АНИТА ДИМИТРОВА, "СЕГА"

След монументалния "Левиатан", в който представяше Русия като един чудовищен труп, ненапълно вмирисал се само защото е разположен на студено, Андрей Звягинцев се връща към по-камерния разказ от "Завръщане", "Елена" и "Изгнание". Несъмнено най-яркото име в съвременната руска кинематография, режисьорът е едновременно горд експорт (три от пет негови филма са национални кандидатури за "Оскар", като два печелят номинации; ползва и държавно финансиране) и враг на държавата, православието и истаблишмънта - поради темите и идеите, които разработва. 

"Нелюбов" е неговият пети филм - филм, който може да ви накара да си прережете вените. Най-важното, което може да се каже за разказвача (тук е съсценарист заедно с Олег Негин) и режисьора Звягинцев, е "безмилостен". Андрей Звягинцев влиза в кинематографичната морга, за да направи дисекция на погубеното семейство и общество. В "Нелюбов" липсва катарзис - емоционалната смърт е отдавна регистрирана и документирана. Вместо истинско, облагородяващо страдание, има само постапокалиптична пустота, в която бродят духовни зомбита, кухи черупки, маскирани като обикновени хора.

За разлика от "Левиатан", където героите бяха прости сибирски мужици, оядени провинциални феодали, действието на "Нелюбов" се развива в Москва. Героите са млади, красиви, здрави, интелигентни. Средна класа в най-доволния, еснафски смисъл на тази дума. Женя и Борис са в процес на развод, навярно твърде закъснял. Любовта отдавна си е отишла, днес те бързат да продават апартамента си, за да се освободят от всичките й тежести и да се впуснат в своите нови животи: Женя - с богатия си, по-възрастен любовник, Борис - с младата си, глупава и бременна приятелка. Бедата е, че ги свързва не само брачното свидетелство и семейният дом - двамата имат дете. 12-годишният Альоша е ангелски рус, умислен, самотник дори в училище и в квартала. У дома е подложен на грубости и обиди, трепери зад стената на стаята си, докато вбесените от принудителното съжителство родители споменават думата "интернат". Видно е, че не е желан, не е нужен на никого от двамата. Накрая решава да избяга. Издирването се проточва.

Нелюбовта не е диагноза само на този дом. Откъслечни гласове и картини от радиото, телевизора, полицейското управление, улицата, къщата в Подмосковието, където е израснала Женя, показват как тя е просмукала цялото руско общество. Звягинцев не пропуска отново да отпери два шамара и на лицемерното православие, макар мизансценът да е изцяло светски (шефът на Борис е силно религиозен и разводите са забранени на подчинените му). За пореден път недружелюбните северни ширини са в услуга на авторовата концепция - няма слънце, няма зеленина, няма надежда - навъсени и меланхолични крайградски пейзажи, скреж, мизерни голи клони, олющени панелки. Не само този брак се разпада, безлюбовието разкапва всичко.

"Нелюбов" смазва по начин, различен от този в "Левиатан": не на макро, а на микрониво. По-тесен фокус, чист и ясен наратив, за миг - пародийни елементи в образа на тъщата (спомен за "Елена"). Актьорите не са известни, но са чудесни - Мариана Спивак, Алексей Розин, Матвей Новиков и др. 

В разполагането на историите и изразните си средства на екрана, Андрей Звягинцев действа като режисьор от друга епоха. За "Нелюбов" той сочи като вдъхновение Бергман и неговия "Сцени от един семеен живот". Очевидно е наследството на сънародника му и съименник Тарковски; други влияния в работата му са Бресон, Антониони. Звягинцев е анахронизъм в руското и световното кино, блестящ такъв. Концептуалната простота и метафизичната одухотвореност на неговите кадри противоречат на почти всичко, което виждаме в киносалона днес.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • НАСЛЕДСТВО

    Антибиблиотеката на Еко, или колко важни са непрочетените книги

    Четенето носи допълнителни ползи за човека. Данните показват, че то намалява стреса, задоволява нуждите от социални връзки, подобрява уменията за общуване и емпатия, усилва определени когнитивни способности

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Когато обичаш литературата, книгите и големите поети, дори най-циничните, има нещо, което те тегли нагоре.“

Жана Моро, френска актриса, родена на 23 януари преди 91 години

Анкета

Пловдив '2019 ще бъде ли провал?

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

„Южен вятър“ е филм за покваряващата сила на корупцията

Чудил съм се често какво не достига на нашите филми , за да са така комплексно ефективни, дори най-стойностните от тях.

Гангстерският рай у съседите

Сръбският "Южен вятър" ни връща в 90-те

Новият Йонеско

Матей Вишниек може да се нарече една от емблемите на съвременния начин на модерно мислене за театър.