ОГНЯН СТАМБОЛИЕВ

Една неочаквана книга за Димитър Димов - този може би най-модерен, най-европейски и най-интелектуален български писател, отишъл си без време от този свят (през 1966 г.) и може би не успял да се осъществи напълно главно поради политическите и социалните условия у нас преди 1989 г.   

 Димитър Димов в европейския литературен процес. Но и на фона на българската национална традиция. През призмата на женския дискурс. Звучи много интересно, нали?! Това е била целта на тази неочаквана монография, добре подготвено и отпечатано издание на „Български писател” след спечелен конкурс, с подкрепата на Министерството на културата /а то напоследък невинаги подпомага най-нужните за днешната ни култура и книгоиздаване книги/. И може да се каже, че тази цел е постигната!

Авторката, известната наша литературна историчка, критичка и англицистка проф. д-р Людмила Григорова, ни представя един наистина обемист труд от близо 500 страници, които изчетох с нарастващо любопитство и удоволствие, при все че, признавам, не съм любител на сравнителното литературознание, но обичам много този голям наш писател, един от малцината европейци в българската литературна традиция. Тази книга, както може да ни подведе заглавието, съвсем не е от онези претенциозни университетски съчинения, които разискват проблемите на феминизма и постфеминизма, нито си служи с тяхната претенциозна методология. Както ни предупреждава в увода си , тя не е чела „Димов през теорията на Фройд” (спомням си, че на изпита ми по философия в Софийския университет, през 73-та година, нашият блестящ професор, прочутият „кичолог”, Иван Славов най-неочаквано ми зададе тъкмо такъв въпрос: „Димов и психоанализата на Зигмунд Фройд”, доста дръзко в онези, все още догматични времена, нали?!).

 „Женският въпрос това е голямата мъжка трагедия”, изкушавам се да цитирам великия руски мислител Николай Бердяев. От Стария завет знаем, че където е Жената, там е Грехът. А Жената е неизменно в центъра на Димовото творчество. Без съмнение, тя заема централното, ключовото място в неговите белетристични и драматургични опуси. Той е обичал жените и подобно на оперния гений Пучини е вярвал, че те са по-интересни за изследване и анализ, за пресътворяване в изкуството, че изобщо са по-добрата половина от човечеството.

„Романите на Димов („Поручик Бенц”, „Осъдени души”, „Тютюн”), както подчертава доцент д-р Людмила Григорова, са изградени върху две контрастни,  полюсни състояния: любовта и смъртта, любовта и страданието,  които излъчва „жената съблазнителка, родена да носи отровни наслади, да омагьосва и да убива нравствено”, както писа първата му съпругата, именитата преводачка и англицистка Нели Доспевска. И авторката на книгата разглежда проблемите на Ирина, Елена, Фани Хорн, Адриана – жените в творчеството на нашия класик, като проблеми на модерния човек от ХХ век – „дисонантен, дисхармоничен”, живеещ във вечно несъгласие със себе си.” Преминал уроците на Шарл Бодлер, Фридрих Ницше, Зигмунд Фройд, Артур Шопенхауер, Ото Вайнингер, забележителният белетрист и талантливият драматург/ ученик на Шоу и Уайлд/ Димитър Димов, като истински, роден психолог на модерната личност, тълкува Жената като еманация на Вселенското зло, на гибелта и страданието (възглед познат ни още от Библията), но обогатява и усложнява този образ. Придава му нови, неподозирани измерения и дълбини. Димов е писател, който обаче и руши, създава модели и стереотипи, както ни доказва това Людмила Григорова. 

Като се спира подробно на темата за образа на модерната жена в българската литература преди и около епохата на Димов, в творчеството на позабравени днес наши писатели като: Андрей Протич, Димитър Шишманов, Чавдар Мутафов, Светослав Минков, Георги Порфириевич Стаматов, авторката търси мястото на героините от „Тютюн”, „Поручик Бенц” и „Осъдени души”. Тя стига до оригиналния и всъщност напълно логичен извод, че писателят е създал един съвсем нов и непознат за българската литературна традиция женски образ. „La femme moderne” или  „Модерната жена” у Димов е: „... познала опустошаващата сила на страстите, демоничните изблици на Подсъзнателното – образ, излязъл извън пределите на баналното и нормалното”.

Всъщност, това е първото у нас съпоставително изследване на творчеството на Димов, както по отношение на българската (на това е посветена първата част от изследването), така и на световната литературна традиция (втората част). И това е голямата заслуга, оригиналността на този труд. Този богат и силен текст, разбира се, е една от възможните интерпретации на разисквания проблем. И защо тогава Людмила Григорова непрекъснато го е сравнява с класиците? Защото класиката е винаги актуална и модерна. А що се отнася до националното, Димитър Димов е далече от родната белетристична традиция. От Вазов, Йовков или Елин Пелин. Той е може би най-яркият ни писател - космополит. Далече от битовото, дори от националното. За него проблемът за чуждото никога не е бил важен. Бил е дълбоко убеден, че човекът е преди всичко универсален и това определя и спецификата на неговия подход – психологическия, както го доказват изключително задълбочените и пространни анализи и съпоставки в книгата.

За да напише този свой монументален труд, Людмила Григорова е преобърнала буквално цялата българска и световна литература. От висшите й образци - Толстой, Шекспир, Балзак, Чехов, след тях през Текери, Джейн Остин, Мопасан, Уайлд, Вирджиния Улф, Октав Мирбо, Съмърсет Моъм, до забравени днес булевардни автори като Виктор Маргьорит и Марсел Прево, но много издавани и четени между двете световни войни.  

Написана с огромна ерудиция, плод на многогодишен труд (библиографията достига до 248 заглавия на български и чужди езици!), тази книга е едно много приятно интелектуално преживяване, освен че, без съмнение, е един сериозен, приносен труд в небогатата ни литературоведска компаративистика.

ПРОФ. ЛЮДМИЛА ГРИГОРОВА  е доктор на филологическите науки – изследовател и литературен критик. Преводач от английски език. Автор е на шест книги – монографии, сборници с критика и есеистика, между които: „Творецът и неговият двойник” /Проблеми на творческата личност в западноевропейската литература през 19 и 20 век/, „Автобиографизъм и творчество”, „Драма на парадокса” / Оскар Уайлд в българския културен контекст/. Дъщеря е на писателя Крум Григоров. През 2017 Г. публикува мемоарната книга “Малка семейна сага” .

 

 „Димитър Димов: La femme moderne. Български и европейски паралели”, Людмила Григорова,  "Български писател”

 

 

 

 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ОТКЪС

    Умберто Еко - "Средновековното мислене"

    Това са студии, които покриват период от шейсет години. Техният оригинален дух е напълно съхранен, въпреки че авторът ги е шлифовал както библиографски, така и редакционно, за да се избегнат, макар и не изцяло, някои повторения и връщания към загатнатите теми.

     
  • ОТКЪС

    Светлана Алексиевич - "Чернобилска молитва"

    Книгата описва личната трагедия на хората след Чернобилската трагедия и показва как тя е повлияла на техния живот.

     

„Ако приемем, че вечност не означава безкрайна продължителност от време, а безвремие, тогава вечният живот принадлежи на тези, които живеят в настоящето.“

Лудвиг Витгенщайн, австрийски философ, роден на 26 април преди 129 години

Анкета

Тревожи ли Ви, че в България медиите са под натиск?

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

"Виктория и Абдул" на Стивън Фриърс (ревю)

Джуди Денч изнася филма на раменете си. Всеки неин едър план е уникален - тази актриса владее всяко мускулче на лицето си, тя може да играе дори само с очи, само с бръчките си дори.

Капанът на политическата коректност

"Квадратът" е сатира за социалното лицемерие, липсата на емпатия и маймуната в човека

Лазар Николов. Страници от архива

Проф. Куюмджиев е съставил грижливо и с пиетет към автора тази интересна книга – документ за едно време, противоречиво, несвободно, но и определено творческо.

Любов на кръстовището на историята

Силвия Томова е написала своя роман „Грохот“ страстно и с вдъхновение.