БОРИСЛАВ ГЪРДЕВ

Атанаска Петкова-Нанева се е заела с благородната , но и трудна задача да създаде биографичен роман за изтъкнатия ни драматург, педагог, просветител и родолюбец  Добри Войников  (1833 – 1878) . Написана вещо и проникновено, от ръката на опитен музеен деец и общински служител, книгата се чете на един дъх. Това е всъщност романизована биография, представена стегнато и увлекателно, с каквито навремето е израсло моето поколение.

Друг е въпросът, че на днешните читатели  името Войников не говори почти нищо – колко от тях  познават “Криворазбраната цивилизация“ и колцина са чели пиесите и учебниците му?

Нанева иска да изтрие праха на забравата от благородния облик на Войников и да го представи като голям родолюбец, журналист, опитен преподавател, реформатор в образователната система, автор на учебници по история и граматика, на исторически пиеси, родоначалник на театралното и музикално дело в родния Шумен, а това ще рече и в България, достолепен член на революционния комитет в родния си град, съратник на Раковски, Ботев, Драган Манчов, Сава Доброплодни, Васил Друмев, Найден Геров.

Тя създава правдив и достоверен образ на възрожденец, какъвто, признавам си, слабо познаваме- човек привидно свит, срамежлив и затворен в себе си  и същевременно толкова целеустремен и всеотдаен в начинанията, с които се захваща.

Войников в интерпретацията на Атанаска Петкова-Нанева не е ходещ паметник, нито някакъв скован и безжизнен персонаж, а човек витален и креативен, който с лекота пише стихове, поставя спектакли, издава вестник – „Дунавска зора“, води търговска кореспонденция, реформира училищата, в които преподава и остава винаги сам и неразбран.

Той до голяма степен не случва в личния си живот – драматични обстоятелства го лишават от голямата му любов Диляна Панова, любимата му съпруга  Констанца прави аборт, а в края на дните си умира треперещ от връхлетелия го тиф в Петропавловския манастир, далеч от жена и майка в момента на раждането на свободна България…

Ако и  да е усърден в работата си, е принуден да напусне Шумен, да скита из Болград, Букурещ, Браила, Свищов –  обичан, но и  гонен и неразбран, докато дочака Освободителната война, в която се залавя с поредната си благородна мисия да се грижи за деца – сираци, която ненавреме го праща и в гроба.

По същество Войников се оказва трагичен образ – нужен на чорбаджии и руски власти в определен момент, а същевременно таящ в себе си горчилката на обиди и  завист .

Нанева правдиво пресъздава възрожденската атмосфера, в която има не само възвишен порив, но и интриги и омраза. В този аспект е любопитно пресъздаден образа на прословутия Васил Иванов Стоянов, деловодителят на БКД, за когото съм чел неласкави думи и от самия Иречек в прочутия му „Български дневник“, докато Раковски ,Паничков, Ботев и Скобелев са претворени с едри щрихи изцяло в рамките на канона.

Нанева е написала четивна творба, издадена по юбилеен повод. С нея възкресява паметта, делото и образа на една ярка и незаслужено забравена  личност, която има своите безспорни заслуги за родното образование и култура, а и за освобождението на България от османско робство.

Светлият образ на страдалеца  Войников е главното й достижение – без да забравяме познаването на епохата и умелото разкриване на атмосферата и бита в такива знакови градове като Шумен, Браила и Търново.

„Студени гнезда“  е изпълнила предназначението си – да припомни заслугите на една значима личност, да подложи на проверка нашата памет и патриотични чувства и да ни напомни деликатно, че съдбата ни е такава, каквато сами си я изковем, следващи такива ярки фигури като Добри Василев Войников.

По тази причина е резонно само да маркираме някои от допуснатите фрапиращи грешки от авторката, които е можело да се избегнат  - за втори  път ми се случва в  исторически роман да попадна на неправилно посочване титлата на действащ румънски монарх – Карол Първи е княз, а не крал на северната ни съседка и държавата му ФОРМАЛНО се води зависима от Османската империя. Той и затова се включва като руски съюзник в Освободителната война, за да издейства фактическата независимост на Румъния. А крал става едва на 26 март 1881 г.

Глава на българската православна църква не е и не може да бъде патриарх Максим – той става такъв едва сто години по – късно.

В описвания период църквата ни все още е екзархия, начело с Антим Първи, сменен от Йосиф Първи.

И още една неточност – не е възможно числеността на шуменския гарнизон да е от 100 000 души, при условие , че Източнодунавската армия, ръководена  последователно от Мехмед Али паша и Сюлейман паша брои 73 000 щика.

Чудно  е откъде Нанева черпи сведения  и защо не се замисля, че гарнизон с подобна численост през 1877 г. най-малкото е труден за управление и издръжка, пък дори и да е разположен в такава важна крепост като шуменската.

Подобни опуси разчитат най-вече на просветената публика, а не на натрапчивата медийна шумотевица.

Затова  съм задължен да изтъкна качествата му и да препоръчам на всеки уважаващ себе си читател  да се запознае  с този роман за Войников.

Атанаска Петкова – Нанева , „Студени гнезда“, роман за първия български драматург Добри Войников, 2018, 195 стр., Пловдив, изд.“Летера“, ред. Цветелина Димитрова

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ОТКЪС

    Андрей Соколов - „За нашия дом"

    Книгата носи в себе си и предлага на вниманието на читателите важни факти, имена на хора, снабдена е със справочен апарат, който би бил полезен на всеки интересуващ се от историята на Шумен и България през отминалото 20-то столетие. 

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПОРТРЕТ

    Щедрият талант на Сергей Безруков

    Бил член на путиновата партия „Единна Русия“, от която се самоотстранява след година, тъй като eдин артист цени повече своята творческа свобода.

„Ако съм успяла да озаря дори едно-единствено тъжно детство, значи съм напълно удовлетворена.“

Астрид Линдгрен, шведска писателка, родена на 14 ноември преди 111 години

Анкета

Липсва ли ви гражданската позиция на хората на изкуството?

Не, те са творци. - 7.1%
Да, те са истинският елит на обществото - 92.9%

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

Нова среща с хумора на братя Мормареви

„Еврейски вицове“ е една миниенциклопедия на еврейския дух, на усета на този народ да се шегува и иронизира дори в най-трагични мигове от съществуването му.

"Валутният риск в икономиката" (ревю)

Съществени моменти в монографията са анализираните валутен риск и валутна система в България от 1878 г. досега, както и практико–приложните измерения на валутния риск.

Късното признание на Орсън Уелс

„От другата страна на вятъра“ е не само присмех към лудостта на целулоидния свят, а  по-скоро равносметка на един изминат и пълен с провали и амбиции творчески път, в чието начало се откроява с елмазен блясък шедьовъра „Гражданинът Кейн“(1941), а в края е изкусителния експеримент „Ф като фалшификация“(1975).