АНЖЕЛА ДИМЧЕВА

Тропическата жега, обхванала Берлин през последната седмица, не попречи на близо 100 почитатели на Георги Господинов да препълнят галерия “Cankova” в район “Шарлотенбург” на германската столица. Събитието се състоя вечерта на 7 юли 2015 г. Лично собственичката на галерията Лидия Цанкова посрещаше българите, дошли от различни краища на града специално да се запознаят с нашумелия роден автор, чиито произведения са преведени на над 20 езика, включително и на немски език. Вечерта се водеше от Златко Енев, издател на електронното издание “Либерален Преглед”, който се грижеше и за симултанния превод, тъй като интересът към Георги Господинов обхваща и германската публика след миналогодишното представяне на превода на “Физика на тъгата” в Германия.

Гостът беше настанен на стилна барокова маса, на която са седели Борис Христов, Виктор Пасков, Федя Филкова, Иван Ланджев, Станислав Лем, Славомир Мрожек, Збигнев Херберт, Ева Липцка и др.
Авторът благодари на Лидия Цанкова, която не само организира тази среща, но и е написала най-точните критически думи за книгата.
Георги Господинов прочете няколко откъса от романа си. Повече от час свободният разговор обхващаше теми от философията (под мотото на Монтен “Философията – това е изкуството за подготовката за смъртта”), личната творческа лаборатория на писателя, съвременния български битов, социален и културен пейзаж – въобще всичко, което се простира между непреводимата българска тъга, щастието като екзистенциална категория и паралелите в световната литература.

Георги Господинов сподели: “Започнах този роман точно в Берлин през 2008 г., писах го дълго в София. Обмислял съм над 30 заглавия, докато се появи това. То ми се стори достатъчно обемно за всеки – който иска да влезе през физиката, а който иска – през тъгата. Българската дума “тъга” е непреводима, тя е прекалено нашенска. Аз вярвам в тъжния човек, той е истински, на него може да се разчита повече. Книгата може да се чете и като роман на остаряването, и като роман на оставянето. Смъртта и разказването са много здраво свързани. За мен писането е като приказка на Шехерезада... Време е човек да замлъкне за малко и да даде на природата да говори – да чуем историята на рибите, разказа на пчелите, на охлюва. Антропоцентризмът, който изповядваме, отдавна е започнал да работи против нас. Не случайно главният герой е Минотавърът, нещо което е и не е от човешкия свят. Смъртта не е очевидна в романа, но дъхът й се чувства като фон. Целият роман е по-скоро утешение, отколкото мрачна история. Вътре има доста от историите на баба ми и дядо ми, едно поколение, което много мълчи в България... Това е тъжно усещане. У нас има дефицит на бъдеще. Не се случи това, което очаквахме преди 10-20 години... Имаме нужда се спрем, да дадем време на душите си да ни настигнат. ”

Финалът на вечерта естествено спази българската традиция – едно произведение на кулинарното изкуство във вид на разкошна пита с надпис “Физика на тъгата” беше разчупена и раздадена лично от Георги Господинов.

В момента той преподава творческо писане в университета “Хумболд”.

Текстът е публикуван на „Фейсбук” страницата на писателя

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

Хайде, братя българи,

към Балкана да вървим.

Там се готви бой юнашки

за свобода, правдини. 

Цветан Радославов, автор на оригинала на българския химн, роден на 19 април преди 156 години

Анкета

Да остане ли статуята на Борисов със светещите очи?

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

„Снимка с Юки“ успява да избута тревожността от душата

„Снимка с Юки“ е повече филм-разсъждение за не/възможността на преодоляване на собствените си граници и влизане в територията на другия, филм за доверието. 

Светлината, казах!*

 

 

 

Стефан Мавродиев участва не само като актьор, но и с личната си позиция.

Един УЮТен филм на Камен Донев

Истината е, че отдавна не бях гледал български филм с такъв хомогенен ансамбъл – независимо дали става дума за главна роля – Валентин Танев, Стефка Янорова, Албена Колева, Захари Бахаров, за сочен поддържащ персонаж – Бойка Велкова, Николай Сотиров,Николай Урумов, Патриция Пъндева.