БОРИСЛАВ ГЪРДЕВ

За това всъщност разказва филмът на Гийермо дел Торо. Той отдава реверанс на „Чудовището от черната лагуна“(1954) на Джак Арнолд  и е своеобразно продължение на търсенията му от времето на „Лабиринтът на фавна“ (2006), но това ще го схванат само заклетите киномани.

За останалите „Формата на водата“ е приказка за любовта. Но само как е поднесена тя.

С какъв вкус, с какво неподражаемо кинематографично майсторство, характерно за най-добрите в занаята – като изящна лирическа фантазия, потопена в неподражаема готическа атмосфера!

Какво ли няма в този двучасов епос – и намигане към епохата на Студената война – периодът е  1962 – 1963, времето на най-сериозното противопоставяне на двете свръхсили – вероятно и затова като пластика – оператор  е Дан Лаутсен  - толкова напомня „Мостът на шпионите“ (2015) на Спилбърг, а самата фактура и персонажи са толкова  релефно експонирани, и господството на чернобялата телевизия, и борбата срещу нея с цветните и широкоекранни епопеи на ДеМил, и шпиономанията, без която не можем да си представим онези времена, и неизбежното опекунство на военните спрямо всички съществени научни експерименти – все в името на съперничеството с врага, и расовото напрежение и, разбира се, историята на една необикновена и невъзможна връзка между няма чистачка в секретна лаборатория и човекът – амфибия, докаран насила от джунглата на Амазонка, за който се носят легенди, че е Бог…

Знам, че всичко това звучи абсурдно и налудничаво, че дел Торо балансира между кича и драмата, хоръра и сантимента, шпионския трилър и социалната сатира.

Помагат му съсценаристката Ванеса Тейлър и композитора Александър Десплат, създал изящни и ефирни композиции, напълно адекватни на крехката тъкан на филмовата творба.

Съдействат му и актьорите, повярвали на един толкова обсебващ и стряскащ проект, по който Гийермо работи от 2011 г.

По традиция той рядко прибягва до услугите на суперзвезди – като Уесли Снайпс в „Блейд 2“ (2002) или Серхи Лопес  в „Лабиринтът на фавна“ (2006), затова ми бе любопитен кастингът на „Формата на водата“.

Признавам , че е безупречен. Налице е  неговият джокер Дъг Джоунс, превъплътил се в чудовище от джунглата, след като бе фавн, но за мен шоуто открадва Сали Хоукинс – Илайза Еспозито. Помня я като Джинджър от „Син жасмин“ (2013) на Уди Алън, но тук е направо неотразима. Играе вдъхновено и всеотдайно, стараейки се да докаже, че не само владее жестомимическите похвати, но и че може да надскочи постигнатото от Марли Матлин в „Деца, забравени от Бога“, с който преди три десетилетия ни разчувства Ранда Хайнис .

За  да докаже, че преживяното от нейната героиня, колкото и невероятно да е, е не просто вариация на „Красавицата и Звярът“, нито кавър на „Кинг Конг“, а по-скоро версията „Любовта на двама аутсайдери“, инстинктивна и без условности, превръщаща ги в пълноценни партньори, които, сплотени от пламъка на чувствата им, могат да преодолеят абсолютно всяко препятствие – независимо дали е от властите на САЩ или от шефа на лабораторията, вманиаченият нещастник Ричард Стрикланд – изигран неподражаемо ексцентрично от Майкъл Шенън…

Много топлота и съпричастност излъчва Октавия Спенсър – Зелда Фюлър, която ми направи впечатление в „Скрити числа“ (2016) на Тиодор Мелфи.

Майкъл Стулбърг е типичният развоен ренегат д-р Робърт Хофстелер, стремящият се към добро, но правещ пакости, свой сред чужди и чужд сред свои, мишена и от двете страни, а Ник Сеърси е перфектният ген. Хойт – груб, брутален и праволинеен бюрократ, готов да скача върху трупове,щом целта го изисква.

За мен другата голяма и приятна изненада е Ричард  Дженкинс като приятелят на Илайза Джайлс. Бях свикнал с неговото непоклатимо и  незаменимо стабилно присъствие на „вечния втори“ в куп престижни продукции – „Иронии на съдбата“, „Али Макбийл“, „Смяна на платната“, „Хората говорят“, „Яж, моли се и обичай“, „Джак Ричър“, „Хората, на които държиш“, та сега ми е истинско  удоволствие да следя филигранно поднесената му  интерпретация на  възловия образ на Джайлс – самотникът, чудакът, неудовлетвореният самоук художник и защитникът на благородни каузи, готов да се  жертва  за тях.

Всички тези достижения са пряко свързани с  Гийермо дел Торо, една по същество ренесансова креативна личност, която умее да разказва омагьосващо – затова и бе сценарист на трилогията „Хобит“ (2012 – 2014) на Питър Джаксън -  и да поднася изтънчено и демонично завладяващо своите стряскащи и толкова красиво заснети саги, които не оставят никого безразлични.

Това в пълна степен важи и за „Формата на водата“ – ще има зрители, които ще негодуват и ще излязат на петнайсетата минута, но ще има и такива – а те ще са много повече, които ще ръкопляскат на финалните надписи.

Да не забравяме все пак, че филмът взе „Златен лъв“ във Венеция и два „Златни глобуса“ – за режисура и музика.

А ТАМ – все още разбират от  кино, нали?

 „Формата на водата“, 2017, 123 мин., реж. Гийермо дел Торо, прод. “Fox searchlight“

 Още текстове от Борислав Гърдев ТУК

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

  • ПОРТРЕТ

    Памет за Балабанов

    Той бе умен, талантлив и вещ в професията си сценарист и режисьор, под чието ръководство направиха върхови превъплъщения плеяда актьори като Сергей Бодров младши, Сергей Маковецки, Дмитрий Дюжев, Александър Яценко, Никита Михалков, Ингеборг Дапкунайте, Михаил Скрябин, Алексей Серебряков, Алексей Чадов, Леонид Бичевин, Виктор Сухоруков.

     
  • ОТКЪС

    Светлана Алексиевич - "Чернобилска молитва"

    Книгата описва личната трагедия на хората след Чернобилската трагедия и показва как тя е повлияла на техния живот.

     

„Животът започва от другата страна на отчаянието.”   

Жан-Пол Сартр, френски философ, роден на 21 юни преди 113 години

Анкета

Нормално ли е премиерът да рекламира фирма за хазарт?

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

"Виктория и Абдул" на Стивън Фриърс (ревю)

Джуди Денч изнася филма на раменете си. Всеки неин едър план е уникален - тази актриса владее всяко мускулче на лицето си, тя може да играе дори само с очи, само с бръчките си дори.

За „Соло“ без гняв, но с разочарование

Основният виновник за получения резултат е продуцентът Катлийн Кенеди, силният човек в „Дисни“, сменила безцеремонно Крис Милър и Фил Лорд и сметнала, че тандемът Каздан  - Хауърд ще е по-успешен и рентабилен.

След края на сезона

Програмирането му  по bTV е извън всяка критика. Може да се гледа безпроблемно само от пенсионери, домакини и безработни.

„Янините девет братя” – опера от Любомир Пипков” от Пламен Карталов (ревю)

Авторът е отворил партитурата на този безспорен шедьовър с амбицията да разкрие и преосмисли образа на неговите философски, психологически и социално- обществени послания.