и жесток убиец.

Оперативните работници обикалят Кавказ, търсят улики и следи, свързват се с хора, които могат да им помогнат, дават жертви – 25 годишният Тимур – Иван Шахназаров,но накрая осъществяват поставената им задача.

В интерес на истината финалът нарушава правилата на играта – липсва директен двубой между Героя и Злодея, а вместо това наблюдаваме дистанционното взривяване на Главния терорист и камиона с неговите свръхопасни оръжия, предназначени за атака срещу Санкт Петербург.

От това разказът, дело на Алексей Бузин, Павел Косов и Павел Павлов, не става по- ярък, той по-скоро държи сметка за житейската достоверност на сагата.

Като цяло Егор се представя като типичен офицер от ФСБ. Говори шаблонно, кара се на подчинените си, винаги е във вихъра на опасните и кървави събития и никога не носи бронежилетка, разчитайки основно на инстинкта си бързата и безпогрешна стрелба с пистолет.

Харизмата и личното обаяние на Игор Петренко спасява този иначе плакатно пласирания персонаж, за да не деградира той до боботеща матрьошка, на която никой няма да симпатизира.

Образът на Базгаев – Басаев просто не се е получил. Ролята е възлова, но поддържаща, а Аюб Цингиев акцентира основно на страховитата му външност и клишираните прийоми, с които в американските екшъни се показват лошите.

Базгаев на Цингиев е основно зловещ насилник и фанатичен мюсюлманин, но той не разкрива същността си на лидер, с чийто качества е водил дълголетна борба с руснаците и преди 18 години дори си позволява да прати отворено писмо до Путин.

Екранният Базгаев е злодей, но по презумпция и той не плаши или впечатлява както истинския Басаев, който наистина бе влиятелна и ефектна фигура.

Отбелязвам стабилната режисура на Александър Аравин, който се чувства най-уверен в баталните сцени, пълни с пиротехника, както и обрания патриотичен патос, подтиснат в името на по-алтруистична цел – да се отдаде дължимото на спецорганите, от чиято умела дейност страната ще има нужда и в бъдеще.

„Решение за ликвидация“ е направен вещо, но и семпло, в традициите на приключенското кино.

Без да е шедьовър, той доставя емоции и настроение и е доказателство за доброто здравословно състояние на съвременното руско кино.

„Решение за ликвидация“, ,2018, реж.Александър Аравин, 96 мин., „Централ партнершип“, „Мосфильм“

 

 

 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПОРТРЕТ

    Чомски - най-важният интелектуалец на съвремието

    Той е неуморим. И неумолим в критиката си към несправедливостите на съвремието ни. Ноам Чомски, геният на лингвистиката, просветителят с леви възгледи, един от най-непримиримите критици на САЩ и капитализма, навърши 90.

  • ОТКЪС

    Андрей Соколов - „За нашия дом"

    Книгата носи в себе си и предлага на вниманието на читателите важни факти, имена на хора, снабдена е със справочен апарат, който би бил полезен на всеки интересуващ се от историята на Шумен и България през отминалото 20-то столетие. 

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПОРТРЕТ

    Памет за Алексей Баталов

    Макар и да изглежда, че е бил галеник на съдбата, битието на актьора не е постлано само с лалета и рози.

„Великият поет е най-голямата ценност на една нация.”

Лудвиг ван Бетовен, германски композитор, роден на 17 декември преди  248 години

Анкета

Ще купите ли книга за Коледа?

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

Съдбата на писателя като ребус

За новия роман на Матей Вишниек.

Нова среща с хумора на братя Мормареви

„Еврейски вицове“ е една миниенциклопедия на еврейския дух, на усета на този народ да се шегува и иронизира дори в най-трагични мигове от съществуването му.

"Валутният риск в икономиката" (ревю)

Съществени моменти в монографията са анализираните валутен риск и валутна система в България от 1878 г. досега, както и практико–приложните измерения на валутния риск.