БОРИСЛАВ ГЪРДЕВ

„Посоки“ е добър филм , разказващ за трудния живот  хората  в България. Те всички  се въртят като в омагьосан кръг – независимо дали са бедни или богати, дали вегетират в столицата или бягат в чужбина – обикновено Австрия и Германия.

Отчаяно търсят ориентир и насока, в която да се движат. Не им е лесно, защото обикновено животът не предлага много опции за избор – тук и сега, у нас, в столицата , в рамките на едно денонощие.

Шест истории за таксиметрови шофьори и клиенти, смешно – тъжни, на моменти страшни, със свежи персонажи, убедителна операторска работа на Веселин Христов, заснел всеки сегмент в един кадър, което си е голямо постижение, добра драматургична основа, дело на Стефан Командарев и Симеон Венциславов, която е житейски достоверна и грабваща, тъй като сценаристите добре познават средата, която описват.

Интересен сюжет, стегнат в рамките на 103 минути , късове родна действителност, пресъздадена с любов и нежност, с болка и тъга. Филм, пълен с цинизми и насилие и същевременно не мрачно – черноглед. В който има място и  за доброта, и за съчувствие, и за помощ на изпадналия в беда.

Тъжен, но не безнадежден опус за днешното среднощно битие на София, олицетворяваща като в лакмус българския живот.

Пъзелът от шест новели е умело балансиран и вплетен – без да дразни, но и без да се губи наративната връзка. На мен лично ми допаднаха четири от разказаните истории.  На самотния старец – шофьор Коста – Васил Банов, загубил сина си и намерил сродна душа в уличното псе, което лакомо поглъща предложената му пица. На нахакания ексцентрик Жоро – Асен Блатечки, спасил от самоубийство смазан от безизходицата учител по философия Петър – Троян Гогов. На стръвно преследващата справедливостта Радослава – Ирини Жамбонас, раздаваща правосъдие с трийсетгодишна давност на някогашната си любов Манол – Димитър Баненкин, оказала се обикновено комунистическо леке и новобогаташ от списъка.

Както и финалната новела с със свещеника – таксиджия Никола – Добрин Досев, возещ за трансплантация на сърцето му безработния хлебар Андрей – Стефан Денолюбов. Във въвеждащия сегмент със Зуека – Мишо, Иван Бърнев – Владо и Георги Кадурин – банкерът Попов, имаше прекалено много екшън,словесна експанзия, убийство от упор и опит за самоубийство. Той е подходящо свързващо звено за спектакъла, но в него ми се губи психологическото уплътняване на образите, а и дразни едноплановото разкриване на злодея – банкер Попов.

„Посоки“ е суров и реалистично направен филм. Той показва директно и без задръжки обществените недъзи, но и разкрива, че хората у нас са достигнали нивото на допустимо приемане на абсурдите, които ги заобикалят. Те вече не искат нито да бъдат лъгани, нито мачкани. И след като в държавата липсва правосъдие  поемат в свои ръце борбата за справедливост.

Те – таксиджиите.

Затова не се учудваме , когато притиснатия до стената Мишо застрелва от упор мазния банкер, а  унизената и с провален живот Рада кара с пистолет в ръка кара  жалкия страхливец Манол да прави набирания на лоста пред кварталното бунище…

Налице е и обратната реакция – юристът Владо, афектиран от наглостта на дебелия Митко – Герасим Герасимов – Геро взема инициативата в свои ръце и с камък  спасява своя живот – с цената на отнетия чужд.

Шарен и объркан е животът, който живеем в днешна България. Не бих го нарекъл интересен, с това не би се съгласил и Командарев . Просто многообразен – с преобладаващо мрачни краски, но не съвсем безнадежден, не непременно  и само отчайващ. Режисьорът е обхванал тази пъстрота в сръчно сглобен калейдоскоп, предлагайки ни филм с послание и емоции, от какъвто безспорно имаме нужда.

Той се представи добре в Кан, дано и в родината има същия успех…

 „Посоки“, 2017, 103 минути, сц. Стефан Командарев и Симеон Венциславов, постановка Стефан Командарев, прод. на „Арго филм“, „Актис филм продъкшънс“, „Сектор филм Скопие“, „Дигитал имажес“

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ОТКЪС

    Андрей Соколов - „За нашия дом"

    Книгата носи в себе си и предлага на вниманието на читателите важни факти, имена на хора, снабдена е със справочен апарат, който би бил полезен на всеки интересуващ се от историята на Шумен и България през отминалото 20-то столетие. 

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПОРТРЕТ

    Памет за Алексей Баталов

    Макар и да изглежда, че е бил галеник на съдбата, битието на актьора не е постлано само с лалета и рози.

„Мъжът трябва да понася всичко, което му предлага животът – с храбро сърце и шеги на уста, иначе не е мъж.“

Селма Лагерльоф, шведска писателка, родена на 20 ноември преди 160 години

Анкета

Липсва ли ви гражданската позиция на хората на изкуството?

Не, те са творци. - 7.1%
Да, те са истинският елит на обществото - 92.9%

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

Нова среща с хумора на братя Мормареви

„Еврейски вицове“ е една миниенциклопедия на еврейския дух, на усета на този народ да се шегува и иронизира дори в най-трагични мигове от съществуването му.

"Валутният риск в икономиката" (ревю)

Съществени моменти в монографията са анализираните валутен риск и валутна система в България от 1878 г. досега, както и практико–приложните измерения на валутния риск.

Късното признание на Орсън Уелс

„От другата страна на вятъра“ е не само присмех към лудостта на целулоидния свят, а  по-скоро равносметка на един изминат и пълен с провали и амбиции творчески път, в чието начало се откроява с елмазен блясък шедьовъра „Гражданинът Кейн“(1941), а в края е изкусителния експеримент „Ф като фалшификация“(1975).