БОРИСЛАВ ГЪРДЕВ

 

Не знаех, че съществува тоталитарна комедия,нито пък комедия на терора,  но след като гледах „Смъртта на Сталин“ освежих своите знания.

Всъщност филмът на Армандо Янучи си е типична политическа сатира – сурова, жигосваща, цинична.

Янучи доста волно се придържа към историческите факти – има една позната опорна точа, от която тръгва – ударът, който получава Сталин на 1 март 1953 г.

Той сварва неподготвени неговите съратници – блюдолизци, които, пристигайки скоростно в прочутата вила в Кунцево се гърчат между показната скръб и желанието да възкресят „вожда на цялото прогресивно човечество“, страха от амбицията на Берия да обсеби властта и налудничавото недоверие и параноя, които ги тресат точно в такъв решителен миг, при настъпване на  СМЯНАТА , когато един от тях – въпрос на време и подготовка  – ще трябва да наследи Стопанина.

Наясно съм, че Янучи не търси в никакъв смисъл съизмерване с шедьовъра на Чаплин „Великият диктатор“ (1940) или дори с „Доктор Стрейнджлъв“ (1964) на Кубрик, на които отстъпва и като вкус и мяра, и като ниво на идейно-смислови обобщения.

Той по-скоро продължава традициите на „Монти Пайтън“, предлагайки ни един присмехулен и хулигански поглед към най-близкото обкръжение на вожда в момент на върховно напрежение и прелом.

Не случайно в творбата се появява Майкъл Пейлин, създал с неподражаемо майсторство портрета на оглупелия от страх и все по-непълноценен бивш премиер Вячеслав Молотов.

Признавам, че ми се щеше постановчикът по-коректно да се отнася към историческата фактология.

Искаше ми се да видя израстването на Хрушчов до нов съветски ръководител след поредица от временни съюзи и знаменития му „закрит“ доклад на финала на ХХ конгрес на КПСС на 25 февруари 1956 г.

Вместо това във филма Никита Хрушчов на иначе много яркия и експанзивен Стив Бушеми прави бърз и необясним скок от шута на сталинските упоителни нощни бдения до екзекутор на Берия – Саймън Ръсел Бейл.

На всичкото отгоре тялото на бившия вицепремиер, надзираващ тайните служби, е не само окървавено, но и подпалено, като жертвено животно!

Израстването на Никита Сергеевич до политическия връх в СССР е продължителен процес, проточил се  три години, без да броим опита за преврат срещу него  - 18 – 21 юни  1957 г. от „бандата на Маленков, Молотов и Каганович и присъединилия се към тях Шапилов“, докато в „Смъртта на Сталин“ утвърждаването му като лидер става мигновено, буквално за 72 часа!

Жуков – в иначе величественото излъчване на Джейсън Айзъкс е представен като смел и арогантен войн с жестока рана на лявата скула, за която така и не научаваме нищо и присъства като главнокомандващ на армията.

 Жуков никога не е заемал такъв пост, който в съветската йерархия по право се полага на генсека на партията,а точно при смъртта на Йосиф Сталин е и в немилост. Бил е  маршал, министър на отбраната и важен член на Президиума на ЦК на КПСС.

Вярно е, че е искал да стане вторият след Сталин генералисимус, че е ламтял за най-важните длъжности в партията и държавата, че е спасил репутацията на Хрушчов на 18 юни 1957 г. и му помага при обезвреждането на Берия. Както и че е елиминиран от Н.С. Хрушчов на 19 октомври 1957 г.

Всъщност свалянето на Берия (на 26 юни 1953 г.) -  е представено на екран завладяващо и атрактивно – едновременно  напрегнато и смешно.

Другата върхова сцена, в която иронията, сарказма, фарсът и сатирата органически се вплитат , е предсмъртният гърч на Сталин, в който той с трепереща ръка сочи една от картините в работния си кабинет, а боричкащите се  блюдолизци гадаят какво е неговото последно желание.

Очакващите шумно развенчаване на Сталин ще останат разочаровани.

Сталин на Адриан Макълфлин е по-скоро забавен сатрап, който обича да се майтапи със своите сътрапезници, дори, когато ги кара да гледат непонятни им уестърни. На него не е отделено и достатъчно екранно време, за да бъде критикуван или осмян напълно. И мисля, че не това е била целта на Янучи и съсценаристите му Дейвид Шнайдър и Йън Мартин.

Те насочват своя сатиричен обстрел в друга посока – при изобличаване на масовите репресии на Берия  именно през 1953 г., когато са не само безсмислени, но и абсурдни и нелепи – всичко е въпрос на одобрение и смяна на списъци – а в тях може да попадне и съпругата на Молотов, и дори самият той, и най-вече при разкриване груповия портрет на  обкръжението на Сталин, за което един мой приятел казва, че било „от дебил нагоре“.

Именно като банда некадърници, страхливци, лицемери и подлизурковци е представен т.н. сталинов екип, в който заемащите възлови позиции в партията и държавата нещастници като Маленков – Джефри Тамбор, Берия – Саймън Ръсел Бейл или Каганович – Дермот Кроули, просто се надпреварват и конкурират в разтърсващата, но и унизителна човешка комедия, в която е важно да оцелееш и да останеш на върха. С цената на жестоки компромиси и уронване на собственото човешко достойнство. Тези т.н. съветски ръководители са осмени жестоко и сардонично.

Чувства се опитната ръка на създателя на „Кръгът на посветените“ (2009).

Логично е, в Москва да последва очакваната реакция за забрана на филма, за полицейско нахлуване в салона, където копието все пак се прожектира…

Не са малко патриотите и поклонниците на тоталитаризма в Русия, които и днес смятат Сталин за икона и винаги надигат вой в негова защита, доказвайки гръмогласно, че именно той и помощниците му са  създали великата съветска държава.

Аз лично изгледах творбата на Янучи с удоволствие и искрено се  забавлявах. Не  гадая какъв ще бъде нейният резонанс сред родната аудитория.

Но съм сигурен, че желаещите да се посмеят, разделяйки се с тотемите на миналото и у нас никак не са малко…

Борислав Гърдев

 

„Смъртта на Сталин“, 2017,106 мин., реж. Армандо Янучи, производство Title Media,Quad Productions, Free Range Films,Main Gourney

Още текстове от Борислав Гърдев ТУК

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПОЗИЦИЯ

    Галин Стоев, режисьор: Живеем в мек вариант на "Коза ностра"

     

    "Ако продължи отглеждането на тази робска стратегия за оцеляване, може би след 100 години тази нация няма да съществува", коментира още Стоев.

     
  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • БЕЗПОДОБНИЯ

    „Масонската ложа и братството на Левски”

    Делото и животът  на Апостола на българската свободата винаги са будили интерес. 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Музиката на Рихард Щраус е най-хубавата за мен. Той наистина е последният романтик, един свят сам в себе си, един океан.”

Монсерат Кабайе, испанска оперна певица, родена на 12 април преди 88 години

Анкета

Гледате ли културни събития онлайн?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Антъни Хопкинс и Оливия Колмън правят „Бащата” неповторимо преживяване

 

Филмът  получи 6 номинации за „Оскар“, между които за главна мъжка и поддържаща женска роля.

"Борат 2" – феминистка приказка

 

 

Най-очевидният, но съвсем не единствен прочит е, че филмът е политическа сатира.

За опашката, кандидат-президента и вечната ни орис

 

 

Опашката“ (2021) е писан седем години. Замислен и реализиран е преди пандемията и звучи като дистопия.