АНИТА ДИМИТРОВА, в. "Сега"

Харесах "Посоки" - по един мъчителен, почти мазохистичен начин, понеже това не е радостен, жизнеутвърждаващ или красив филм. Разбирам и какво са му харесали в Кан, където се състезаваше в "Особен поглед" - първа наша поява в официалната селекция след "Време на насилие" в края на 80-те. Фестивалните журита имат подчертан вкус към мрачния и неоптимистичен социален реализъм като антипод на американската хепиенд ведрина - особено когато той идва от Дивия изток. Комшиите румънци пласираха успешно доста филми така, без въобще качествата им да се доближават до шедьовъра им "4 месеца, 3 седмици и два дни". They sell grief, ми обясни този феномен един друг фестивален селекционер, "продават скръб".

"Посоки" също продава на зрителя скръб, без да е конюнктурен или компромисен. Макар на пръв поглед да изглежда, че такива "мрънкащи" филми имаме много в българското кино, всъщност нямаме. Продукцията на Стефан Командарев ("Светът е голям") е новаторска в много отношения - и естетически, и повествувателно. Да, съществува такъв филм - паралелни сюжети, случващи се в света на половин дузина таксиджии в една нощ - това е Night on Earth на Джим Джармуш от 1991 г. Но именно специфично българското отличава "Посоки" и му придава актуалност. Освен това почти невъзможно е да се сетим за калейдоскопична, антологична история в българското кино - и то такава, която да не куца във връзките и да не се проваля.

Филмът е заснет в дълги, подвижни кадри (всеки от шестте "такси курса" е един непрекъснат кадър) от оператора Веселин Христов, осветление почти няма - само рамката на историята, съдбата на Зуека, се развива през деня. Останалите пет таксита пътуват на "нощна тарифа". Карат ги четирима мъже и една жена, по различен начин притиснати от живота; също както и клиентите им. Отчаяние, убийство, спасение, възмездие, тъга, загуба и търсене на вярата - крайностите на битието се отразяват в техните огледала за обратно виждане. Най-успешната история е с Асен Блатечки, който неохотно спасява самоубиец; най-неубедителната - с Ирини Жамбонас, която отмъщава на партийното секретарче от студентските си години; най-символната - с попа бакшиш, откарващ мъж за трансплантация на сърце. Сцената, в която свещеникът изпраща болния в луминесцентно осветения рай, където го чакат ангели в бели премени, а стъклената врата хлопва необратимо зад него, е шокиращо метафизична. 

"Посоки" има недостатъци - в желанието си да засили краските Командарев е врътнал копчето на емоциите на макс и драматургично филмът често преиграва. Но не и актьорите. Имам забележки към актьорската игра в почти всеки български филм; може да се каже, че Стефан Командарев в "Посоки" е режисьорът, овладял най-добре ритъма и работата с актьорите в съвременното ни кино (освен вече споменатите, играят и Васил Банов, Герасим Георгиев-Геро, Добрин Досев, Иван Бърнев, Стефан Денолюбов). В диалога не липсват баналности и клишета, но по-голяма баналност от реалността няма - те успяват да зазвучат автентично и да се впишат в голямата картина. Ако сте понесли хроничния песимизъм на "Източни пиеси", "Урок" или дори "Безбог" - дайте му шанс, "Посоки" е следващото стъпало. В него проблясва дори надежда.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • НОВА КНИГА

    Евелина Йекер  - „В името на живота“

    Млада жена пише писма на психотерапевтката си д-р Дорман между сесиите, а после изведнъж изчезва безследно. 

     
  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПОРТРЕТ

    Спомен за Лорънс Оливие

    Той не доживя падането на комунизма, но имаше нещо символично, че си замина с един разделен и противоборстващ свят, който предстоеше коренно да се промени и в който за дълго щяхме да се радваме на плодовете на демокрацията.

„Ако книгите ми бяха по-лоши, нямаше да ме поканят в Холивуд, а ако бяха по-добри – аз нямаше да отида”.

Реймънд Чандлър, американски писател, роден на 23 юли преди 131 години

Анкета

Кой е отговорен за счупените плочки на Ларгото?

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

За добрия човек и историческата правда 

Прочетете книгата „Един много добър човек“, осмислете я и осъзнайте веднъж завинаги как трябва и не трябва да се пише за нашата история.

Ако искаме да сме почтени българи и европейци.

„Лора, Яворов и аз” – завръщането в диалога

С изключителна прецизност и уважение към отминалото време и най-вече към личността на Дора, Петър Величков събира и подрежда изгубените частици от един пъзел, който може би никога няма да бъде подреден напълно.

Бунтът на свободния или абсурдите на свободата

Книгата е диагноза и опит за лечение на болести, които се раждат единствено на границата между две епохи.