БОРИСЛАВ ГЪРДЕВ

На фона на летните жеги реших да изгледам последователно двете части на „Сикарио“. Смятам, че това е правилен и логичен избор, който трябваше да направя.

Оформя се нов, стегнат и смислен франчайз, изпълнен с кръв, престрелки и дълбоко – психологически проникновения и това определено ме радва.

Отдавна не бях гледал подобно зрелище, такъв ярък и завладяващ спектакъл, напомнящ златните години на полицейския екшън, който обикновено свързвам с „Френска връзка“ (1971) на Уйлям Фридкин.

Няма да се прехласвам по първата част на Дени Вилньов.Тя си има своите качества, обявена е за модерна класика, гледа се, обра овациите на публиката.

Време е да проследим продължението.

Препоръчвам на всеки, който гледа „Солдадо“, втората част на „Сикарио“, да избегне изкушението за сравнение с първоизточника.

“Сикарио 2“ е ОТДЕЛЕН и различен филм от оригинала. Дени Вилньов е сменен от Стефано Солима, режисьорът на „Гомора“ (2014) и ,повярвайте ми, италианецът се е справил много добре със задачата си.

Естествено той разчита на великолепния сценарий на Тейлър Шеридан, авторът на величествения модерен екшън „Йелоустоун“ (2018), с който като Джон Дътан Кевин Костнър отново достига пълнотата на креативните си способности, на безупречната камера на Дариуш Волски, операторът на Ридли Скот и на фината, но много ефективна като въздействие музика на Хилдур Гуднадотир, работила вече с покойния Йохан Йохансон по саундтрака на първата част, за която всъщност продължението е най-вече добре свършена работа в памет на ментора, дал й възможност за пълноценна изява в такъв примамлив проект.

А той наистина си струва.

Залавяйки се с продължението Солима и Шеридан са решили важен и щекотлив казус.Те умишлено се лишават от услугите на агента на ФБР Кейт Мейсър – Емили Блънт, моралният коректив на първата част на епоса, „гласът и съвестта на епохата“.

Този образ, ако и да бе стоплен от яркото присъствие на Блънт, си остана страничен и пришит към повествованието.

На нейно място обаче е вкарана – наистина инцидентно, за цвят, Синтия Хаус на Катлин Кийнър, която си е на мястото и забележете – има още две много силни тийнейджърски попълнения.

Едното е Мигел Ернандес на Елия Родригес, хлапакът с американски паспорт, наел се и с трафик на хора, който трябва да ликвидира Алехандро Гилис – Бенисио Дел Торо, за да се докаже като спец пред своите господари.

Проблемът е, че в сумрачната дрезгавина – отлична камера на Волски! – той го прострелва лошо в лявата буза, усложнявайки максимално съдбата на коравото ченге, което обаче на финала така или иначе успява отново да се срещне с предполагаемия си убиец, да го залови и да се измъчва с проблема за неговото бъдеще.

Другото допълнение е Исабел Рейс с нейната силна, непосредствена и брилянтна игра като Исабела Монър, дъщерята на наркобарона Карлос Рейс, убило семейството на Гилис.

Тя е отвлечена от Гилис, който отказва да я върне на мексиканското правителство, след като попада на засада на мексиканската полиция, работеща за един от големите наркокартели.

Действието му е подкрепено от агента на ЦРУ Мат Грейнър – Джош Бролин, който рискува всичко, за да запази живота й и я включи в програмата за защитени свидетели.

А междувпрочем два джипа с мексикански емигранти пълзят към границата на САЩ.

За тях съществува подозрение, че освен кокаин носят със себе си и терористични практики, поради което трябва да бъдат спрени на всяка цена – това е президентското желание, вкарало наркокартелите в списъка на терористите.

Защо да се очудвам тогава, че отрядът на Грейнър изобщо не се церемони с тях, а ги избива до крак, тъй като най – важно е да се спаси животът на Исабел Рейс…

Да, в „Сикарио 2“ има много кръв, жестокост и насилие, героите , които си противодействат, не са ангели, хората на ЦРУ са също толкова безкомпромисни и жестоки, колкото своите противници, но и в живота е така.

Всъщност без моралния съдник Кейт Мейсър, трябва да възприемем Гилис и Грейнър като сурови, реалистични и жизнено правдиви образи, които ни се разкриват в своята истинска същност, без грим, лакировка и митологизиране.

Не беше ли такъв и „мръсният Хари“ Калахан на големия Клинт Истууд през 1971 г.?

Това, което ме впечатлява при гледането на втората част на „Сикарио“е, че Солима държи сметка и за класическите традиции.

Той знае, че стъпва на разорана нива, че преди него тежката си дума е казал примерно Стивън Содърбърг с „Трафик“ (2000), че няма да открие Марс.

Но неговата цел е плътно придържайки се към образците, да представи своята гледна точка на историята, с която се е заел .И тя непременно трябва да бъде сурова, неугледна,правдива и въздействена.

Като добър професионалист Стефано Солима дори ни проверява киноманската памет – измъкването на ранения Гилис през безнадеждната пустинна пустош много напомня заключителната част на класиката на Щрохайм „Алчност“ (1924)!

Освен върху прецизно разработения сюжет, в който е вкаран повече екшън и адриналин, режисьорът акцентува и на впечатляваща фактура, заобикаляща героите – страховити хеликоптери, бронирани джипове и супермодерно огнестрелно оръжие, прехвърля действието в Аден и Богота и набляга на интерпретацията на двата основни образа – на Грейнър и Гилис.

Като Грейнър Джош Бролин доказва, че е голям, но подценен актьор, който вероятно дочаква следващия си звезден миг след „W“ (2008) на Оливър Стоун, докато Бенисио Дел Торо, освен като отборен играч – каква неподправена екранна химия има между него и Исабела Монър – Исабел Райес!, се разкрива и като щедър талант с обсебваща харизма, разкриващ най – добрите черти на потенциала си, изграждайки убедително образ, достоен за наградата „Оскар“.

Отвореният финал на сагата подсказва продължение.

В интервю за последния брой на българското издание на „Ескуайър“ на въпрос дали би снимал трета част на „Сикарио“ Дел Торо отговаря предпазливо : „Вероятно да“.

Съгласието му ще е налице, ако сценарият е дело на Тейлър Шеридан – това е повече от сигурно.

Остава открит въпросът кой ще се заеме с постановката.

Със сигурност няма да е Вилньов, поел новата екранизация на „Дюн“ на Франк Хърбърт, докато Солима снима сериала „Нула.Нула.Нула“… Продуцените ще трябва да търсят упорито подходящия човек.

А ние, докато чакаме третата част на „Сикарио“, може отново да изгледаме първите две серии.

Заслужава си .

И няма да съжаляваме за отделеното време.

„Сикарио 2“, 2018, 122 минути, сц.Тейлър Шеридан, реж.Стефано Солима,продукция на Блейк Лейбъл Медиа,РАИ Синема и Тъндър Роуд Пикчърс

 

 

 

 

 

 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

  • ЮБИЛЕЙ

    Препускай, индианецо!

     Гойко Митич на 80.

     

    За нас той беше идол, пример за подражание, олицетворение на Доброто, вечният смел и благороден индиански вожд, готов да воюва със злото в Америка в името на справедливостта и човешката хармония.

     

„В живота няма второстепенни, епизодични герои, които играят ролята на винтчета.“

Елза Триоле, френска писателка, родена на 24 септември преди 124 години

Анкета

Трябва ли хората на изкуството да имат гражданска позиция?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Дори и да сме от глина, трябва да съхраним човешкото в себе си

 

Като Достоевски и Добромир Байчев вярва в благородните начинания, търси човека и в най-големия злодей.

"Мисия „Грейхаунд“ не е на нивото на „Спасяването на редник Райън“ и „Подводницата"

 

Ако го нямаше Том Ханкс, продукцията просто щеше да бъде съвсем друга, с коренно различно звучене.

За Дизела и неговата предпоследна крачка

 

Историята на Кирил Николов нагледно доказва в какво се превръщат мечтите, ако ги преследваш упорито и последователно.