БОРИСЛАВ ГЪРДЕВ

Както казваше един патил мой приятел – „Внимавай като правиш бизнес руснаци. Издъниш ли се, дупе да ти е яко!“

Та и с Киану Рийвс се случва нещо подобно в „Сибир“(2018) на Матю Рос.

Той играе опитен и хитър търговец на диаманти Лукас Хил, забъркан в каша от своя руски партньор Пьотр – Борис Гулярин. Смятайки че е в състояние да оправи бъркотията, той пристига в Петербург, среща се с опасния си съперник Борис Волков – Павел Лучников, комуто обещава да достави истинските и суперскъпи диаманти за два дни, след това се отправя за Сибир, в неизвестното  градче Мирное и там попада в прегръдките на любовта и Катя – Ана Улару…

Спомних си, че преди 60 години по неговите стъпки вървеше самият Джон Уейн, смелият полковник Джим Шенън, следващ зова на сърцето си и красивата подполковничка Анна Маладаносова – Джанет Лий в „Пилот на реактивен самолет“ (1957) на фон Щернберг, може би първата задявка със студената война , излязла чрез елитен холивудски хит.

Гледаме пореден опус, трансформиран по волята на сценаристите Стивън Хамъл и Скот Смит в психологически трилър със силно изявени мелодраматични акценти, който в интерес на истината тече нормално, без да избегне клопките на познатите хватки, чрез които една иначе занимателна история, бавно, но сигурно потъва в обятията на клишираната предвидимост.

Тя не изневерява на житейската правда – Хил трябва да си плати за своите хитрини, ако щете и заради  моралното си двуличие – едновременно е семеен, подхваща романс с Катя, но в името на бизнеса и парите я жертва, заради прищевките на Волков, след което обаче, вместо да се прибере в родината си, се връща обратно в Сибир с намерението да се разправи с конкурентите си и надценявайки силите и възможностите си, умира самотен, застрелян,  в ледената горска пустош…

Много е любопитно, но трилърът – драма като „Сибир“ издиша точно на драматургично ниво.

Сюжетът, колкото и да е интересен и драматичен, е пълен с дупки и неясноти.

Режисьорът, познат от „Франк и Лола“ (2016), залага на автентична атмосфера и фактура – снимките са правени в Санкт Петербург и Манитоба, Канада, на красивата визия – оператор Ерик Корет и на удачно подбрания актьорски състав.

Отбелязвам силното присъствие на двамата руски актьори, отдавна работещи в САЩ Павел Лучников – Волков и Дмитрий Чеповецки – братът на Катя Иван, до които наистина блести с играта си румънската красавица Ана Уралу в ролята на Катя, като дебело подчертавам, че въпреки пробойните в сценария между нея и Киану Рийвс  има силна екранна химия, но, заради грапавините в драматургията  и най-вече нейния умишлено засилен драматичен финал, не успяват да превърнат „Сибир“ в голям и стойностен филм, от който имаме голяма нужда в това време на  отдих и отпуски.

Аз не бих нарекъл гледането на „Сибир“ загуба на време.

Той си струва да бъде проследен и не вярвам повечето от виделите го да се тюхкат за отделените му 104 минути.

Дори и заради присъствието на Киану Рийвс, способен да бъде убедителен и ефективен във всеки свой проект.

„Сибир“ си струва да се гледа поради още една  причина – за да се разбере за пореден път, че при добре подготвен екип и правилен кастинг препъникамъкът за успеха на една продукция си остава винаги драматургичната й основа.

Ако творбата куца на сценарно ниво е повече от ясно, че няма как да се превърне в постижение или празник за зрителя.

„Сибир“, 2018, 104 мин., реж. Матю Рос, разпространение „Лайънсгейт Ноум Ентъртайнмънт“

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • IN MEMORIAM

    Кристиан Таков - "Времето е особено"

    Думи на доц. Кристиан Таков - преподавател по право в Софийския университет, автор на книги, защитник на правото, към абсолвенти юристи. 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ОТКЪС

    Юлия Кръстева - „Пътувам себе си“

    „Книгата се пише от двама. Тя ме впечатлява и това я забавлява, аз връщам теоретичката към нейните преживявания, емоции, тя играе играта, или пък не, продължаваме нататък“, разказва съавторът на книгата Самюел Док.

     
  • ПОРТРЕТ

    Памет за Богомил Симеонов

    Той бе Еньо, Жельо, Ивайло, Хищникът, крал Андрей, генерал Бергонцони, жрецът на хан Аспарух…

     

"Умерено вкусвайте наслаждението, където е крайността - там няма наслада."

Пиер-Жан дьо Беранже, френски поет, роден на 19 август преди 238 години

Анкета

Редно ли е държавата да плати изложбата на депутата Вежди Рашидов?

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

Могъщата притегателна сила на „Сикарио“

Като добър професионалист Стефано Солима дори ни проверява киноманската памет.

Том Круз - отличник в MI-6

"Мисията невъзможна: Разпад" е образцов екшън.

Сибирска клопка за Киану Рийвс

Ако творбата  куца на сценарно ниво е повече от ясно, че няма как да се превърне в постижение или празник за зрителя.