БОРИСЛАВ ГЪРДЕВ

Филмът на Николай Хомерики е направен по популярния едноименен бестселър на Сергей Минаев (2015), който е и сценарист на екранизацията. Той е типичен пример на новото амбициозно руско кино,  засягащо в дълбочина и със смущаваща откровеност проблемите на московския елит, на неговите привилегировани представители, чийто живот е безкраен празник, запълнен от купони, тв изяви и секс с красиви партньорки, но който , оказва се, може  да поднася  и горчиви изненади. 

Поставящи на изпитание волята и устойчивостта на индивида. Вярата във възможностите му, в критерии и идеали, в които винаги е вярвал и смятал за непоклатими.

За известния писател Владимир Богданов такова опасно препятствие се оказва неговия двойник, който в един момент го заплашва не само със заместване , но и с изчезване и забрава от обществото.

Богданов е известен писател, автор на бестселъра „Кости“, намиращ се в състояние на творческа криза – не е публикувал нищо ново от осем години, компенсиращ творческата си импотентност с шумни телевизионни изяви, в които се заяжда с мастити олигарси, в укорими сексуални връзки, изпълняващи компенсаторен ефект, в злоупотреба с водка и уиски.

Точно по време на пореден пир в прочута нощна дискотека Богданов провежда разговор първо по телефона, а след това дискусията продължава и през лаптопа му.

Тогава научава „от свой читател“, че времето му изтича и че предстоят много сериозни изпитания пред галеника на съдбата…

До средата си филмът „Селфи“ се развива като добър готически трилър – с неизбежната условност на герои и среда и пълното пренебрегване на социално – политическите проблеми на съвременна Русия.

Камерата на Владислав Опеляниц („Статски съветник“ 2005, „12“ 2007, „Изпепелени от слънцето 2 “ 2010, „Слънчев удар“ 2014)  е зашеметяваща – работи предимно с изкуствена светлина, а нощна Москва прилича по-скоро на Хонконг на Уонг Карвей и Джон Ву – очарователно изискана и красива, без да смущава или отблъсква.

Режисьорът държи на добрия темпоритъм, на напрегнатата интрига, да ни е интересно и забавно в рамките на 112 минути, за да проследим в захлас двубоя на популярния писател с неговия зловещ съответник.

Знаем, че темата за двойника е въведена в руската литература от великият Достоевски, а в киното, образците тръгват от „Пражкият студент“ (1913) на Паул Вегенер , през „Доктор Джекил и мистър Хайд“ (1932) на Рубен Мамулян, за да стигнат до „Туин пийкс“ (1990 – 2017) на Дейвид Линч и Марк Фрост.

Налице е масив от класически заглавия, към който и „Селфи“ добросъвестно се придържа.

Сценарният проблем обаче се задълбочава към финала.

Парадоксалното е, че Минаев, автор и на прочутия едноименен роман, не дава отговор на въпроса как и откъде се появява прословутият зловещ двойник на Богданов.

Дали е продукт на пластична хирургия – вариация на тема, позната от „Лице на заем“ (1997) на Джон Ву,  нает от уязвен съпруг ли е, въплъщение на дявола  , неизвестен  брат – близнак  или материализиран символ, какъвто срещаме в „Тъмната кула“ (1982) на Стивън Кинг.

Напрежението расте до прословутия  епизод с турнира по фехтовка, в който участва дъщерята на Богданов.

Вместо изчистен и смислен финал, ставаме свидетели на объркан, зле скроен екшън.

Вярно, Доброто побеждава, лошият двойник е вкаран в затвора, добрият Богданов си получава ръкописа на новия роман, носещ заглавие – естествено – „Селфи“, след като красивата му любовница Лера – Северия Янусаускайте  чува кодовите думи от него – „Аз направих своя избор!, печели и семейството си, но същевременно зрителят не проумява как  писателят изведнъж се оказва при лошия си двойник, облечен в униформа на специалните части – за залавянето на опасния субект се провежда масирана  показна операция! - и дали интимната му приятелка предава ръкописа на добрия или лошия Богданов…

Най-ценното богатство на „Селфи“  Константин Хабенский.

Актьор с изключителна харизма, завладяваща игра и голям талант, той е в състояние да превърне в приемливо за гледане всяко зрелище – независимо дали е забавна детска комедия – „Въртели“ (2011), вампирска сага – „Нощна стража“ (2004) и „Дневна стража“ (2006), бравурна комедия – „Ирония на съдбата.Продължение“( 2007) и „Елхички 1914“(2014), всичките на Тимур Бекмамбетов, психологическа драма тип „шоу за един човек“ – „Колектор“ (2016) на Алексей Красовски или епична тв историческа сага – „Троцки“ (2017) на Александър Кот и Константин Статский.

Всъщност това са вариации на един образ – на персонажа, угнетен от собствена слабост и принудителен цинизъм, на излишния , станал такъв не по своя воля.

В „Селфи“ Хабенский е в стихията си в своята двойна/двойствена интерпретация, създавайки силен и проникновен портрет на човек, пропилял всички козове на съдбата и  чудещ се как да  оцелее и отмъсти.

В най-напрегнатите моменти разчита на своя приятел – барманът Макс, изигран с рицарска лекота от Фьодор Бондарчук, но става истински уязвим и раним, когато влиза в напрегнат диалог с дъщеря  си Дария – Мария Серова и бившата си съпруга Вика – Анна Михалкова.

Трудно ми е да откроя почерка и присъствието на постановчика Николай Хомерики.

Той се включва късно в реализацията на проекта, поканен на пожар,заместил друг колега.

Именно съкровеното „аз“ на режисьора, познато ни от неговите нискобюджетни филми – „Приказка за тъмнотата“ (2009), тук – при снимането на този амбициозен касов хит – се е загубил.

Хомерики е осъзнал, че е заменим в подобни лъскави, амбициозни и натоварени със свръхочаквания продукции, затова е задушил креативната си индивидуалност в името на реализацията на  рисков продукт.

При съпоставка ще установим с любопитство , че индивидуалното присъствие на оператора Владислав Опеляниц, на композитора Игор Вдовин или на сценариста Сергей Минаев е  много по  - отчетливо проявено.

А що се отнася до заглавието на филма и получения краен резултат  - отново сме свидетели на любопитен парадокс – както във всяко селфи готовата снимка  не винаги покрива очакванията ни, така и амбициозната екранизация на Хомерики се разпъва на кръст между ефектно заснет драматичен спектакъл – ама не съвсем и майсторски конструиран негов двойник, който сякаш се изплъзва от контрол и логически анализ.

Дали пък не трябва да прибегнем до по-особен интуитивен инструментариум, разчитащ основно на усещания, подтекст  и нюанси, за да проникнем безпроблемно в света на „Селфи“ на Сергей Минаев и Николай Хомерики?

 „Селфи“, 2018, 112 мин., реж. Николай Хомерики, прод. „Арт пикчърс студио“ и „Кинослово“

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАМЕТ

    Излезе впечатляваща книга за изкуството на Българското възраждане

    В средата на август издателския отдел на Института за изследване на изкуствата успя да публикува поредното си уникално книжно тяло с тегло почти 5 кг. Съдържанието на „Корпусът на стенописите от първата половина на ΧΙΧ век в България“ включва 52 стенописни паметника.

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПОРТРЕТ

    Щедрият талант на Сергей Безруков

    Бил член на путиновата партия „Единна Русия“, от която се самоотстранява след година, тъй като eдин артист цени повече своята творческа свобода.

„В областта на импровизацията музиката принадлежи на циганите. Без тях тя няма силата да съществува.“

Ференц Лист, унгарски пианист и композитор, роден на 22 октомври преди 207 години

Анкета

Липсва ли ви гражданската позиция на хората на изкуството?

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

От Ла-ла-ленд до Луната

"Първият човек" разказва за Нийл Армстронг и неговия легендарен полет

„Осигуряване и осигурителен пазар“ - книга не само за студенти

Особено внимание се отделя на същността и съвременните черти на капиталовопокривното осигуряване, без познаването на които не може да се разбере логиката на осигурителните пазари.

Когато талантът се превърне в звезда

Брадли Купър в „Роди се звезда“ е реалист, показва света на шоу бизнеса такъв, какъвто е, но без захаросване или излишно очерняне.