БОРИСЛАВ ГЪРДЕВ

Атанаска Петкова-Нанева се е заела с благородната , но и трудна задача да създаде биографичен роман за изтъкнатия ни драматург, педагог, просветител и родолюбец  Добри Войников  (1833 – 1878) . Написана вещо и проникновено, от ръката на опитен музеен деец и общински служител, книгата се чете на един дъх. Това е всъщност романизована биография, представена стегнато и увлекателно, с каквито навремето е израсло моето поколение.

Друг е въпросът, че на днешните читатели  името Войников не говори почти нищо – колко от тях  познават “Криворазбраната цивилизация“ и колцина са чели пиесите и учебниците му?

Нанева иска да изтрие праха на забравата от благородния облик на Войников и да го представи като голям родолюбец, журналист, опитен преподавател, реформатор в образователната система, автор на учебници по история и граматика, на исторически пиеси, родоначалник на театралното и музикално дело в родния Шумен, а това ще рече и в България, достолепен член на революционния комитет в родния си град, съратник на Раковски, Ботев, Драган Манчов, Сава Доброплодни, Васил Друмев, Найден Геров.

Тя създава правдив и достоверен образ на възрожденец, какъвто, признавам си, слабо познаваме- човек привидно свит, срамежлив и затворен в себе си  и същевременно толкова целеустремен и всеотдаен в начинанията, с които се захваща.

Войников в интерпретацията на Атанаска Петкова-Нанева не е ходещ паметник, нито някакъв скован и безжизнен персонаж, а човек витален и креативен, който с лекота пише стихове, поставя спектакли, издава вестник – „Дунавска зора“, води търговска кореспонденция, реформира училищата, в които преподава и остава винаги сам и неразбран.

Той до голяма степен не случва в личния си живот – драматични обстоятелства го лишават от голямата му любов Диляна Панова, любимата му съпруга  Констанца прави аборт, а в края на дните си умира треперещ от връхлетелия го тиф в Петропавловския манастир, далеч от жена и майка в момента на раждането на свободна България…

Ако и  да е усърден в работата си, е принуден да напусне Шумен, да скита из Болград, Букурещ, Браила, Свищов –  обичан, но и  гонен и неразбран, докато дочака Освободителната война, в която се залавя с поредната си благородна мисия да се грижи за деца – сираци, която ненавреме го праща и в гроба.

По същество Войников се оказва трагичен образ – нужен на чорбаджии и руски власти в определен момент, а същевременно таящ в себе си горчилката на обиди и  завист .

Нанева правдиво пресъздава възрожденската атмосфера, в която има не само възвишен порив, но и интриги и омраза. В този аспект е любопитно пресъздаден образа на прословутия Васил Иванов Стоянов, деловодителят на БКД, за когото съм чел неласкави думи и от самия Иречек в прочутия му „Български дневник“, докато Раковски ,Паничков, Ботев и Скобелев са претворени с едри щрихи изцяло в рамките на канона.

Нанева е написала четивна творба, издадена по юбилеен повод. С нея възкресява паметта, делото и образа на една ярка и незаслужено забравена  личност, която има своите безспорни заслуги за родното образование и култура, а и за освобождението на България от османско робство.

Светлият образ на страдалеца  Войников е главното й достижение – без да забравяме познаването на епохата и умелото разкриване на атмосферата и бита в такива знакови градове като Шумен, Браила и Търново.

„Студени гнезда“  е изпълнила предназначението си – да припомни заслугите на една значима личност, да подложи на проверка нашата памет и патриотични чувства и да ни напомни деликатно, че съдбата ни е такава, каквато сами си я изковем, следващи такива ярки фигури като Добри Василев Войников.

По тази причина е резонно само да маркираме някои от допуснатите фрапиращи грешки от авторката, които е можело да се избегнат  - за втори  път ми се случва в  исторически роман да попадна на неправилно посочване титлата на действащ румънски монарх – Карол Първи е княз, а не крал на северната ни съседка и държавата му ФОРМАЛНО се води зависима от Османската империя. Той и затова се включва като руски съюзник в Освободителната война, за да издейства фактическата независимост на Румъния. А крал става едва на 26 март 1881 г.

Глава на българската православна църква не е и не може да бъде патриарх Максим – той става такъв едва сто години по – късно.

В описвания период църквата ни все още е екзархия, начело с Антим Първи, сменен от Йосиф Първи.

И още една неточност – не е възможно числеността на шуменския гарнизон да е от 100 000 души, при условие , че Източнодунавската армия, ръководена  последователно от Мехмед Али паша и Сюлейман паша брои 73 000 щика.

Чудно  е откъде Нанева черпи сведения  и защо не се замисля, че гарнизон с подобна численост през 1877 г. най-малкото е труден за управление и издръжка, пък дори и да е разположен в такава важна крепост като шуменската.

Подобни опуси разчитат най-вече на просветената публика, а не на натрапчивата медийна шумотевица.

Затова  съм задължен да изтъкна качествата му и да препоръчам на всеки уважаващ себе си читател  да се запознае  с този роман за Войников.

Атанаска Петкова – Нанева , „Студени гнезда“, роман за първия български драматург Добри Войников, 2018, 195 стр., Пловдив, изд.“Летера“, ред. Цветелина Димитрова

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПРОПАСТ

    България и интелектуалците й - заседнали между XIX и XX век

    Тв предаване, посветено на писмото на 30 европейски интелектуалци, показа къде сме - все още в задния двор на ЕС.

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Има читател и читател, както и писател, и писател.”

Иван Теофилов, български поет, роден на 24 март преди 88 години

Анкета

Трябва ли министърът на културата да подаде оставка?

Да - 70.6%
Не - 29.4%
Не мога да преценя - 0%

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

„Зелената книга“ – пътеводител към човешкото сърце

Филмът показва на практика как двама мъже от различни светове могат да преодолеят противоречията помежду си, да се уважават и обичат, да бъдат непробиваем тандем.

„Гешев“ или пътят към истината

Новите изследователи и търсачи на скрити тайни  за родния полицай №1 ще са благодарни, тъй като е осигурени солиден фундамент, от който може да се продължи напред в толкова трудната и привлекателна тема „Никола Гешев“.

С „Т34“ от Москва до Бохемия

Към този филм трябва да се подходи спокойно и с внимание.