ОГНЯН СТАМБОЛИЕВ

Една неочаквана книга за Димитър Димов - този може би най-модерен, най-европейски и най-интелектуален български писател, отишъл си без време от този свят (през 1966 г.) и може би не успял да се осъществи напълно главно поради политическите и социалните условия у нас преди 1989 г.   

 Димитър Димов в европейския литературен процес. Но и на фона на българската национална традиция. През призмата на женския дискурс. Звучи много интересно, нали?! Това е била целта на тази неочаквана монография, добре подготвено и отпечатано издание на „Български писател” след спечелен конкурс, с подкрепата на Министерството на културата /а то напоследък невинаги подпомага най-нужните за днешната ни култура и книгоиздаване книги/. И може да се каже, че тази цел е постигната!

Авторката, известната наша литературна историчка, критичка и англицистка проф. д-р Людмила Григорова, ни представя един наистина обемист труд от близо 500 страници, които изчетох с нарастващо любопитство и удоволствие, при все че, признавам, не съм любител на сравнителното литературознание, но обичам много този голям наш писател, един от малцината европейци в българската литературна традиция. Тази книга, както може да ни подведе заглавието, съвсем не е от онези претенциозни университетски съчинения, които разискват проблемите на феминизма и постфеминизма, нито си служи с тяхната претенциозна методология. Както ни предупреждава в увода си , тя не е чела „Димов през теорията на Фройд” (спомням си, че на изпита ми по философия в Софийския университет, през 73-та година, нашият блестящ професор, прочутият „кичолог”, Иван Славов най-неочаквано ми зададе тъкмо такъв въпрос: „Димов и психоанализата на Зигмунд Фройд”, доста дръзко в онези, все още догматични времена, нали?!).

 „Женският въпрос това е голямата мъжка трагедия”, изкушавам се да цитирам великия руски мислител Николай Бердяев. От Стария завет знаем, че където е Жената, там е Грехът. А Жената е неизменно в центъра на Димовото творчество. Без съмнение, тя заема централното, ключовото място в неговите белетристични и драматургични опуси. Той е обичал жените и подобно на оперния гений Пучини е вярвал, че те са по-интересни за изследване и анализ, за пресътворяване в изкуството, че изобщо са по-добрата половина от човечеството.

„Романите на Димов („Поручик Бенц”, „Осъдени души”, „Тютюн”), както подчертава доцент д-р Людмила Григорова, са изградени върху две контрастни,  полюсни състояния: любовта и смъртта, любовта и страданието,  които излъчва „жената съблазнителка, родена да носи отровни наслади, да омагьосва и да убива нравствено”, както писа първата му съпругата, именитата преводачка и англицистка Нели Доспевска. И авторката на книгата разглежда проблемите на Ирина, Елена, Фани Хорн, Адриана – жените в творчеството на нашия класик, като проблеми на модерния човек от ХХ век – „дисонантен, дисхармоничен”, живеещ във вечно несъгласие със себе си.” Преминал уроците на Шарл Бодлер, Фридрих Ницше, Зигмунд Фройд, Артур Шопенхауер, Ото Вайнингер, забележителният белетрист и талантливият драматург/ ученик на Шоу и Уайлд/ Димитър Димов, като истински, роден психолог на модерната личност, тълкува Жената като еманация на Вселенското зло, на гибелта и страданието (възглед познат ни още от Библията), но обогатява и усложнява този образ. Придава му нови, неподозирани измерения и дълбини. Димов е писател, който обаче и руши, създава модели и стереотипи, както ни доказва това Людмила Григорова. 

Като се спира подробно на темата за образа на модерната жена в българската литература преди и около епохата на Димов, в творчеството на позабравени днес наши писатели като: Андрей Протич, Димитър Шишманов, Чавдар Мутафов, Светослав Минков, Георги Порфириевич Стаматов, авторката търси мястото на героините от „Тютюн”, „Поручик Бенц” и „Осъдени души”. Тя стига до оригиналния и всъщност напълно логичен извод, че писателят е създал един съвсем нов и непознат за българската литературна традиция женски образ. „La femme moderne” или  „Модерната жена” у Димов е: „... познала опустошаващата сила на страстите, демоничните изблици на Подсъзнателното – образ, излязъл извън пределите на баналното и нормалното”.

Всъщност, това е първото у нас съпоставително изследване на творчеството на Димов, както по отношение на българската (на това е посветена първата част от изследването), така и на световната литературна традиция (втората част). И това е голямата заслуга, оригиналността на този труд. Този богат и силен текст, разбира се, е една от възможните интерпретации на разисквания проблем. И защо тогава Людмила Григорова непрекъснато го е сравнява с класиците? Защото класиката е винаги актуална и модерна. А що се отнася до националното, Димитър Димов е далече от родната белетристична традиция. От Вазов, Йовков или Елин Пелин. Той е може би най-яркият ни писател - космополит. Далече от битовото, дори от националното. За него проблемът за чуждото никога не е бил важен. Бил е дълбоко убеден, че човекът е преди всичко универсален и това определя и спецификата на неговия подход – психологическия, както го доказват изключително задълбочените и пространни анализи и съпоставки в книгата.

За да напише този свой монументален труд, Людмила Григорова е преобърнала буквално цялата българска и световна литература. От висшите й образци - Толстой, Шекспир, Балзак, Чехов, след тях през Текери, Джейн Остин, Мопасан, Уайлд, Вирджиния Улф, Октав Мирбо, Съмърсет Моъм, до забравени днес булевардни автори като Виктор Маргьорит и Марсел Прево, но много издавани и четени между двете световни войни.  

Написана с огромна ерудиция, плод на многогодишен труд (библиографията достига до 248 заглавия на български и чужди езици!), тази книга е едно много приятно интелектуално преживяване, освен че, без съмнение, е един сериозен, приносен труд в небогатата ни литературоведска компаративистика.

ПРОФ. ЛЮДМИЛА ГРИГОРОВА  е доктор на филологическите науки – изследовател и литературен критик. Преводач от английски език. Автор е на шест книги – монографии, сборници с критика и есеистика, между които: „Творецът и неговият двойник” /Проблеми на творческата личност в западноевропейската литература през 19 и 20 век/, „Автобиографизъм и творчество”, „Драма на парадокса” / Оскар Уайлд в българския културен контекст/. Дъщеря е на писателя Крум Григоров. През 2017 Г. публикува мемоарната книга “Малка семейна сага” .

 

 „Димитър Димов: La femme moderne. Български и европейски паралели”, Людмила Григорова,  "Български писател”

 

 

 

 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • А СЕГА...

    Компютри и цървули

    Недоволният от нещо човек вече не е гражданин на Република България, а само протестър.

    Дръзналите да напишат или рекат по радио или телевизия нещо напреки, са грантаджии, соросоиди (нали помните деветдесетте), джендъри и национални предатели, платени от американския империализъм. Да ви звучи познато?

  • ПОРТРЕТ

    Невероятната Мария Калас

    През 2018 г. се навършват 95 години от рождението на певицата.

     
  • КРИЛЦЕ ИЛИ КЪЛКА

    Да си спомним за Луи дьо Фюнес

    Комедиите му бяха любими у нас, нещо повече -  редовно се внасяха и се показваха до скъсване в киносалоните, за да знае всяко българско дете кой играе инспекторите Жув и Крюшо.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • РЕКОНТРА

    Възхвала на глупостта – българската

    Дано някой ден поне малко да поумнеем. Да видим, че царят е наистина гол и най- сетне да кажем едно твърдо и окончателно: „Не!” на Глупостта и да решим сами успешно съдбата си. Защото вече почти стигнахме дъното...

     
  • ОТКЪС

    Светлана Алексиевич - "Чернобилска молитва"

    Книгата описва личната трагедия на хората след Чернобилската трагедия и показва как тя е повлияла на техния живот.

     

„Най-силната дума в речника на съвременния човек е думата „не“. Особено, когато говори за себе си.“

Сидни Поатие, американски актьор и режисьор, роден на 20 февруари преди 91 години

Анкета

Гледате ли предавания за култура по телевизията?

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

"Виктория и Абдул" на Стивън Фриърс (ревю)

Джуди Денч изнася филма на раменете си. Всеки неин едър план е уникален - тази актриса владее всяко мускулче на лицето си, тя може да играе дори само с очи, само с бръчките си дори.

"От Калифорния до Стълпище – историята на един емигрант" от Любен Рабчев (ревю)

На места нешлифована, историята печели с ясните си послания и с неуморимото желание на автора да предизвика апатичните българи, оставили се да ги носи течението.

Вестникът на властта срещу властта

Не съм съгласен с българското заглавие на филма. „Вестник на властта“ звучи и подвеждащо, и компрометиращо.

Жлъчна сатира срещу тоталитаризма

„Смъртта на Сталин“ продължава традициите на „Монти Пайтън“, предлагайки ни един присмехулен и хулигански поглед към най-близкото обкръжение на вожда в момент на върховно напрежение и прелом.

Да бъдеш безкомпромисен и решителен и в най-мрачния час

Отличен сценарий на Антъни Маккартни и брилянтна игра на Гари Олдман.