БОРИСЛАВ ГЪРДЕВ

Царят на моноспектаклите у нас Мариус Куркински вече има много сериозен конкурент. До такъв извод стигнах , след като гледах драматизацията на романа „Чамкория“, постановка на Явор Гърдев, художник Светослав Кокалов. Със Захари Бахаров в ролята на Славе Желязков. 

За мен бе очевидно, че 2017 е годината на Милен Русков. Излезе романа „Чамкория“, приет с възторг от читатели и критици през лятото, а през декември стартираха едновременно екранизация та на „Възвишение“ на Виктор Божинов и драматизацията на „Чамкория“ на Явор Гърдев.

Очаквах с интерес адаптацията на моя съфамилник.

Знаех, че няма да ме разочарова, че театърът  има своя ресурс да осмисли и поднесе адекватна и атрактивна версия на книгата на Русков.

Защото самият роман има допирни точки с театъра – той може да се възприеме като един голям и занимателен вътрешен монолог на шофьора Славе Желязков, с който едновременно ни омайва, забавлява и ни кара да се замислим – било то за житейската му философия – Славе е хедонист и хитрец от андрешковски тип, за самоанализа му – страда, пълзи и се сърди на патката си за своята трудна житейска съдба, за неговите спомени – а те са  много ярки и натрапчиви, свързани със срещи със смъртта на фронта на Първата световна война, при извозването на труповете на опонентите  на властта от Обществена безопасност, атентатът в катедралния храм „Света Неделя“, срещата с прочутия разбойник Джина  и за политическите му пристрастия – той е широк социалист и едновременно ненавижда комунистите и сговористите.

На фона едно знаменателно, оказало се последно пътуване от София до Чамкория  с двойна оптика – поглед към събитията отсега и отпреди 90 години.

Явор Гърдев е уловил в едри щрихи основните идейно – смислови послания на романа, разгърнал е стегната драматизация, обхванала всичко най – съществено , която е на ръба да досади, но не се стига до подобен гаф – първо, заради хитрия ход спектакълът да се раздели на две части по час с антракт и второ – заради избора на водещата звезда.

Сценографията е функционално  ограничена  до жълтата чанта на Джина – тя е структурно – определящия център на спектакъла, пушката, която неизбежно ще гръмне и макет на омнибус със смъкващ се гюрук, без да забравяме двете бутилки лимонада, които Захари Бахаров  привидно нехайно сменя плюс дискретните хитове от края на 20 – те години на миналия век – вкл. и на Аспарух Лешников, които обаче се чуват ПРЕДИ началото на всяка част.

Не крия, че съм верен фен на Захари.

Гледал съм всичките му филми, писах за него, очаквах с нетърпение превъплъщението му като Славе.

Получих това, което очаквах – сто процентово удоволствие. Захари Бахаров е едновременно намахан, самоуверен, естествен  и абсолютно отдаден на своя персонаж. Той се е разтворил напълно в Славе, ТОЙ Е СЛАВЕ.

Въпреки привидната лекота, с която пласира образа , осъзнавам какъв къртовски труд се крие само по наизустяването на огромния по обем текст.

Захари Бахаров разчита основно на обработката на текста и своето лицеизражение. Без да спекулира грубо с някаква виртуозност, а той я има, Бахаров постига абсолютно покритие на образа на Славе Желязков. Играта му е минималистична и дискретна, но и страхотно въздействаща – когато е необходимо с тон, когато трябва с жест, а щом е нужно и с мълчание. Освен това, във втората част на постановката се чувства тъга, тревожно предчувствие, Славе сякаш усеща, че този път срещата със смъртта ще се окаже фатално – неизбежна , но чудно, той е житейски помъдрял, осъзнал е ,че иска да бъде свободен човек, да има самочувствие – не само от средното си образование  - механотехникум!, но и заради това, че може да стане собственик на омнибуса, с който поддържа линията  София – Чамкория. Тази сцена Захари я експонира по един убийствено изразителен начин – мълчейки, бавно и с треперещи пръсти отброява кайметата – „ботевките“ в табакерата, дадена му от Джина, в залата е смъртоносна тишина, чува се шумоленето на банкнотите, ние самите ги броим! – и когато осъзнава, че държи в ръцете си 200 000 лева – Славе – Желязко заплаква истерично без сълзи.

Крясъкът „Свободен съм!“ пронизва нашето съзнание, за да осъзнаем, че шофьорът колкото се радва, толкова и страда и се страхува , оказвайки се с основание.

Както в романа , и в неговата сценична адаптация , след мига на върховно щастие идва клопката на фотографа и агента от Обществена безопасност „с белите коси“, прибирането му в колата, потеглянето за София и за смъртта, тъй като на следващия остър завой срещу стъклото на полицейската камионетка  връхлита същата тази жълта чанта на Джина, пълна с динамит и пушеща като красива птица…

След финалната реплика на Захари Бахаров и припламващия пушек, излизащ от жълтата чанта , залата дълго изпраща с ръкопляскания своя любимец.

Захари се поклони елегантно и щастлив и доволен напусна сцената. Тръгвайки си, осъзнах, че освен всичко друго съм гледал изключителен моноспектакъл с великолепна интерпретация на сложен и популярен персонаж. Разбрах, че Мариус вече има сериозен конкурент в лицето на Захари Бахаров. Който  за сетен път доказва какъв добър и отговорен професионалист е.

Още текстове от Борислав Гърдев ТУК

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • НОВА КНИГА

    Евелина Йекер  - „В името на живота“

    Млада жена пише писма на психотерапевтката си д-р Дорман между сесиите, а после изведнъж изчезва безследно. 

     
  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

"Човек остарява твърде бързо, прекалено бързо и помъдрява прекалено късно! Точно когато... вече няма време..."

Хорхе Луис Борхес, аржентински писател, роден на 24 август преди 120 години

Анкета

Кой е отговорен за счупените плочки на Ларгото?

Министерството на културата - 36%
Фирмата изпълнител - 40%
Скейтбордистите - 12%
Минувачите - 12%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Носталгично за „На всеки километър“

Легендарният сериал навършва половин век. На 20 август 1969 г. е премиерата на първия епизод – „шлеповете”.

Тарантино и неговата приказка за Холивуд

Именитият кинаджия предлага своя пореден девети  опус - пастиш, направен с вкус и размах, за който предварително знае, че ще има публика и успех. Дали ще го харесаме или не е отделен въпрос.

За добрия човек и историческата правда 

Прочетете книгата „Един много добър човек“, осмислете я и осъзнайте веднъж завинаги как трябва и не трябва да се пише за нашата история.

Ако искаме да сме почтени българи и европейци.