ОГНЯН СТАМБОЛИЕВ

Новата юбилейна книга на Георги  Константинов „Как се ражда дракон” е наистина голямо издателско събитие. Двуезична (с много добри преводи на английски), великолепно оформена, с прекрасни графики на художника Иван Газдов - същинско бижу. Винаги съм обичал поезията на Георги  Константинов. Всъщност, той от десетилетия е сред най- популярните ни и обичани днешни поети. Светла личност, хармонична. Ценителите на поетичното слово у нас го обикнаха още при дебюта му в края на 60-те години с „Една усмивка ми е столица” и „Неграмотно сърце”. В тези свежи стихове имаше романтизъм и голямо образно богатство, при една овладяна форма, безспорно майсторство на стиха. Имаше и песенност, дала основа за немалко любими шлагери. За разлика от повечето свои връстници, той продължи да пише стихове, при това още по- силни и вълнуващи. Последните му книги потвърждават това.  Мъдра, лаконична, дълбока поезия. Съвременна, модерна в най- добрия смисъл на думата – асоциативна, с оригинални, неочаквани метафори. С превес на метафората, не толкова към сравнението. Да, Георги Константинов може да направи стихотворение за всичко и от всичко. От простия непоетичен предмет или образ да стигне до синтеза на философското и поетичното, което всъщност прави голямата и истинската литература. В тези нови стихове погледът на поета се е насочил все по- навътре и без да губи горещото си пространствено въображение, добива все повече белези на изповед и монолог. С вълнуващи драматични акценти.  При това той често търси неподозирани гледни точки, за да ни провокира, да постигне търсената от него живост, конкретност на изображението. Това е вече истински екзистенциализъм, в най- добрия смисъл на думата. И  тази искреност на изказа се издига до равносметката на един живот. Стихове, с които Георги Константинов се нарежда сред големите ни съвременни поети: Атанас Далчев, Веселин Ханчев, Иван Пейчев, Павел Матев, Христо Фотев, Николай Кънчев, Борис Христов....

Ето и един пример:

МИСЛИТЕЛЯТ

Седя на камъка.

Загледан към звездите.

Седя на камъка.

От слънце осветен.

Подобно скулптурата на Роден – 

седя на камъка...

Мълча над своите мисли.

И ден след ден 

потъвам в себе си,

потъвам....

Докато камъкът

не седне 

върху мен.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ОТКЪС

    Андрей Соколов - „За нашия дом"

    Книгата носи в себе си и предлага на вниманието на читателите важни факти, имена на хора, снабдена е със справочен апарат, който би бил полезен на всеки интересуващ се от историята на Шумен и България през отминалото 20-то столетие. 

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПОРТРЕТ

    Щедрият талант на Сергей Безруков

    Бил член на путиновата партия „Единна Русия“, от която се самоотстранява след година, тъй като eдин артист цени повече своята творческа свобода.

„Ако съм успяла да озаря дори едно-единствено тъжно детство, значи съм напълно удовлетворена.“

Астрид Линдгрен, шведска писателка, родена на 14 ноември преди 111 години

Анкета

Липсва ли ви гражданската позиция на хората на изкуството?

Не, те са творци. - 7.1%
Да, те са истинският елит на обществото - 92.9%

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

Нова среща с хумора на братя Мормареви

„Еврейски вицове“ е една миниенциклопедия на еврейския дух, на усета на този народ да се шегува и иронизира дори в най-трагични мигове от съществуването му.

"Валутният риск в икономиката" (ревю)

Съществени моменти в монографията са анализираните валутен риск и валутна система в България от 1878 г. досега, както и практико–приложните измерения на валутния риск.

Късното признание на Орсън Уелс

„От другата страна на вятъра“ е не само присмех към лудостта на целулоидния свят, а  по-скоро равносметка на един изминат и пълен с провали и амбиции творчески път, в чието начало се откроява с елмазен блясък шедьовъра „Гражданинът Кейн“(1941), а в края е изкусителния експеримент „Ф като фалшификация“(1975).