АНИТА ДИМИТРОВА, "СЕГА"

След монументалния "Левиатан", в който представяше Русия като един чудовищен труп, ненапълно вмирисал се само защото е разположен на студено, Андрей Звягинцев се връща към по-камерния разказ от "Завръщане", "Елена" и "Изгнание". Несъмнено най-яркото име в съвременната руска кинематография, режисьорът е едновременно горд експорт (три от пет негови филма са национални кандидатури за "Оскар", като два печелят номинации; ползва и държавно финансиране) и враг на държавата, православието и истаблишмънта - поради темите и идеите, които разработва. 

"Нелюбов" е неговият пети филм - филм, който може да ви накара да си прережете вените. Най-важното, което може да се каже за разказвача (тук е съсценарист заедно с Олег Негин) и режисьора Звягинцев, е "безмилостен". Андрей Звягинцев влиза в кинематографичната морга, за да направи дисекция на погубеното семейство и общество. В "Нелюбов" липсва катарзис - емоционалната смърт е отдавна регистрирана и документирана. Вместо истинско, облагородяващо страдание, има само постапокалиптична пустота, в която бродят духовни зомбита, кухи черупки, маскирани като обикновени хора.

За разлика от "Левиатан", където героите бяха прости сибирски мужици, оядени провинциални феодали, действието на "Нелюбов" се развива в Москва. Героите са млади, красиви, здрави, интелигентни. Средна класа в най-доволния, еснафски смисъл на тази дума. Женя и Борис са в процес на развод, навярно твърде закъснял. Любовта отдавна си е отишла, днес те бързат да продават апартамента си, за да се освободят от всичките й тежести и да се впуснат в своите нови животи: Женя - с богатия си, по-възрастен любовник, Борис - с младата си, глупава и бременна приятелка. Бедата е, че ги свързва не само брачното свидетелство и семейният дом - двамата имат дете. 12-годишният Альоша е ангелски рус, умислен, самотник дори в училище и в квартала. У дома е подложен на грубости и обиди, трепери зад стената на стаята си, докато вбесените от принудителното съжителство родители споменават думата "интернат". Видно е, че не е желан, не е нужен на никого от двамата. Накрая решава да избяга. Издирването се проточва.

Нелюбовта не е диагноза само на този дом. Откъслечни гласове и картини от радиото, телевизора, полицейското управление, улицата, къщата в Подмосковието, където е израснала Женя, показват как тя е просмукала цялото руско общество. Звягинцев не пропуска отново да отпери два шамара и на лицемерното православие, макар мизансценът да е изцяло светски (шефът на Борис е силно религиозен и разводите са забранени на подчинените му). За пореден път недружелюбните северни ширини са в услуга на авторовата концепция - няма слънце, няма зеленина, няма надежда - навъсени и меланхолични крайградски пейзажи, скреж, мизерни голи клони, олющени панелки. Не само този брак се разпада, безлюбовието разкапва всичко.

"Нелюбов" смазва по начин, различен от този в "Левиатан": не на макро, а на микрониво. По-тесен фокус, чист и ясен наратив, за миг - пародийни елементи в образа на тъщата (спомен за "Елена"). Актьорите не са известни, но са чудесни - Мариана Спивак, Алексей Розин, Матвей Новиков и др. 

В разполагането на историите и изразните си средства на екрана, Андрей Звягинцев действа като режисьор от друга епоха. За "Нелюбов" той сочи като вдъхновение Бергман и неговия "Сцени от един семеен живот". Очевидно е наследството на сънародника му и съименник Тарковски; други влияния в работата му са Бресон, Антониони. Звягинцев е анахронизъм в руското и световното кино, блестящ такъв. Концептуалната простота и метафизичната одухотвореност на неговите кадри противоречат на почти всичко, което виждаме в киносалона днес.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ОТКЪС

    Умберто Еко - "Средновековното мислене"

    Това са студии, които покриват период от шейсет години. Техният оригинален дух е напълно съхранен, въпреки че авторът ги е шлифовал както библиографски, така и редакционно, за да се избегнат, макар и не изцяло, някои повторения и връщания към загатнатите теми.

     
  • ОТКЪС

    Светлана Алексиевич - "Чернобилска молитва"

    Книгата описва личната трагедия на хората след Чернобилската трагедия и показва как тя е повлияла на техния живот.

     

„Хората не искат да бъдат богати, те искат да бъдат по-богати от другите.“

Джон Мил, английски философ, роден на 20 май преди 212 години

Анкета

Тревожи ли Ви, че в България медиите са под натиск?

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

"Виктория и Абдул" на Стивън Фриърс (ревю)

Джуди Денч изнася филма на раменете си. Всеки неин едър план е уникален - тази актриса владее всяко мускулче на лицето си, тя може да играе дори само с очи, само с бръчките си дори.

Непретенциозна комедия за лятна разтуха

„Революция X“ ще си намери своята публика, особена в настъпващите горещи дни и ще се хареса от зрители с по-непретенциозен вкус, търсещи в киното основно леката забава.

Архитектура за хора от третата възраст

Книгата „Архитектура за хора от третата възраст“ променя представата за това какво означава „старчески дом“ и показва чрез различни примери как тези социални домове могат да бъдат авангард на архитектурата като цяло, което е и пример как не трябва да се робува на закостенелия образ. 

Духовен зомби апокалипсис

 

 

"Нелюбов" на Андрей Звягинцев регистрира разпада на едно семейство и едно общество