ОГНЯН СТАМБОЛИЕВ

Една неочаквана книга за Димитър Димов - този може би най-модерен, най-европейски и най-интелектуален български писател, отишъл си без време от този свят (през 1966 г.) и може би не успял да се осъществи напълно главно поради политическите и социалните условия у нас преди 1989 г.   

 Димитър Димов в европейския литературен процес. Но и на фона на българската национална традиция. През призмата на женския дискурс. Звучи много интересно, нали?! Това е била целта на тази неочаквана монография, добре подготвено и отпечатано издание на „Български писател” след спечелен конкурс, с подкрепата на Министерството на културата /а то напоследък невинаги подпомага най-нужните за днешната ни култура и книгоиздаване книги/. И може да се каже, че тази цел е постигната!

Авторката, известната наша литературна историчка, критичка и англицистка проф. д-р Людмила Григорова, ни представя един наистина обемист труд от близо 500 страници, които изчетох с нарастващо любопитство и удоволствие, при все че, признавам, не съм любител на сравнителното литературознание, но обичам много този голям наш писател, един от малцината европейци в българската литературна традиция. Тази книга, както може да ни подведе заглавието, съвсем не е от онези претенциозни университетски съчинения, които разискват проблемите на феминизма и постфеминизма, нито си служи с тяхната претенциозна методология. Както ни предупреждава в увода си , тя не е чела „Димов през теорията на Фройд” (спомням си, че на изпита ми по философия в Софийския университет, през 73-та година, нашият блестящ професор, прочутият „кичолог”, Иван Славов най-неочаквано ми зададе тъкмо такъв въпрос: „Димов и психоанализата на Зигмунд Фройд”, доста дръзко в онези, все още догматични времена, нали?!).

 „Женският въпрос това е голямата мъжка трагедия”, изкушавам се да цитирам великия руски мислител Николай Бердяев. От Стария завет знаем, че където е Жената, там е Грехът. А Жената е неизменно в центъра на Димовото творчество. Без съмнение, тя заема централното, ключовото място в неговите белетристични и драматургични опуси. Той е обичал жените и подобно на оперния гений Пучини е вярвал, че те са по-интересни за изследване и анализ, за пресътворяване в изкуството, че изобщо са по-добрата половина от човечеството.

„Романите на Димов („Поручик Бенц”, „Осъдени души”, „Тютюн”), както подчертава доцент д-р Людмила Григорова, са изградени върху две контрастни,  полюсни състояния: любовта и смъртта, любовта и страданието,  които излъчва „жената съблазнителка, родена да носи отровни наслади, да омагьосва и да убива нравствено”, както писа първата му съпругата, именитата преводачка и англицистка Нели Доспевска. И авторката на книгата разглежда проблемите на Ирина, Елена, Фани Хорн, Адриана – жените в творчеството на нашия класик, като проблеми на модерния човек от ХХ век – „дисонантен, дисхармоничен”, живеещ във вечно несъгласие със себе си.” Преминал уроците на Шарл Бодлер, Фридрих Ницше, Зигмунд Фройд, Артур Шопенхауер, Ото Вайнингер, забележителният белетрист и талантливият драматург/ ученик на Шоу и Уайлд/ Димитър Димов, като истински, роден психолог на модерната личност, тълкува Жената като еманация на Вселенското зло, на гибелта и страданието (възглед познат ни още от Библията), но обогатява и усложнява този образ. Придава му нови, неподозирани измерения и дълбини. Димов е писател, който обаче и руши, създава модели и стереотипи, както ни доказва това Людмила Григорова. 

Като се спира подробно на темата за образа на модерната жена в българската литература преди и около епохата на Димов, в творчеството на позабравени днес наши писатели като: Андрей Протич, Димитър Шишманов, Чавдар Мутафов, Светослав Минков, Георги Порфириевич Стаматов, авторката търси мястото на героините от „Тютюн”, „Поручик Бенц” и „Осъдени души”. Тя стига до оригиналния и всъщност напълно логичен извод, че писателят е създал един съвсем нов и непознат за българската литературна традиция женски образ. „La femme moderne” или  „Модерната жена” у Димов е: „... познала опустошаващата сила на страстите, демоничните изблици на Подсъзнателното – образ, излязъл извън пределите на баналното и нормалното”.

Всъщност, това е първото у нас съпоставително изследване на творчеството на Димов, както по отношение на българската (на това е посветена първата част от изследването), така и на световната литературна традиция (втората част). И това е голямата заслуга, оригиналността на този труд. Този богат и силен текст, разбира се, е една от възможните интерпретации на разисквания проблем. И защо тогава Людмила Григорова непрекъснато го е сравнява с класиците? Защото класиката е винаги актуална и модерна. А що се отнася до националното, Димитър Димов е далече от родната белетристична традиция. От Вазов, Йовков или Елин Пелин. Той е може би най-яркият ни писател - космополит. Далече от битовото, дори от националното. За него проблемът за чуждото никога не е бил важен. Бил е дълбоко убеден, че човекът е преди всичко универсален и това определя и спецификата на неговия подход – психологическия, както го доказват изключително задълбочените и пространни анализи и съпоставки в книгата.

За да напише този свой монументален труд, Людмила Григорова е преобърнала буквално цялата българска и световна литература. От висшите й образци - Толстой, Шекспир, Балзак, Чехов, след тях през Текери, Джейн Остин, Мопасан, Уайлд, Вирджиния Улф, Октав Мирбо, Съмърсет Моъм, до забравени днес булевардни автори като Виктор Маргьорит и Марсел Прево, но много издавани и четени между двете световни войни.  

Написана с огромна ерудиция, плод на многогодишен труд (библиографията достига до 248 заглавия на български и чужди езици!), тази книга е едно много приятно интелектуално преживяване, освен че, без съмнение, е един сериозен, приносен труд в небогатата ни литературоведска компаративистика.

ПРОФ. ЛЮДМИЛА ГРИГОРОВА  е доктор на филологическите науки – изследовател и литературен критик. Преводач от английски език. Автор е на шест книги – монографии, сборници с критика и есеистика, между които: „Творецът и неговият двойник” /Проблеми на творческата личност в западноевропейската литература през 19 и 20 век/, „Автобиографизъм и творчество”, „Драма на парадокса” / Оскар Уайлд в българския културен контекст/. Дъщеря е на писателя Крум Григоров. През 2017 Г. публикува мемоарната книга “Малка семейна сага” .

 

 „Димитър Димов: La femme moderne. Български и европейски паралели”, Людмила Григорова,  "Български писател”

 

 

 

 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • IN MEMORIAM

    Кристиан Таков - "Времето е особено"

    Думи на доц. Кристиан Таков - преподавател по право в Софийския университет, автор на книги, защитник на правото, към абсолвенти юристи. 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ОТКЪС

    Юлия Кръстева - „Пътувам себе си“

    „Книгата се пише от двама. Тя ме впечатлява и това я забавлява, аз връщам теоретичката към нейните преживявания, емоции, тя играе играта, или пък не, продължаваме нататък“, разказва съавторът на книгата Самюел Док.

     
  • ПОРТРЕТ

    Памет за Богомил Симеонов

    Той бе Еньо, Жельо, Ивайло, Хищникът, крал Андрей, генерал Бергонцони, жрецът на хан Аспарух…

     

„Дирижирането не е само четене на партитури, а и натрупване, поддържане на традиция в музикалния живот. Това е дълъг, труден процес .“

Емил Табаков, български диригент, роден на 21 август преди 71 години

Анкета

Редно ли е държавата да плати изложбата на депутата Вежди Рашидов?

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

Могъщата притегателна сила на „Сикарио“

Като добър професионалист Стефано Солима дори ни проверява киноманската памет.

Том Круз - отличник в MI-6

"Мисията невъзможна: Разпад" е образцов екшън.

Сибирска клопка за Киану Рийвс

Ако творбата  куца на сценарно ниво е повече от ясно, че няма как да се превърне в постижение или празник за зрителя.