АНИТА ДИМИТРОВА, "СЕГА"

Квадратът е двуизмерна геометрична фигура, в която всички страни са равни, всички ъгли - прави. "Квадратът" като артпроект е "светилище на съпричастност и доверие, в което всички имат равни права и задължения". Звучи като утопична представа за обединена либерална Европа и авторът определено има предвид нея. "Квадратът" е и един от най-титулуваните филми за изминалата година: "Златна палма" в Кан (председателят на журито Педро Алмодовар се разплакал, когато го гледал), шест Европейски филмови награди, номинация "Оскар" за най-добър чуждоезичен. Впрочем не личи филмът да докосна американската критика и публика, номинирането изглежда бе от кумова срама, поради останалите му успехи. 

Режисьорът Рубен Йостлунд ("Форсмажор") е действително автор на експеримент, послужил като фундамент на филмовия сценарий: художествена инсталация, съдържаща въпроса "имате ли доверие в хората или не?" Повечето от участниците уверено заявили, че имат доверие. Но когато Йостлунд им предложил да оставят телефоните и портфейлите си на земята и да си излязат, ничие доверие в доброто и човека не стигнало чак толкова далеч. 

"Квадратът" може да се разглежда като скучен и претенциозен артфилм, продължаващ почти три часа, тъй като не спазва особено правилата за филмово време и дължина на кадъра; но също и като вдъхновяваща, многопластова като глава лук творба, за която продължаваш да мислиш дълго след изтичането на третия час. Сътворен по-скоро като инсталация, отколкото като разказ - естествен подход, защото една от темите му е модерното изкуство и неговата все по-липсваща съпротива срещу статуквото (а оттам - и смисъл), "Квадратът" е фрагментарна колекция от разкази с общ главен герой, привидно случайни случки, които се натрупват до точката на кипене. 

Кристиян Нилсен (ролята се изпълнява от Клаес Банг) е куратор в X-Royal Museum в Стокхолм. Той е съвършеният "жълтопаветник" - културен, образован, добре облечен, разведен, кара "Тесла", не носи пари в брой, изповядва либерални ценности. Или поне така си мисли, докато мъничката му абаносова кула не бъде разклатена от дребно житейско сътресение - ограбен е, докато се опитва да помогне на уж преследвана от непознат жена на улицата. Беззащитен без портфейла и смартфона си, Кристиян взема поредица грешни решения, които го тласкат по спиралата надолу, за да финишира по някое време в контейнерите за боклук под проливния, противен стокхолмски дъжд. 

Проследява крайния адрес на крадеца и пуска заплашителни писма във всяка от 50-те пощенски кутии на блока му в краен "лош" квартал. Планира катастрофална рекламна кампания за инсталацията "Квадратът". Избухва, защото зрител със Синдрома на Туре му смущава интервюто. Проваля се дори в секса за една нощ с американска журналистка.

"Квадратът" е смешен и безмилостен. Негова пикова точка, единодушни са всички, е пърформансът на Олег (в истинския живот подобен е изпълнен от руснака Олег Кулик). Гол до кръста, мускулест, с оголени зъби, той изиграва безсловесен и примитивен маймуночовек на спонсорската галавечеря. Предвиден е за забавление на хора в смокинги (също като тези в Кан и на "Оскарите"), готови да подкрепят експерименти, но само ако те не нарушават статуквото. Актьорът обаче се вживява в ролята, става агресивен. Ще се притекат ли гостите на помощ на седящия до тях, или ще се спасяват поединично? Още една "маймунска" сцена има във филма и "Квадратът" съвсем ясно очертава линията между човешкото и животинското, но героите не пропускат да я прекрачат. Ни акъл, ни образование им пречи. 

"Квадратът", казва Алмодовар, след като му присъжда "Златната палма", "е посветен на тоталната принуда към политическа коректност. Това е кошмарно и също толкова ужасяващо, както и всяка друга диктатура." Лесно е да си представим защо този филм идва точно от Швеция и Дания (копродукция е на двете страни). По същество обаче Йостлунд не критикува либерализма - като контрапункт на съвременните евробуржоа той въвежда неизбежните просяци, клошари, имигранти, аутсайдери на края на града. Макар да изследва загубата на човечността у либерала, филмът критикува качества, които не са пряка функция от социалния статус и политическите възгледи - егоцентризма, самолюбието, липсата на емпатия, неспособността да излезеш от собствената си ограничена зона на комфорт. По-скоро изглежда да се тревожи дали толерантността е изобщо възможна, или е само високопарна дума, инсталация от демагогия и добри намерения.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • IN MEMORIAM

    Кристиан Таков - "Времето е особено"

    Думи на доц. Кристиан Таков - преподавател по право в Софийския университет, автор на книги, защитник на правото, към абсолвенти юристи. 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Бира, камиони и религия сега се продават навсякъде по света по една и съща схема.“

Карлос Сантана, виртуозен китарист, роден на 20 юли преди 71 години

Анкета

Вреден ли е медийният закон на Пеевски?

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

"Виктория и Абдул" на Стивън Фриърс (ревю)

Джуди Денч изнася филма на раменете си. Всеки неин едър план е уникален - тази актриса владее всяко мускулче на лицето си, тя може да играе дори само с очи, само с бръчките си дори.

За новите стихове на Георги Константинов

Ценителите на поетичното слово у нас го обикнаха още при дебюта му в края на 60-те години с „Една усмивка ми е столица” и „Неграмотно сърце”.

Роман за Добри Войников

„Студени гнезда“  е изпълнила предназначението си – да припомни заслугите на една значима личност, да подложи на проверка нашата памет и патриотични чувства и да ни напомни деликатно, че съдбата ни е такава, каквато сами си я изковем.

За „Соло“ без гняв, но с разочарование

Основният виновник за получения резултат е продуцентът Катлийн Кенеди, силният човек в „Дисни“, сменила безцеремонно Крис Милър и Фил Лорд и сметнала, че тандемът Каздан  - Хауърд ще е по-успешен и рентабилен.