БОРИСЛАВ ГЪРДЕВ

Казвам го направо – този филм ме впечатли заради две неща – отличният сценарий на Антъни Маккартни и брилянтната игра на Гари Олдман. Иначе „Най – мрачният час“ се гледа с внимание през всичките си 125 минути и колкото и да звучи невероятно не е нито толкова мрачен, нито така безнадежден, както може би се  очаква.

Той е коректен към историята и проследява началото на кариера на Чърчил като премиер от 10 май 1940 г. до знаменитата му реч в парламента на 29 май.

Уинстън Чърчил е на 66 години, но все още е запазил в себе си хватката на ловък и обигран политик, страстта си да се бори и да защитава каузи.

В тези напрегнати дни обаче е изправен до стената. Германската инвазия триумфира. Белгия и Холандия се предават, последвани от Франция. Британия се изправя пред челен сблъсък с Хитлер, а има опасност да остане без армия, ако не спаси своите 300 000 войника в Дюнкерк. Англия е сама. СССР е съюзник на Хитлер, САЩ отвъд океана се крие зад своя неутралитет и освен мъглявите обещания на Рузвелт не може да разчита на нищо. Освен това кабинетът, избран да представлява  на националното единство, се раздира от противоречия.

Противниците на Чърчил – Чембърлейн и Халифакс , държат на сключване на сепаративен мир,  дори прокарват проекторешение, което трябва да се дебатира на 29 май 1940 г., нещо, което поне аз доскоро не знаех. Чърчил разбира, че няма време и все пак се нуждае от полезен ход, за да прескочи трапа. Инстинктът  и намекът на крал Джордж VI  и този път не го подвежда и му подсказва верния път.

Удивително е да се проследи на екран промяната в облика на този велик мъж с наистина булдогска захапка , готов да се бори с всички предизвикателства, връхлитащи родината му.

Първоначално той е в плен на въображението си, на кухите фрази и ненужния патос, съвсем откъснат от реалния живот, който упорито се стреми да разбере, наблюдавайки го през стъклото на служебния „Ролс  ройс“.

Помага му и общуването с неговата секретарка – г-ца Лейтън – Лили Джеймс, както и дискретната подкрепа на иначе плахия и внимателен крал Джордж VI – Бен Менделсън.

Но революционната промяна настъпва, когато на път за Уесминстър , той скача от автомобила и се шмугва в метрото, сблъсквайки се очи в очи с моментната  извадка на британския народ. Чувал съм за тази легендарна среща, но на екран тя е представена направо зашеметяващо.

Чърчил – Олдман се оказва господар на шоуто и във вагона на метрото. Бе истинско удоволствие да го наблюдавам как общува с обикновените хора, колко е непосредствен и искрен с тях, как директно иска да разбере какви са обществените нагласи и най – вече трябва ли да капитулира пред Хитлер или не.

Ако Гари Олдман трябва да вземе „Оскар“ за главна мъжка роля, то е най-вече заради тези две незабравими сцени – първо в метрото и след това при произнасянето на легендарната си реч в парламента, в която се зарича да се бори с агресора, докато и ако се наложи „всеки от нас падне мъртъв в собствената си локва кръв“.

Любопитно е, че филмът е привидно направен като гала представление за Олдман, но постановчикът Джо Райт („Ана Каренина“, 2012) умело успява да дооформи облика на Чърчил, оглеждайки го и сблъсквайки го с неговата съпруги Клементина – Кристин Скот Томас, с монарха  - Бен Менделсън и с опонентите му Чембърлейн – Роналд Пикъп и Халифакс – Стивън Дилън.

От това образа на Уинстън Чърчил само печели, дообогатява се, разкрива допълнителни детайли и нюанси, с които ни става и по – близък, а и по – симпатичен.

Хареса ми и подходът на Райт да търси оптимистичната нотка дори в най – безнадеждната ситуация, да се опира на хумора и ведрината, на вярата в собствените сили, без които нацията не би издържала  продължилата шест години жестока и безмилостна касапница.

„Най-мрачният час“ е завладяваща историческа драма за повратен момент в британската и световна история, пълна с енергия , оптимизъм и надежда. Това я прави истински вълнуваща и по своему атрактивна, ярка и пълноценна творба. А не само очаквано заглавие, готово да се втурне в надпреварата за „Оскар“ – ите.

 „Най-мрачният час“, 125 мин., сц. Антъние Маккартни, реж.Джо Райт, производство „Перфект уърлд пикчърс“ и „Уоркинг тайтъл филмс“

Още текстове от Борислав Гърдев ТУК

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • А СЕГА...

    Компютри и цървули

    Недоволният от нещо човек вече не е гражданин на Република България, а само протестър.

    Дръзналите да напишат или рекат по радио или телевизия нещо напреки, са грантаджии, соросоиди (нали помните деветдесетте), джендъри и национални предатели, платени от американския империализъм. Да ви звучи познато?

  • ПОРТРЕТ

    Невероятната Мария Калас

    През 2018 г. се навършват 95 години от рождението на певицата.

     
  • КРИЛЦЕ ИЛИ КЪЛКА

    Да си спомним за Луи дьо Фюнес

    Комедиите му бяха любими у нас, нещо повече -  редовно се внасяха и се показваха до скъсване в киносалоните, за да знае всяко българско дете кой играе инспекторите Жув и Крюшо.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • РЕКОНТРА

    Възхвала на глупостта – българската

    Дано някой ден поне малко да поумнеем. Да видим, че царят е наистина гол и най- сетне да кажем едно твърдо и окончателно: „Не!” на Глупостта и да решим сами успешно съдбата си. Защото вече почти стигнахме дъното...

     
  • ОТКЪС

    Светлана Алексиевич - "Чернобилска молитва"

    Книгата описва личната трагедия на хората след Чернобилската трагедия и показва как тя е повлияла на техния живот.

     

„Най-силната дума в речника на съвременния човек е думата „не“. Особено, когато говори за себе си.“

Сидни Поатие, американски актьор и режисьор, роден на 20 февруари преди 91 години

Анкета

Гледате ли предавания за култура по телевизията?

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

"Виктория и Абдул" на Стивън Фриърс (ревю)

Джуди Денч изнася филма на раменете си. Всеки неин едър план е уникален - тази актриса владее всяко мускулче на лицето си, тя може да играе дори само с очи, само с бръчките си дори.

"От Калифорния до Стълпище – историята на един емигрант" от Любен Рабчев (ревю)

На места нешлифована, историята печели с ясните си послания и с неуморимото желание на автора да предизвика апатичните българи, оставили се да ги носи течението.

Вестникът на властта срещу властта

Не съм съгласен с българското заглавие на филма. „Вестник на властта“ звучи и подвеждащо, и компрометиращо.

Жлъчна сатира срещу тоталитаризма

„Смъртта на Сталин“ продължава традициите на „Монти Пайтън“, предлагайки ни един присмехулен и хулигански поглед към най-близкото обкръжение на вожда в момент на върховно напрежение и прелом.

Да бъдеш безкомпромисен и решителен и в най-мрачния час

Отличен сценарий на Антъни Маккартни и брилянтна игра на Гари Олдман.