АНИТА ДИМИТРОВА, "СЕГА"

Квадратът е двуизмерна геометрична фигура, в която всички страни са равни, всички ъгли - прави. "Квадратът" като артпроект е "светилище на съпричастност и доверие, в което всички имат равни права и задължения". Звучи като утопична представа за обединена либерална Европа и авторът определено има предвид нея. "Квадратът" е и един от най-титулуваните филми за изминалата година: "Златна палма" в Кан (председателят на журито Педро Алмодовар се разплакал, когато го гледал), шест Европейски филмови награди, номинация "Оскар" за най-добър чуждоезичен. Впрочем не личи филмът да докосна американската критика и публика, номинирането изглежда бе от кумова срама, поради останалите му успехи. 

Режисьорът Рубен Йостлунд ("Форсмажор") е действително автор на експеримент, послужил като фундамент на филмовия сценарий: художествена инсталация, съдържаща въпроса "имате ли доверие в хората или не?" Повечето от участниците уверено заявили, че имат доверие. Но когато Йостлунд им предложил да оставят телефоните и портфейлите си на земята и да си излязат, ничие доверие в доброто и човека не стигнало чак толкова далеч. 

"Квадратът" може да се разглежда като скучен и претенциозен артфилм, продължаващ почти три часа, тъй като не спазва особено правилата за филмово време и дължина на кадъра; но също и като вдъхновяваща, многопластова като глава лук творба, за която продължаваш да мислиш дълго след изтичането на третия час. Сътворен по-скоро като инсталация, отколкото като разказ - естествен подход, защото една от темите му е модерното изкуство и неговата все по-липсваща съпротива срещу статуквото (а оттам - и смисъл), "Квадратът" е фрагментарна колекция от разкази с общ главен герой, привидно случайни случки, които се натрупват до точката на кипене. 

Кристиян Нилсен (ролята се изпълнява от Клаес Банг) е куратор в X-Royal Museum в Стокхолм. Той е съвършеният "жълтопаветник" - културен, образован, добре облечен, разведен, кара "Тесла", не носи пари в брой, изповядва либерални ценности. Или поне така си мисли, докато мъничката му абаносова кула не бъде разклатена от дребно житейско сътресение - ограбен е, докато се опитва да помогне на уж преследвана от непознат жена на улицата. Беззащитен без портфейла и смартфона си, Кристиян взема поредица грешни решения, които го тласкат по спиралата надолу, за да финишира по някое време в контейнерите за боклук под проливния, противен стокхолмски дъжд. 

Проследява крайния адрес на крадеца и пуска заплашителни писма във всяка от 50-те пощенски кутии на блока му в краен "лош" квартал. Планира катастрофална рекламна кампания за инсталацията "Квадратът". Избухва, защото зрител със Синдрома на Туре му смущава интервюто. Проваля се дори в секса за една нощ с американска журналистка.

"Квадратът" е смешен и безмилостен. Негова пикова точка, единодушни са всички, е пърформансът на Олег (в истинския живот подобен е изпълнен от руснака Олег Кулик). Гол до кръста, мускулест, с оголени зъби, той изиграва безсловесен и примитивен маймуночовек на спонсорската галавечеря. Предвиден е за забавление на хора в смокинги (също като тези в Кан и на "Оскарите"), готови да подкрепят експерименти, но само ако те не нарушават статуквото. Актьорът обаче се вживява в ролята, става агресивен. Ще се притекат ли гостите на помощ на седящия до тях, или ще се спасяват поединично? Още една "маймунска" сцена има във филма и "Квадратът" съвсем ясно очертава линията между човешкото и животинското, но героите не пропускат да я прекрачат. Ни акъл, ни образование им пречи. 

"Квадратът", казва Алмодовар, след като му присъжда "Златната палма", "е посветен на тоталната принуда към политическа коректност. Това е кошмарно и също толкова ужасяващо, както и всяка друга диктатура." Лесно е да си представим защо този филм идва точно от Швеция и Дания (копродукция е на двете страни). По същество обаче Йостлунд не критикува либерализма - като контрапункт на съвременните евробуржоа той въвежда неизбежните просяци, клошари, имигранти, аутсайдери на края на града. Макар да изследва загубата на човечността у либерала, филмът критикува качества, които не са пряка функция от социалния статус и политическите възгледи - егоцентризма, самолюбието, липсата на емпатия, неспособността да излезеш от собствената си ограничена зона на комфорт. По-скоро изглежда да се тревожи дали толерантността е изобщо възможна, или е само високопарна дума, инсталация от демагогия и добри намерения.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • БЕЛЕЗНИЦИ

    Седем години затвор за две страници текст

    В знак на солидарност с журналистката и редакторка в "Радио Свобода", обвинена в тероризъм, Светлана Прокопиева много руски медии днес препечатаха този текст.

     
  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Целият прогрес, на който можем да се надяваме, е да направим хората малко по-малко зли.“

Гюстав Флобер, френски писател, роден на 12 декември преди 198 години

Анкета

Готови ли сте да направите нещо безвъзмездно за обществото?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Филип Димитров и неговата визия на българската християнска история

 

„Братя“ е приятно изживяване и празник на духа.

Да не забравяме, че и ние не сме учили или чели „Под игото” в оригинал

Понеже не идеите са важни, а общото патриотично послание, затова и езикът на Вазов става свещен и неприкосновен.

Когато автор и преводач стоят един до друг

За преводаческото изкуство на Огнян Стамболиев.