БОРИСЛАВ ГЪРДЕВ

Следя режисьорския път на Ники Илиев и бе логично да гледам новия му филм „Нокаут“. В него пресъздава една нестандартна, но интересна сага на погребани мечти и избуяла необикновена любов, разделена на три сравнително равни части и прескачайки през океана от Ню Йорк до Банско и обратно към града на Голямата ябълка. Това е най-амбициозният и детайлно обмислен проект на Илиев.

В него няма драматургични пробойни, с които ни изненада неприятно „Чужденецът“ (2012), нито нелепа , но все пак смешна интрига, с която ни държеше в плен в „Живи легенди““ (2014). „Нокаут“ е топъл човешки филм  за една погубена  - американска – и  една осъществена – българска – мечта.

Вероятно звучи предвзето , но си е факт – Боби – Борислав Тумбев организира мач в България срещу бившата ММА легенда Арън Хънтър и в него е обявен за победител, поради нечестно използваните хватки на съперника си, а същевременно неговата сестра Жана – аутистка, приемаща с широко отворени очи предизвикателствата на живота, открива любовта именно в лицето на Хънтър.

Филмът е заснет от Борис Славков с любов и пиетет – както на култовите местта в Ню Йорк – Манхатън, Бруклин, „Таймс скуеър“, така и в София и особено в Банско, пресъздаден на екран красиво и живописно - мечтателно.

Естествено сцените у нас трябва да бъдат обогатени с дежурното циганско присъствие – все пак Жана е израсла сред роми и е научила да гледа на ръка именно от тях, както и от неизбежните фолклорни танци на група пенсионери  - ентусиасти, кършещи тела в училищния физкултурен салон.

Харесва ми желанието на Ники Илиев да използва пълноценно похвати и изразни средства, които ще сработят и ще бъдат асимилирани, с риск да бъде обвинен , че безсрамно лансира клишета и до болка познати трикове.

Илиев ме привлича и с още нещо – замисълът му може да е пределно семпъл, реализацията му скромна , но във всеки свой проект лансира една ефирна непосредственост, с която разказва сюжета, без да обременява и напътства, без да се взема прекалено на сериозно и да демагогства.

Така и в „Нокаут“ сериозното е преплетено с ироничното, критичното с романтичното начало, актьорите играят с вдъхновение и неприкрит ентусиазъм, личи , че им е било интересно на снимачната площадка, че са се забавлявали от сърце, че са дали максимума от себе си за реализацията на този симпатичен развлекателен продукт.

Ники Илиев знае, че като сценарист и режисьор не снима шедьовър, че „Нокаут“ не е модерна класика. Неговата амбиция е да разкаже безхитростно, но увлекателно, с въздушна лекота и непринуденост една приказка, която да се хареса на широката публика.

Приказка за симпатични лузъри и аутсайдери, които не униват и търсят изход от всяка, дори и най-безнадеждната, ситуация.

История , в която Хънтър съзнателно проваля своята американска мечта – да се завърне на ринга като триумфатор, подобно на колегата си Ранди Робинсън на Мики Рурк в „Кечистът“ (2008) на Дарън Арановски, но за сметка на това получава любовта на стеснителната и леко глуповата, но за това пък толкова симпатична Жана.

Хепиендът е типично по американски с появата на детето – мулатче , но, любопитното е, че като цяло дискредитира подзаглавието на филма – „Това, което тя написа“.

Жана не изоставя своя любим, както хиляди други американки по времето на Втората световна война сменят обектите на своята любов.

Вероятно в случая тъжната ирония се свежда до това, че не американка, а българка се бори за сърцето на своя избраник…

„Нокаут“ съчетава суров и жесток ММА двубой между Хънтър и Тумбев , необичайна интимна връзка и много музика, предимно  хип хоп парчета, които бившият шампион изпълнява в Ню Йорк и Банско.

Музиката е дело на Борислав Бояджиев, тя е поднесена майсторски, умело е втъкана в самата кинотворба и освен всичко друго от нея  остава в съзнанието ни парчето „Забавната страна за мен“, изпълнено с финес от Орлин Павлов.

„Нокаут“ е типично семейно предприятие. Ники Илиев е сценарист и режисьор на филма, продуценти са той, баща му Бойко и съпругата му Саня Борисова – Илиева, плюс  Башар Рахал, който изпълнява и една от възловите роли в продукцията.

И щом като стигнахме до кастинга, ще подчертая очевидния факт – Ники Илиев може да търпи укори в евтин комерсиализъм , в увлечение по позната  нашенска кичозност, може да бъде неоснователно или напротив – аргументирано – обвиняван, че робува на низкия вкус на тълпата, но не може да бъде упрекван в едно – умее да работи с актьорите.

Знае кого да покани, как да го направлява, в каква светлина да го представи и най-важното – да стимулира всеки да даде най-доброто от себе си.

Задължително във всеки свой филм разчита на гостуваща чуждестранна знаменитост и след Кристоф Ламбер и Микеле Плачидо в „Нокаут“ е на линия Гари Дърден – Арън Хънтър, познат  от сериала „От местопрестъплението“ (2000 - 2008) на Антъни Зукър, от мистериозната драма на Гари Фледър „Измамникът“(2001), както и от четвъртия „Пришълец“ от 1997, дело на Жан – Пиер Жьоне.

Дърден ,освен че изпълнява  на живо всичките си парчета, играе с подкупваща искреност и непосредственост, спечелвайки всеки непредубеден зрител.

Удоволствие е да наблюдаваш играта му (а това се отнася и за неговия колега Джеймс Туминия, превъплътил се в образа на доктор Джоузеф Наполитано),в която няма  нищо от холивудското позьорство, а е самото олицетворение на естественост и лекота, зад които се крие упорит труд  и умение да се разтвориш естествено в персонажа си, следвайки стриктно режисьорските напътствия.

Няма да е пресилено, ако отбележа, че този подход на известния американски актьор, увлича с примера си и българските му колеги.

„Нокаут“ е от много редките случаи, в които в роден филм нашите актьори не преиграват, не гримасничат нелепо, не крещят и дори артикулират разбираемо репликите си пред камерата.

Сякаш са разбрали, че майсторлъкът в киното е не да покажеш, че можеш да играеш, а така да се пласираш на екрана, че всичко да звучи много непосредствено, а не непременно като игра.

За Башар Рахал – Майкъл бях сигурен в резултата, все пак  е снимал в САЩ, Георги Стайков и Катерина Евро – сем. Тумбеви са звезди от старата гвардия и при тях подобни издънки не могат да се очакват, Диана Любенова – Евелин е  работила с де Ниро и Джон Траволта в „Сезонът на убийците“ (2013) на Марк Стивън Джонсън,както и с Морган Фрийман в „Кодът“(2009) на Мими Ледър, поради което и нейната интерпретация е убедителна и житейски достоверна.

Станислав Недков – Стъки играе себе си, но на екран е учудващо обран и органичен, същото мога да кажа и за Ники Илиев, появяващ се в характерен  епизод като ММА преводач.

Антон Хекимян е напорист журналист и присъства на екран като благодарност за подкрепата на bTV.

Александър Кадиев има малка, но ярка и запомняща се изява като наперения  цигански тартор Рашко, шпиониращ влюбените Жана и Арън.

Орлин Павлов полага похвални усилия да се измъкне от натрапеното му  излъчване на смачкан добряк със златно сърце и успява да демонстрира хъс и характер, особено в двубоя с Арън Хънтър.

Саня Борисова – Илиева също държи  да се измъкне от наложения образ на кукленска красавица с глуповата усмивка и като Жана се стреми да разкрие основно нейната вътрешна красота, добродетелите  –  състрадателност , доброта, честност, всеотдайност, с които спечелва сърцето на чувствителния , но затворен в себе си и борещ се с болестта си Арън Хънтър.

„Нокаут“ е приятен и емоционално въздействащ филм. От него не могат да се очакват невъзможни неща. Той  е създаден да ни развлича, радва и впечатлява, да ни достави 1,40 часа удоволствие. В този аспект Ники Илиев и екипът му са си свършили честно работата. Любителите на енигматични психологически драми могат просто да го пропуснат в очакване на следващата премиера.

„Нокаут, или Всичко, което тя написа“, 100 минути,  2018, сц. и реж.Ники Илиев, “Евро диалог продъкшънс“

 Още текстове от Борислав Гърдев ТУК

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАМЕТ

    Излезе впечатляваща книга за изкуството на Българското възраждане

    В средата на август издателския отдел на Института за изследване на изкуствата успя да публикува поредното си уникално книжно тяло с тегло почти 5 кг. Съдържанието на „Корпусът на стенописите от първата половина на ΧΙΧ век в България“ включва 52 стенописни паметника.

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„В живота няма второстепенни, епизодични герои, които играят ролята на винтчета.“

Елза Триоле, френска писателка, родена на 24 септември преди 122 години

Анкета

Редно ли е държавата да плати изложбата на депутата Вежди Рашидов?

Да, той е талантлив - 20.3%
Не, в конфликт на интереси е - 75.4%
Не мога да преценя - 0%

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

Нека шоуто продължи

Първият сезон на „Йелоустоун“ (2018)  приключи и е време за оценка и коментари. Причината за високия рейтинг и одобрението на сериала е свързан с две имена – на Кевин Костнър и Тейлър Шеридан.

„Решение за ликвидация“ е направен вещо, но и семпло

Без да е шедьовър, той доставя емоции и настроение и е доказателство за доброто здравословно състояние на съвременното руско кино.

Могъщата притегателна сила на „Сикарио“

Като добър професионалист Стефано Солима дори ни проверява киноманската памет.