БОРИСЛАВ ГЪРДЕВ

„Посоки“ е добър филм , разказващ за трудния живот  хората  в България. Те всички  се въртят като в омагьосан кръг – независимо дали са бедни или богати, дали вегетират в столицата или бягат в чужбина – обикновено Австрия и Германия.

Отчаяно търсят ориентир и насока, в която да се движат. Не им е лесно, защото обикновено животът не предлага много опции за избор – тук и сега, у нас, в столицата , в рамките на едно денонощие.

Шест истории за таксиметрови шофьори и клиенти, смешно – тъжни, на моменти страшни, със свежи персонажи, убедителна операторска работа на Веселин Христов, заснел всеки сегмент в един кадър, което си е голямо постижение, добра драматургична основа, дело на Стефан Командарев и Симеон Венциславов, която е житейски достоверна и грабваща, тъй като сценаристите добре познават средата, която описват.

Интересен сюжет, стегнат в рамките на 103 минути , късове родна действителност, пресъздадена с любов и нежност, с болка и тъга. Филм, пълен с цинизми и насилие и същевременно не мрачно – черноглед. В който има място и  за доброта, и за съчувствие, и за помощ на изпадналия в беда.

Тъжен, но не безнадежден опус за днешното среднощно битие на София, олицетворяваща като в лакмус българския живот.

Пъзелът от шест новели е умело балансиран и вплетен – без да дразни, но и без да се губи наративната връзка. На мен лично ми допаднаха четири от разказаните истории.  На самотния старец – шофьор Коста – Васил Банов, загубил сина си и намерил сродна душа в уличното псе, което лакомо поглъща предложената му пица. На нахакания ексцентрик Жоро – Асен Блатечки, спасил от самоубийство смазан от безизходицата учител по философия Петър – Троян Гогов. На стръвно преследващата справедливостта Радослава – Ирини Жамбонас, раздаваща правосъдие с трийсетгодишна давност на някогашната си любов Манол – Димитър Баненкин, оказала се обикновено комунистическо леке и новобогаташ от списъка.

Както и финалната новела с със свещеника – таксиджия Никола – Добрин Досев, возещ за трансплантация на сърцето му безработния хлебар Андрей – Стефан Денолюбов. Във въвеждащия сегмент със Зуека – Мишо, Иван Бърнев – Владо и Георги Кадурин – банкерът Попов, имаше прекалено много екшън,словесна експанзия, убийство от упор и опит за самоубийство. Той е подходящо свързващо звено за спектакъла, но в него ми се губи психологическото уплътняване на образите, а и дразни едноплановото разкриване на злодея – банкер Попов.

„Посоки“ е суров и реалистично направен филм. Той показва директно и без задръжки обществените недъзи, но и разкрива, че хората у нас са достигнали нивото на допустимо приемане на абсурдите, които ги заобикалят. Те вече не искат нито да бъдат лъгани, нито мачкани. И след като в държавата липсва правосъдие  поемат в свои ръце борбата за справедливост.

Те – таксиджиите.

Затова не се учудваме , когато притиснатия до стената Мишо застрелва от упор мазния банкер, а  унизената и с провален живот Рада кара с пистолет в ръка кара  жалкия страхливец Манол да прави набирания на лоста пред кварталното бунище…

Налице е и обратната реакция – юристът Владо, афектиран от наглостта на дебелия Митко – Герасим Герасимов – Геро взема инициативата в свои ръце и с камък  спасява своя живот – с цената на отнетия чужд.

Шарен и объркан е животът, който живеем в днешна България. Не бих го нарекъл интересен, с това не би се съгласил и Командарев . Просто многообразен – с преобладаващо мрачни краски, но не съвсем безнадежден, не непременно  и само отчайващ. Режисьорът е обхванал тази пъстрота в сръчно сглобен калейдоскоп, предлагайки ни филм с послание и емоции, от какъвто безспорно имаме нужда.

Той се представи добре в Кан, дано и в родината има същия успех…

 „Посоки“, 2017, 103 минути, сц. Стефан Командарев и Симеон Венциславов, постановка Стефан Командарев, прод. на „Арго филм“, „Актис филм продъкшънс“, „Сектор филм Скопие“, „Дигитал имажес“

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПРОПАСТ

    България и интелектуалците й - заседнали между XIX и XX век

    Тв предаване, посветено на писмото на 30 европейски интелектуалци, показа къде сме - все още в задния двор на ЕС.

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Талант, който не се мени, не се движи и обновява, тлее и загива.“

Леон Даниел, български театрален режисьор, роден на 17 февруари преди 92 години

Анкета

Трябва ли министърът на културата да подаде оставка?

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

„Гешев“ или пътят към истината

Новите изследователи и търсачи на скрити тайни  за родния полицай №1 ще са благодарни, тъй като е осигурени солиден фундамент, от който може да се продължи напред в толкова трудната и привлекателна тема „Никола Гешев“.

С „Т34“ от Москва до Бохемия

Към този филм трябва да се подходи спокойно и с внимание.

„Цезар, шута на пиратите“ от Думитру Раду Попеску (ревю)

Негов учител в театъра е без съмнение Шекспир. Именно геният от Стратфорд го вдъхновява за редица от неговите текстове за театъра.