ОГНЯН СТАМБОЛИЕВ

Ценна, необходима книга ни предлага проф. Юлиан Куюмджиев. Ценна – защото ни среща с един от големите съвременни  наши композитори, незаслужено пренебрегваният и вече забравен Лазар Николов, необходима – защото възкресява цяла една епоха от историята на българската музика  - от годните след войната до демократичните промени, като ни открива и доста скрити или малко известни страници, които преди 1989 година цензурата не би допуснала за печат.

Лазар Николов  (1922, Бургас – 2005, София) ни остави едно не толкова голямо като обем, но определено стойностно, оригинално творчество. И ако не беше композитор от малка и непопулярна страна като нашата, сигурно щеше да бъде много по- високо оценен и известен. Тук ще цитирам акад. Васил Казанджиев: „Музиката на Лазар Николов е истински образец на високо композиторско майсторство и еталон за отстояване на високи професионални критерии. Тя има изключително въздействие върху множество български композитори след него и е част от най- високите образци на българското културно наследство.”  Всъщност, той, заедно с още неколцина именити български музиканти – личности смели и дръзки (Константин Илиев, Васил Казанджиев, Иван Спасов, Георги Тутев ), обвинявани в авангардизъм, още през 60-те години, приближава нашата музика до европейската. Да положи основите на  българската Musica Nova. И може определено да се каже, че през целия си творчески път, безкомпромисният Лазар Николов упорито търсеше  нови средства и обновяваше стила си. И ако през първия период от творчеството си – 40-те и 50-те години, неговите композиции се основаваха предимно върху интонационната и ритмометрическа връзка с българското народно музикално творчество, то от 60-те години той стигна до един  силно експресивен, ярко драматичен стил, основан върху атонални хармонични и линеарни похвати, постигайки една по-нова, модерна изразност. И тъкмо това не се харесваше на нормативната критика. През целия си живот той бе критикуван (дори от свои именити колеги, за техен срам!), от догматично мислещи критици, от държавни чиновници институции и партийни другари (сред тях и известният „демократ” Стефан Продев!).  Много от творбите му останаха неизпълнени, незаписани, неиздадени, други – след премиерите просто забравени. „Тази музика е „французска”, отсича през 1950 г. маститият Филип Кутев на едно от обсъжданията в Съюза на композиторите на прекрасния му концерт за пиано.  Всъщност, на Лазар Николов почти непрекъснато се пречеше, особено след като (макар и рядко) постигнеше някакъв успех и признание. Спомням си, че първата му опера „Прикованият Прометей” (1967), вдъхновена от Есхил, представена и записана блестящо от великия Добрин Петков, която пожъна голям успех на „Мартенските дни” в Русе и в столицата, събуди завистта на негови влиятелни колеги и те не пропуснаха случая да му „отмъстят” като му попречиха да представи в Русенската опера – втората си голяма сценична творба „Чичовци” (1972) по Вазов, едно много интересно произведение, което все още не е получило своята премиера. Примерите, както доказват документите в книгата, са наистина много. За тях, както за целия му път и за това време се говори в тази  много интересен и поучителен сборник. Всъщност, това е една своеобразна история на този богат откъм събития, личности и творби период от историята на българската музикална култура. Тук е дневникът на Лазар Николов, негови отделни спомени, писма, документи, протоколи от обсъждания (може би най- интересното и ценното в този сборник), изказвания, мнения, уводни слова към концерти, жалби, бележки, фрагменти. Текстове, които просто не можеха да видят бял свят преди 1989.  Всичко това, неподредено и в редица случаи, за съжаление, недатирано – неговата съпруга г-жа Анна Лидия Николова (бивша оркестрантка от филхармонията на Катовице, с която се среща през 1962 на любимия му фестивал „Варшавска есен”, изиграл определено важна роля в развитието му),  е предала на проф. Куюмджиев. От това той е съставил – грижливо и с пиетет към автора тази интересна книга – документ за едно време, противоречиво, несвободно, но и определено творческо.

Лазар Николов. „Страници от архива”, съст. Проф. д-р Юлиан Куюмджиев, изд. „Коала прес”, Пловдив, 2018.

 

Коментари  

0 #2 skif 10-04-2018 07:13
Благодарим Ви.
Цитиране
0 #1 Росица Драганова 09-04-2018 17:29
Името на автора е Юлиан, има грешка в първото изречение.
Цитиране
  • ОТКЪС

    Умберто Еко - "Средновековното мислене"

    Това са студии, които покриват период от шейсет години. Техният оригинален дух е напълно съхранен, въпреки че авторът ги е шлифовал както библиографски, така и редакционно, за да се избегнат, макар и не изцяло, някои повторения и връщания към загатнатите теми.

     
  • ОТКЪС

    Светлана Алексиевич - "Чернобилска молитва"

    Книгата описва личната трагедия на хората след Чернобилската трагедия и показва как тя е повлияла на техния живот.

     

„Няма начин да пишеш добре и в същото време да пишеш лесно.”

Антъни Тролъп, английски писател, роден на 24 април преди 203 години

Анкета

Трябва ли да се забрани лотарията по телевизията?

Да, защото е хазарт - 95.8%
Не, какво толкова? - 4.2%

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

"Виктория и Абдул" на Стивън Фриърс (ревю)

Джуди Денч изнася филма на раменете си. Всеки неин едър план е уникален - тази актриса владее всяко мускулче на лицето си, тя може да играе дори само с очи, само с бръчките си дори.

Капанът на политическата коректност

"Квадратът" е сатира за социалното лицемерие, липсата на емпатия и маймуната в човека

Лазар Николов. Страници от архива

Проф. Куюмджиев е съставил грижливо и с пиетет към автора тази интересна книга – документ за едно време, противоречиво, несвободно, но и определено творческо.

Любов на кръстовището на историята

Силвия Томова е написала своя роман „Грохот“ страстно и с вдъхновение.