БОРИСЛАВ ГЪРДЕВ

„Посоки“ е добър филм , разказващ за трудния живот  хората  в България. Те всички  се въртят като в омагьосан кръг – независимо дали са бедни или богати, дали вегетират в столицата или бягат в чужбина – обикновено Австрия и Германия.

Отчаяно търсят ориентир и насока, в която да се движат. Не им е лесно, защото обикновено животът не предлага много опции за избор – тук и сега, у нас, в столицата , в рамките на едно денонощие.

Шест истории за таксиметрови шофьори и клиенти, смешно – тъжни, на моменти страшни, със свежи персонажи, убедителна операторска работа на Веселин Христов, заснел всеки сегмент в един кадър, което си е голямо постижение, добра драматургична основа, дело на Стефан Командарев и Симеон Венциславов, която е житейски достоверна и грабваща, тъй като сценаристите добре познават средата, която описват.

Интересен сюжет, стегнат в рамките на 103 минути , късове родна действителност, пресъздадена с любов и нежност, с болка и тъга. Филм, пълен с цинизми и насилие и същевременно не мрачно – черноглед. В който има място и  за доброта, и за съчувствие, и за помощ на изпадналия в беда.

Тъжен, но не безнадежден опус за днешното среднощно битие на София, олицетворяваща като в лакмус българския живот.

Пъзелът от шест новели е умело балансиран и вплетен – без да дразни, но и без да се губи наративната връзка. На мен лично ми допаднаха четири от разказаните истории.  На самотния старец – шофьор Коста – Васил Банов, загубил сина си и намерил сродна душа в уличното псе, което лакомо поглъща предложената му пица. На нахакания ексцентрик Жоро – Асен Блатечки, спасил от самоубийство смазан от безизходицата учител по философия Петър – Троян Гогов. На стръвно преследващата справедливостта Радослава – Ирини Жамбонас, раздаваща правосъдие с трийсетгодишна давност на някогашната си любов Манол – Димитър Баненкин, оказала се обикновено комунистическо леке и новобогаташ от списъка.

Както и финалната новела с със свещеника – таксиджия Никола – Добрин Досев, возещ за трансплантация на сърцето му безработния хлебар Андрей – Стефан Денолюбов. Във въвеждащия сегмент със Зуека – Мишо, Иван Бърнев – Владо и Георги Кадурин – банкерът Попов, имаше прекалено много екшън,словесна експанзия, убийство от упор и опит за самоубийство. Той е подходящо свързващо звено за спектакъла, но в него ми се губи психологическото уплътняване на образите, а и дразни едноплановото разкриване на злодея – банкер Попов.

„Посоки“ е суров и реалистично направен филм. Той показва директно и без задръжки обществените недъзи, но и разкрива, че хората у нас са достигнали нивото на допустимо приемане на абсурдите, които ги заобикалят. Те вече не искат нито да бъдат лъгани, нито мачкани. И след като в държавата липсва правосъдие  поемат в свои ръце борбата за справедливост.

Те – таксиджиите.

Затова не се учудваме , когато притиснатия до стената Мишо застрелва от упор мазния банкер, а  унизената и с провален живот Рада кара с пистолет в ръка кара  жалкия страхливец Манол да прави набирания на лоста пред кварталното бунище…

Налице е и обратната реакция – юристът Владо, афектиран от наглостта на дебелия Митко – Герасим Герасимов – Геро взема инициативата в свои ръце и с камък  спасява своя живот – с цената на отнетия чужд.

Шарен и объркан е животът, който живеем в днешна България. Не бих го нарекъл интересен, с това не би се съгласил и Командарев . Просто многообразен – с преобладаващо мрачни краски, но не съвсем безнадежден, не непременно  и само отчайващ. Режисьорът е обхванал тази пъстрота в сръчно сглобен калейдоскоп, предлагайки ни филм с послание и емоции, от какъвто безспорно имаме нужда.

Той се представи добре в Кан, дано и в родината има същия успех…

 „Посоки“, 2017, 103 минути, сц. Стефан Командарев и Симеон Венциславов, постановка Стефан Командарев, прод. на „Арго филм“, „Актис филм продъкшънс“, „Сектор филм Скопие“, „Дигитал имажес“

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • А СЕГА...

    Компютри и цървули

    Недоволният от нещо човек вече не е гражданин на Република България, а само протестър.

    Дръзналите да напишат или рекат по радио или телевизия нещо напреки, са грантаджии, соросоиди (нали помните деветдесетте), джендъри и национални предатели, платени от американския империализъм. Да ви звучи познато?

  • ПОРТРЕТ

    Невероятната Мария Калас

    През 2018 г. се навършват 95 години от рождението на певицата.

     
  • КРИЛЦЕ ИЛИ КЪЛКА

    Да си спомним за Луи дьо Фюнес

    Комедиите му бяха любими у нас, нещо повече -  редовно се внасяха и се показваха до скъсване в киносалоните, за да знае всяко българско дете кой играе инспекторите Жув и Крюшо.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • РЕКОНТРА

    Възхвала на глупостта – българската

    Дано някой ден поне малко да поумнеем. Да видим, че царят е наистина гол и най- сетне да кажем едно твърдо и окончателно: „Не!” на Глупостта и да решим сами успешно съдбата си. Защото вече почти стигнахме дъното...

     
  • ОТКЪС

    Светлана Алексиевич - "Чернобилска молитва"

    Книгата описва личната трагедия на хората след Чернобилската трагедия и показва как тя е повлияла на техния живот.

     

„Най-силната дума в речника на съвременния човек е думата „не“. Особено, когато говори за себе си.“

Сидни Поатие, американски актьор и режисьор, роден на 20 февруари преди 91 години

Анкета

Гледате ли предавания за култура по телевизията?

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

"Виктория и Абдул" на Стивън Фриърс (ревю)

Джуди Денч изнася филма на раменете си. Всеки неин едър план е уникален - тази актриса владее всяко мускулче на лицето си, тя може да играе дори само с очи, само с бръчките си дори.

"От Калифорния до Стълпище – историята на един емигрант" от Любен Рабчев (ревю)

На места нешлифована, историята печели с ясните си послания и с неуморимото желание на автора да предизвика апатичните българи, оставили се да ги носи течението.

Вестникът на властта срещу властта

Не съм съгласен с българското заглавие на филма. „Вестник на властта“ звучи и подвеждащо, и компрометиращо.

Жлъчна сатира срещу тоталитаризма

„Смъртта на Сталин“ продължава традициите на „Монти Пайтън“, предлагайки ни един присмехулен и хулигански поглед към най-близкото обкръжение на вожда в момент на върховно напрежение и прелом.

Да бъдеш безкомпромисен и решителен и в най-мрачния час

Отличен сценарий на Антъни Маккартни и брилянтна игра на Гари Олдман.