АНИТА ДИМИТРОВА, в. "Сега"

"Вестник на властта" е българската интерпретация на оригиналното заглавие The Post. Своеобразният свободен превод е и напомняне, че в страната на КОЙ и Гинките медията не може да бъде разглеждана като власт (четвърта според ученото във факултета по журналистика), а само като придатък към нея. 

Филмът е сред деветте номинирани за "Оскар" за най-добра продукция, но без шансове за наградата. На тази позиция е не заради злободневността на историята, ситуирана иначе в Никсъновата 1971 г., а навярно заради забележителния триумвират зад него: режисира Стивън Спилбърг, в главните роли са Мерил Стрийп и Том Ханкс. За пръв път си партнират в този състав, но на тях "Оскари" не им трябват - общо имат осем. За зрителя сътрудничеството им е повод да се порадва на порция старомодно кино с предвидима висока стойност. 

"Вестник на властта" свършва малко преди да започне "Цялото президентско войнство" - един от класическите медийни филми, на Алън Пакула за аферата "Уотъргейт". Година по-рано войната във Виетнам е все така безсмислена касапница от гледна точка на американските данъкоплатци и техните деца, годни за военна служба, а Ричард Никсън е четвъртият президент, който лъже и маже пред избирателите, за да продължи наливането на пари и животи в нея. "Ню Йорк таймс" докопва част от секретен доклад, който хвърля светлина върху това целенасочено заблуждаване на гражданите. "Вашингтон пост" има историческия шанс да влезе от ролята на догонващ в тази на новинарски първенец: неговият топ репортер Бен Багдикян (страхотен Бен Оденкърк) успява да стигне до информатора и да получи всички 6000 страници на доклада, станал известен по-късно като "Пентагон пейпърс". Решаващата дума обаче е на собственичката Кей Греъм (Стрийп), наследила тази позиция неохотно: тя е дъщеря на покойния издател и съпруга на човека, комуто той е завещал вестника. До този момент е повече домакиня и светска дама, скъпа гостенка на партитата и на демократи, и на републиканци. Сега трябва да избира между влиятелните си приятели и Първата поправка. 

Стрийп е учудващо обрана и постна като жената на власт, принудена да взема важни решения в един напълно мъжки свят. (Мъжки в размери, които днес е трудно да си представим - не само членовете на директорските бордове и политическите кабинети са мъже в черни костюми, но дори и във "Вашингтон пост" единствената жена с мнение завежда светската колонка и е леко истерична.) Макар да й носи рекордна 21-ва номинация "Оскар", това е едно от по-слабите й изпълнения. Несъмнено Греъм прави исторически и безупречен от гражданска гледна точка издателски ход. Но познавайки актьорския диапазон на Стрийп, зрителят остава с впечатление, че тя не се раздава особено в тази роля. Не може да се каже същото за Том Ханкс, който играе легендарния редактор на вестника Бен Брадли. Неузнаваем с коса, в началото го разпознаваме само по гласа. За пети път той работи под режисурата на Спилбърг и отново резултатът е без грешка.

Основното достойнство на The Post обаче не са звездите му, а неговата актуалност. Макар че днес да си актуален означава да не вдигаш поглед от екрана на смартфона си, където цвърчат нотификации в Туитър, "Вестник на властта" предлага по-различен поглед към това понятие. Във филма съжителстват пунктуална вярност към епохата на телефоните с шайба, пишещите машини, редакциите, в които се пуши, и високият печат (ще предизвика умиление у всеки техен съвременник) и напълно съвременно звучене на историята и поуките от нея. 

Като за Стивън Спилбърг The Post не е особено зрелищен филм. Той няма да влезе в класиката като "Цялото президентско войнство" и въздейства по-слабо върху емоциите в сравнение със скорошния "Спотлайт". Все пак е важен, за да напомня, че развитието на технологиите не отменя моралния императив. Макар и с лекия намек, че който плаща, той поръчва свободата на словото. 

-----------

След 140 години като семейна компания, през 2013 г. "Вашингтон пост" е купен от Джеф Безос за $250 млн. Основателят на "Амазон" в момента е най-богатият човек в историята.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • IN MEMORIAM

    Кристиан Таков - "Времето е особено"

    Думи на доц. Кристиан Таков - преподавател по право в Софийския университет, автор на книги, защитник на правото, към абсолвенти юристи. 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ОТКЪС

    Юлия Кръстева - „Пътувам себе си“

    „Книгата се пише от двама. Тя ме впечатлява и това я забавлява, аз връщам теоретичката към нейните преживявания, емоции, тя играе играта, или пък не, продължаваме нататък“, разказва съавторът на книгата Самюел Док.

     
  • ПОРТРЕТ

    Памет за Богомил Симеонов

    Той бе Еньо, Жельо, Ивайло, Хищникът, крал Андрей, генерал Бергонцони, жрецът на хан Аспарух…

     

„Дирижирането не е само четене на партитури, а и натрупване, поддържане на традиция в музикалния живот. Това е дълъг, труден процес .“

Емил Табаков, български диригент, роден на 21 август преди 71 години

Анкета

Редно ли е държавата да плати изложбата на депутата Вежди Рашидов?

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

Могъщата притегателна сила на „Сикарио“

Като добър професионалист Стефано Солима дори ни проверява киноманската памет.

Том Круз - отличник в MI-6

"Мисията невъзможна: Разпад" е образцов екшън.

Сибирска клопка за Киану Рийвс

Ако творбата  куца на сценарно ниво е повече от ясно, че няма как да се превърне в постижение или празник за зрителя.