АНЖЕЛА ДИМЧЕВА

Тропическата жега, обхванала Берлин през последната седмица, не попречи на близо 100 почитатели на Георги Господинов да препълнят галерия “Cankova” в район “Шарлотенбург” на германската столица. Събитието се състоя вечерта на 7 юли 2015 г. Лично собственичката на галерията Лидия Цанкова посрещаше българите, дошли от различни краища на града специално да се запознаят с нашумелия роден автор, чиито произведения са преведени на над 20 езика, включително и на немски език. Вечерта се водеше от Златко Енев, издател на електронното издание “Либерален Преглед”, който се грижеше и за симултанния превод, тъй като интересът към Георги Господинов обхваща и германската публика след миналогодишното представяне на превода на “Физика на тъгата” в Германия.

Гостът беше настанен на стилна барокова маса, на която са седели Борис Христов, Виктор Пасков, Федя Филкова, Иван Ланджев, Станислав Лем, Славомир Мрожек, Збигнев Херберт, Ева Липцка и др.
Авторът благодари на Лидия Цанкова, която не само организира тази среща, но и е написала най-точните критически думи за книгата.
Георги Господинов прочете няколко откъса от романа си. Повече от час свободният разговор обхващаше теми от философията (под мотото на Монтен “Философията – това е изкуството за подготовката за смъртта”), личната творческа лаборатория на писателя, съвременния български битов, социален и културен пейзаж – въобще всичко, което се простира между непреводимата българска тъга, щастието като екзистенциална категория и паралелите в световната литература.

Георги Господинов сподели: “Започнах този роман точно в Берлин през 2008 г., писах го дълго в София. Обмислял съм над 30 заглавия, докато се появи това. То ми се стори достатъчно обемно за всеки – който иска да влезе през физиката, а който иска – през тъгата. Българската дума “тъга” е непреводима, тя е прекалено нашенска. Аз вярвам в тъжния човек, той е истински, на него може да се разчита повече. Книгата може да се чете и като роман на остаряването, и като роман на оставянето. Смъртта и разказването са много здраво свързани. За мен писането е като приказка на Шехерезада... Време е човек да замлъкне за малко и да даде на природата да говори – да чуем историята на рибите, разказа на пчелите, на охлюва. Антропоцентризмът, който изповядваме, отдавна е започнал да работи против нас. Не случайно главният герой е Минотавърът, нещо което е и не е от човешкия свят. Смъртта не е очевидна в романа, но дъхът й се чувства като фон. Целият роман е по-скоро утешение, отколкото мрачна история. Вътре има доста от историите на баба ми и дядо ми, едно поколение, което много мълчи в България... Това е тъжно усещане. У нас има дефицит на бъдеще. Не се случи това, което очаквахме преди 10-20 години... Имаме нужда се спрем, да дадем време на душите си да ни настигнат. ”

Финалът на вечерта естествено спази българската традиция – едно произведение на кулинарното изкуство във вид на разкошна пита с надпис “Физика на тъгата” беше разчупена и раздадена лично от Георги Господинов.

В момента той преподава творческо писане в университета “Хумболд”.

Текстът е публикуван на „Фейсбук” страницата на писателя

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • А СЕГА...

    Компютри и цървули

    Недоволният от нещо човек вече не е гражданин на Република България, а само протестър.

    Дръзналите да напишат или рекат по радио или телевизия нещо напреки, са грантаджии, соросоиди (нали помните деветдесетте), джендъри и национални предатели, платени от американския империализъм. Да ви звучи познато?

  • ПОРТРЕТ

    Невероятната Мария Калас

    През 2018 г. се навършват 95 години от рождението на певицата.

     
  • КРИЛЦЕ ИЛИ КЪЛКА

    Да си спомним за Луи дьо Фюнес

    Комедиите му бяха любими у нас, нещо повече -  редовно се внасяха и се показваха до скъсване в киносалоните, за да знае всяко българско дете кой играе инспекторите Жув и Крюшо.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • РЕКОНТРА

    Възхвала на глупостта – българската

    Дано някой ден поне малко да поумнеем. Да видим, че царят е наистина гол и най- сетне да кажем едно твърдо и окончателно: „Не!” на Глупостта и да решим сами успешно съдбата си. Защото вече почти стигнахме дъното...

     
  • ОТКЪС

    Светлана Алексиевич - "Чернобилска молитва"

    Книгата описва личната трагедия на хората след Чернобилската трагедия и показва как тя е повлияла на техния живот.

     

„Интелигентността е преди всичко аристократизъм за духа.“

Карл Ясперс, германски психиатър и философ, роден на 23 февруари преди 135 години

Анкета

Гледате ли предавания за култура по телевизията?

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

"Виктория и Абдул" на Стивън Фриърс (ревю)

Джуди Денч изнася филма на раменете си. Всеки неин едър план е уникален - тази актриса владее всяко мускулче на лицето си, тя може да играе дори само с очи, само с бръчките си дори.

"От Калифорния до Стълпище – историята на един емигрант" от Любен Рабчев (ревю)

На места нешлифована, историята печели с ясните си послания и с неуморимото желание на автора да предизвика апатичните българи, оставили се да ги носи течението.

Макдона и психопатите от Ебинг

"Три билборда извън града" е шедьовър.

Вестникът на властта срещу властта

Не съм съгласен с българското заглавие на филма. „Вестник на властта“ звучи и подвеждащо, и компрометиращо.

Жлъчна сатира срещу тоталитаризма

„Смъртта на Сталин“ продължава традициите на „Монти Пайтън“, предлагайки ни един присмехулен и хулигански поглед към най-близкото обкръжение на вожда в момент на върховно напрежение и прелом.