ОГНЯН СТАМБОЛИЕВ

Новата юбилейна книга на Георги  Константинов „Как се ражда дракон” е наистина голямо издателско събитие. Двуезична (с много добри преводи на английски), великолепно оформена, с прекрасни графики на художника Иван Газдов - същинско бижу. Винаги съм обичал поезията на Георги  Константинов. Всъщност, той от десетилетия е сред най- популярните ни и обичани днешни поети. Светла личност, хармонична. Ценителите на поетичното слово у нас го обикнаха още при дебюта му в края на 60-те години с „Една усмивка ми е столица” и „Неграмотно сърце”. В тези свежи стихове имаше романтизъм и голямо образно богатство, при една овладяна форма, безспорно майсторство на стиха. Имаше и песенност, дала основа за немалко любими шлагери. За разлика от повечето свои връстници, той продължи да пише стихове, при това още по- силни и вълнуващи. Последните му книги потвърждават това.  Мъдра, лаконична, дълбока поезия. Съвременна, модерна в най- добрия смисъл на думата – асоциативна, с оригинални, неочаквани метафори. С превес на метафората, не толкова към сравнението. Да, Георги Константинов може да направи стихотворение за всичко и от всичко. От простия непоетичен предмет или образ да стигне до синтеза на философското и поетичното, което всъщност прави голямата и истинската литература. В тези нови стихове погледът на поета се е насочил все по- навътре и без да губи горещото си пространствено въображение, добива все повече белези на изповед и монолог. С вълнуващи драматични акценти.  При това той често търси неподозирани гледни точки, за да ни провокира, да постигне търсената от него живост, конкретност на изображението. Това е вече истински екзистенциализъм, в най- добрия смисъл на думата. И  тази искреност на изказа се издига до равносметката на един живот. Стихове, с които Георги Константинов се нарежда сред големите ни съвременни поети: Атанас Далчев, Веселин Ханчев, Иван Пейчев, Павел Матев, Христо Фотев, Николай Кънчев, Борис Христов....

Ето и един пример:

МИСЛИТЕЛЯТ

Седя на камъка.

Загледан към звездите.

Седя на камъка.

От слънце осветен.

Подобно скулптурата на Роден – 

седя на камъка...

Мълча над своите мисли.

И ден след ден 

потъвам в себе си,

потъвам....

Докато камъкът

не седне 

върху мен.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • IN MEMORIAM

    Кристиан Таков - "Времето е особено"

    Думи на доц. Кристиан Таков - преподавател по право в Софийския университет, автор на книги, защитник на правото, към абсолвенти юристи. 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

"Не изисквай от детето си отплата за всичко, което си направил за него."

Януш Корчак, педагог, роден на 22 юли преди 140 години

Анкета

Вреден ли е медийният закон на Пеевски?

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

"Виктория и Абдул" на Стивън Фриърс (ревю)

Джуди Денч изнася филма на раменете си. Всеки неин едър план е уникален - тази актриса владее всяко мускулче на лицето си, тя може да играе дори само с очи, само с бръчките си дори.

Сибирска клопка за Киану Рийвс

Ако творбата  куца на сценарно ниво е повече от ясно, че няма как да се превърне в постижение или празник за зрителя.

За новите стихове на Георги Константинов

Ценителите на поетичното слово у нас го обикнаха още при дебюта му в края на 60-те години с „Една усмивка ми е столица” и „Неграмотно сърце”.

Роман за Добри Войников

„Студени гнезда“  е изпълнила предназначението си – да припомни заслугите на една значима личност, да подложи на проверка нашата памет и патриотични чувства и да ни напомни деликатно, че съдбата ни е такава, каквато сами си я изковем.