АНИТА ДИМИТРОВА, в. "Сега"

Харесах "Посоки" - по един мъчителен, почти мазохистичен начин, понеже това не е радостен, жизнеутвърждаващ или красив филм. Разбирам и какво са му харесали в Кан, където се състезаваше в "Особен поглед" - първа наша поява в официалната селекция след "Време на насилие" в края на 80-те. Фестивалните журита имат подчертан вкус към мрачния и неоптимистичен социален реализъм като антипод на американската хепиенд ведрина - особено когато той идва от Дивия изток. Комшиите румънци пласираха успешно доста филми така, без въобще качествата им да се доближават до шедьовъра им "4 месеца, 3 седмици и два дни". They sell grief, ми обясни този феномен един друг фестивален селекционер, "продават скръб".

"Посоки" също продава на зрителя скръб, без да е конюнктурен или компромисен. Макар на пръв поглед да изглежда, че такива "мрънкащи" филми имаме много в българското кино, всъщност нямаме. Продукцията на Стефан Командарев ("Светът е голям") е новаторска в много отношения - и естетически, и повествувателно. Да, съществува такъв филм - паралелни сюжети, случващи се в света на половин дузина таксиджии в една нощ - това е Night on Earth на Джим Джармуш от 1991 г. Но именно специфично българското отличава "Посоки" и му придава актуалност. Освен това почти невъзможно е да се сетим за калейдоскопична, антологична история в българското кино - и то такава, която да не куца във връзките и да не се проваля.

Филмът е заснет в дълги, подвижни кадри (всеки от шестте "такси курса" е един непрекъснат кадър) от оператора Веселин Христов, осветление почти няма - само рамката на историята, съдбата на Зуека, се развива през деня. Останалите пет таксита пътуват на "нощна тарифа". Карат ги четирима мъже и една жена, по различен начин притиснати от живота; също както и клиентите им. Отчаяние, убийство, спасение, възмездие, тъга, загуба и търсене на вярата - крайностите на битието се отразяват в техните огледала за обратно виждане. Най-успешната история е с Асен Блатечки, който неохотно спасява самоубиец; най-неубедителната - с Ирини Жамбонас, която отмъщава на партийното секретарче от студентските си години; най-символната - с попа бакшиш, откарващ мъж за трансплантация на сърце. Сцената, в която свещеникът изпраща болния в луминесцентно осветения рай, където го чакат ангели в бели премени, а стъклената врата хлопва необратимо зад него, е шокиращо метафизична. 

"Посоки" има недостатъци - в желанието си да засили краските Командарев е врътнал копчето на емоциите на макс и драматургично филмът често преиграва. Но не и актьорите. Имам забележки към актьорската игра в почти всеки български филм; може да се каже, че Стефан Командарев в "Посоки" е режисьорът, овладял най-добре ритъма и работата с актьорите в съвременното ни кино (освен вече споменатите, играят и Васил Банов, Герасим Георгиев-Геро, Добрин Досев, Иван Бърнев, Стефан Денолюбов). В диалога не липсват баналности и клишета, но по-голяма баналност от реалността няма - те успяват да зазвучат автентично и да се впишат в голямата картина. Ако сте понесли хроничния песимизъм на "Източни пиеси", "Урок" или дори "Безбог" - дайте му шанс, "Посоки" е следващото стъпало. В него проблясва дори надежда.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • НОВА КНИГА

    Евелина Йекер  - „В името на живота“

    Млада жена пише писма на психотерапевтката си д-р Дорман между сесиите, а после изведнъж изчезва безследно. 

     
  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • НОРМА

    Правилата се спазват. Как университетът по музика във Виена избира преподаватели

    „Ако в един конкурс за диригент (преподавател) участват 70 кандидати, те първо биват оценени от трима души, които са външни за университета, например преподаватели в други университети“, казва Симеон Пиронков-младши.

     
  • ДИАГНОЗА

    Мирният руски атом

    И още един факт, съобщен от самия руски президент в едно от обръщенията му към нацията: 20 на сто от населението в Русия живее с по-малко от 5 долара на ден. Преведено на български по курса на деня, това означава да я караш с по-малко от 9 лева дневно.

     

„Първото и най-важно нещо в живота е да се опитате да се владеете.“

Александър фон Хумболт, германски пътешественик и географ, роден на 14 септември преди 250 години

Анкета

Трябва ли да има оставка по случая "Дарина Такова"?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Откриватели на звезда, наречена „добрина”

За първи път на български двама известни румънски драматурзи – Михаил Себастиани и Думитру Раду Попеску.

Патриотичните  уроци на Александър Йорданов

Авторът държи да го четат и познават и по-младите читатели – затова често така  задълбочено описва събития, които слабо се познават.

Носталгично за „На всеки километър“

Легендарният сериал навършва половин век. На 20 август 1969 г. е премиерата на първия епизод – „шлеповете”.