АНИТА ДИМИТРОВА, в. "Сега"

Харесах "Посоки" - по един мъчителен, почти мазохистичен начин, понеже това не е радостен, жизнеутвърждаващ или красив филм. Разбирам и какво са му харесали в Кан, където се състезаваше в "Особен поглед" - първа наша поява в официалната селекция след "Време на насилие" в края на 80-те. Фестивалните журита имат подчертан вкус към мрачния и неоптимистичен социален реализъм като антипод на американската хепиенд ведрина - особено когато той идва от Дивия изток. Комшиите румънци пласираха успешно доста филми така, без въобще качествата им да се доближават до шедьовъра им "4 месеца, 3 седмици и два дни". They sell grief, ми обясни този феномен един друг фестивален селекционер, "продават скръб".

"Посоки" също продава на зрителя скръб, без да е конюнктурен или компромисен. Макар на пръв поглед да изглежда, че такива "мрънкащи" филми имаме много в българското кино, всъщност нямаме. Продукцията на Стефан Командарев ("Светът е голям") е новаторска в много отношения - и естетически, и повествувателно. Да, съществува такъв филм - паралелни сюжети, случващи се в света на половин дузина таксиджии в една нощ - това е Night on Earth на Джим Джармуш от 1991 г. Но именно специфично българското отличава "Посоки" и му придава актуалност. Освен това почти невъзможно е да се сетим за калейдоскопична, антологична история в българското кино - и то такава, която да не куца във връзките и да не се проваля.

Филмът е заснет в дълги, подвижни кадри (всеки от шестте "такси курса" е един непрекъснат кадър) от оператора Веселин Христов, осветление почти няма - само рамката на историята, съдбата на Зуека, се развива през деня. Останалите пет таксита пътуват на "нощна тарифа". Карат ги четирима мъже и една жена, по различен начин притиснати от живота; също както и клиентите им. Отчаяние, убийство, спасение, възмездие, тъга, загуба и търсене на вярата - крайностите на битието се отразяват в техните огледала за обратно виждане. Най-успешната история е с Асен Блатечки, който неохотно спасява самоубиец; най-неубедителната - с Ирини Жамбонас, която отмъщава на партийното секретарче от студентските си години; най-символната - с попа бакшиш, откарващ мъж за трансплантация на сърце. Сцената, в която свещеникът изпраща болния в луминесцентно осветения рай, където го чакат ангели в бели премени, а стъклената врата хлопва необратимо зад него, е шокиращо метафизична. 

"Посоки" има недостатъци - в желанието си да засили краските Командарев е врътнал копчето на емоциите на макс и драматургично филмът често преиграва. Но не и актьорите. Имам забележки към актьорската игра в почти всеки български филм; може да се каже, че Стефан Командарев в "Посоки" е режисьорът, овладял най-добре ритъма и работата с актьорите в съвременното ни кино (освен вече споменатите, играят и Васил Банов, Герасим Георгиев-Геро, Добрин Досев, Иван Бърнев, Стефан Денолюбов). В диалога не липсват баналности и клишета, но по-голяма баналност от реалността няма - те успяват да зазвучат автентично и да се впишат в голямата картина. Ако сте понесли хроничния песимизъм на "Източни пиеси", "Урок" или дори "Безбог" - дайте му шанс, "Посоки" е следващото стъпало. В него проблясва дори надежда.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАМЕТ

    Излезе впечатляваща книга за изкуството на Българското възраждане

    В средата на август издателския отдел на Института за изследване на изкуствата успя да публикува поредното си уникално книжно тяло с тегло почти 5 кг. Съдържанието на „Корпусът на стенописите от първата половина на ΧΙΧ век в България“ включва 52 стенописни паметника.

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Всяка книга има свой собствен живот, но и съдържа живота на автора. Всеки читател чете уникална книга, съдържаща освен живота на героите, също и неговия собствен живот.“

Милорад Павич, сръбски писател, роден на 15 октомври преди 89 години

Анкета

Липсва ли ви гражданската позиция на хората на изкуството?

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

От Ла-ла-ленд до Луната

"Първият човек" разказва за Нийл Армстронг и неговия легендарен полет

„Осигуряване и осигурителен пазар“ - книга не само за студенти

Особено внимание се отделя на същността и съвременните черти на капиталовопокривното осигуряване, без познаването на които не може да се разбере логиката на осигурителните пазари.

Когато талантът се превърне в звезда

Брадли Купър в „Роди се звезда“ е реалист, показва света на шоу бизнеса такъв, какъвто е, но без захаросване или излишно очерняне.