БОРИСЛАВ ГЪРДЕВ

Романът на Силвия Томова „Грохот“ е сред най-приятните изненади на изминалата година. Излязъл в края на 2017 г. той все още очаква необходимия критически и читателски резонанс, но по скромното ми мнение е сред най-добрите заглавия ,излезли напоследък, на нивото на „Хавра“ на Захари Карабашлиев и „Чамкория“ на Милен Русков.

Това, разбира се, не е случайно. В актива на Томова е такъв прекрасен исторически роман като „Печатарят“(2015), а освен това се знае, че за всяка своя обемна епическа творба прави сериозни и задълбочени проучвания.

Така се е случило и с „Грохот“. Това е великолепен стегнат и кондензиран роман за затишие пред буря. За среща на два народа, толкова далечни и толкова близки по своята трагична съдба.

Единият стръвно мечтаещ за реванш и световно господство, примамен от расовите фантазии на своя фюрер, другият кротко и внимателно чакащ да се присъедини към Големия брат и в името на славното минало да осъществи тъй желаното национално обединение.

В „Грохот“ като в капка вода са отразени всички надежди, илюзии и комплекси на националния ни характер в преломната пролет на 1941 г. При това погледът към нашите събратя е обективен, точен, на моменти излишно обстоятелствен , безпристрастен – поглед на санитар – лейтенант от Вермахта – Валтер Шулц.

Докато четох неговата изповед, наподобяващ успешно недовършен дневник – последното изречение в повествованието  е много симптоматично – „Точно след четиридесет дни щяхме да сме на Източния фронт…“  - се сетих за неговия събрат от предишната Голяма война – за поручик Ойген Бенц и неговата фатална любов с нашата мъжемелачка Елена Петрашева на фона на разрухата и краха на същия този идеал през 1918 г. в същия град .

Като си припомням знаменития роман от 1938 г. и ми става ясно, че Томова търси съизмерване с Димитър Димов – ни повече, ни по-малко.

Тази й амбиция е достойна за уважение.

Силвия Томова притежава нужните креативни качества , за да създаде стойностен и въздействащ епос за поредната невъзможна любов на фона на световния военен конфликт, като целта й е била да погледне в душата на немския войник или по-точно нисш офицер и да види нещо по-различно от машина за убийства и сляпо следване на дисциплината, устава и стряскащите заповеди на началството.

В желанието си да бъде точна, обективна и безкомпромисно честна тя прави проникновен, задълбочен и запомнящ се многолик портрет на офицера от Вермахта.

При това не от някаква елитна част – танкисти или летци, а на най-обикновени санитари и медицински лица.

Логично е високопоставените да са сляпо предани на доктрината – Бек, Клаус, Нойман, докато Макс и Валтер са типични бюргери , разкрити със своите страхове и мечти, които по нищо не се различават от техните връстници – българи.

По тази причина е възможна – временно и в безвремието между  март и началото на април 1941 г. Валтер и Екатерина да се срещнат и обикнат – за малко, но искрено, силно и страстно.

Връзката им е обречена, тъй като е жертва на историческите обстоятелства.

Томова не е пожелала да влиза в подробности, но самият факт, че Валтер попада в ада на Източния фронт е достатъчно красноречив.

Там за него има два пътя – или смърт – вероятно в ледената пустош на Сталинград, или конвой и отново мъки в ГУЛаг.

Тайно бих искал той да оцелее, но като проследих сърцатите му действия след сръбската бомбардировка над Кюстендил на 6 април 1941 г., за мен нямаше съмнение какво ще му се случи на Изток.

Нищо добро не чака и Екатерина, дъщерята на хер Никола. След 9.9.1944 г. я виждам или убита като немско-фашистки агент, или в най-добрия случай затворничка.

Затова Силвия Томова предпочита да прекъсне разказа за тази толкова чиста, искрена и невъзможна любов.

Точно, когато става сериозна – Шулц е готов да напусне Берлин и в името на своята любима да стане – естествено – директор на Кюстендилската болница и когато мечтата за велика България почва да се осъществява  - за кратко, но Беломорието, Македония и южна Добруджа стават част от царство България.

Тук отново стигаме до каверзния проблем за националния идеал и цената за неговото осъществяване.

В романа българите са до един патриоти, говорят за миналите две войни, за битки и победи, бълнуват единението с Македония.

Няма един противник на насаденото германофилство в Кюстендил.

Вярно, комунистите си траят, защото все още Германия и СССР са съюзници, но нали точно по същото време Г. М. Димитров – Гемето прави жалък ,наистина, но опит за преврат и пренасочване на курса към Великобритания.

Как пък не се появи и един негов последовател в романа?

„Грохот“ приключва неочаквано  - немците от Кюстендил тръгват към Скопие след преживяната бомбардировка, драматично – все пак са дадени жертви и от наша, и от тяхна страна и с тревожно предупреждение.

Патриотите искат съюз с Германия за обединението ни, но не си дават сметка за цената му, за това, че подобно обвързване крие и рискове, че освен активите ще се плащат и борчовете и пасивите.

Ние сме неутрални, но и съюзници на Райха.

Логично е тогава да чакаме ответен удар от Югославия и не мога да разбера защо тази бомбардировка сварва нашrте потомци на комити и войводи неподготвени.

Или те искат някой друг да им свърши мръсната работа , да им поднесе Македония на тепсия, а те само да се пъчат и да пеят „Шуми Марица“.

За домораслите националисти обаче трябва да е пределно ясно, че няма безплатен обяд, че след като подкрепяш хитлеристка Германия , ще си носиш последиците.

В този аспект 6 април 1941 г. е само предупреждение.

Истинският ад идва на 10 януари 1944 г.

А след това в късното лято на същата година става ясно, че не само няма да има никаква велика България, но и независима такава. И че нейната армия още от 8 септември ще влезе във война със същия този съюзник, който славославим преди това

Именно защото Макс, Валтер и компания заминават на Източния фронт…

Силвия Томова е написала своя роман страстно и с вдъхновение.

Впечатляващи са както умело пласираните персонажи – немци и българи – допаднаха ми със сдържаното си достойнство и родителите на Екатерина – Стела и Никола, така и проникновено пресъздадените реалии в Кюстендил от пролетта на 1941 г.

Аз лично вярвам на авторката, знам, че тя дълго се е ровила в местни архиви и смятам, че описанието на болницата, кръчмите, квартирите, където са настанени германските войници, улиците, мостовете – всичко е пресъздадено с впечатляваща коректност и точност.

„Грохот“ е добре компресиран роман. Чете се с интерес, любопитство и на един дъх.

Не доскучава, напротив – провокира, повдига въпроси, маха булото от дълго крити и непоказани взаимоотношения между два народа и най-важното- той е майсторски поднесена дисекция на националния ни характер в мигове на върховни изпитания.

Поради това смятам, че книгата на Томова е сред най-доброто, което днес може да ни поднесе родната проза и  непременно трябва да се прочете.

Както и да се чака с внимание  и любопитство следващата й белетристична изява.

Силвия Томова, „Грохот“, 2017, роман, изд.“Жанет 45“, ред. София Несторова

 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

  • ПОРТРЕТ

    Памет за Балабанов

    Той бе умен, талантлив и вещ в професията си сценарист и режисьор, под чието ръководство направиха върхови превъплъщения плеяда актьори като Сергей Бодров младши, Сергей Маковецки, Дмитрий Дюжев, Александър Яценко, Никита Михалков, Ингеборг Дапкунайте, Михаил Скрябин, Алексей Серебряков, Алексей Чадов, Леонид Бичевин, Виктор Сухоруков.

     
  • ОТКЪС

    Светлана Алексиевич - "Чернобилска молитва"

    Книгата описва личната трагедия на хората след Чернобилската трагедия и показва как тя е повлияла на техния живот.

     

„Животът започва от другата страна на отчаянието.”   

Жан-Пол Сартр, френски философ, роден на 21 юни преди 113 години

Анкета

Нормално ли е премиерът да рекламира фирма за хазарт?

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

"Виктория и Абдул" на Стивън Фриърс (ревю)

Джуди Денч изнася филма на раменете си. Всеки неин едър план е уникален - тази актриса владее всяко мускулче на лицето си, тя може да играе дори само с очи, само с бръчките си дори.

За „Соло“ без гняв, но с разочарование

Основният виновник за получения резултат е продуцентът Катлийн Кенеди, силният човек в „Дисни“, сменила безцеремонно Крис Милър и Фил Лорд и сметнала, че тандемът Каздан  - Хауърд ще е по-успешен и рентабилен.

След края на сезона

Програмирането му  по bTV е извън всяка критика. Може да се гледа безпроблемно само от пенсионери, домакини и безработни.

„Янините девет братя” – опера от Любомир Пипков” от Пламен Карталов (ревю)

Авторът е отворил партитурата на този безспорен шедьовър с амбицията да разкрие и преосмисли образа на неговите философски, психологически и социално- обществени послания.