АНИТА ДИМИТРОВА, в. "Сега"

От евтините репродукции по чаши и магнити до оригиналите за стотици милиони долари: продал приживе само една картина и умрял в бедност и неразбиране, днес Ван Гог (1853-1890) се е превърнал не просто в една от най-ценните марки на изобразителното изкуство. Неговите шедьоври са сред най-разпознаваемите визуални символи на човечеството, те "говорят" дори на най-неизкушените. 

Пътят оттам до движещите се изображения, които братя Люмиер измислят само пет години след смъртта му, не изглежда дълъг, но ето че отнема почти век и половина да се появи "Да обичаш Винсент" - необичаен и майсторски филм, единствена по рода си пълнометражна "маслена" анимация, която разказва за художника в 65 000 ръчно нарисувани платна. "Ние не можем да говорим по друг начин освен чрез нашите картини", тази фраза на Винсент от писмо до брат му Тео Ван Гог е мото и вдъхновение на филма. 

Рамките на филмовия разказ са очертани от неговите шедьоври "Звездна нощ", "Спалня в Арл", "Кафе тераса през нощта", "Ириси", "Слънчогледи", "Портрет на д-р Гаше", серия автопортрети и много други. Режисьорите и сценаристи Дорота Кобиела и Хю Уелчман обаче наемат още 125 художници, обучени в характерния пастьозен рисунък на Ван Гог, за да създадат останалите кадри на филма. 

"Да обичаш Винсент" се движи с 12 маслени платна в секунда, като за направата му са използвани около 3000 литра бои. Елизабет Христова, българка, включена в проекта, разказва за работния процес, продължил за нея една година: "Тотална обсесия... Аз говорех с хората и гледайки лицата им, аз виждах щрихите на четката и цветовете в техните лица. Животът ми беше Ван Гог от сутрин до вечер." 

Полската аниматорка Дорота първоначално възнамерявала да създаде 7-минутна късометражка със сходна идея. Но после срещнала британеца Хю Уелчман - лауреат на "Оскар" с "Петя и вълкът". Сътрудничеството между двамата ражда този уникален, простете за клишето, скъп и доста рисков творчески експеримент. Той се оказва успешен - приходите многократно надхвърлят бюджета от 5.5 милиона долара, а продукцията е вече отличена с Европейска филмова награда и номинация "Златен глобус" за пълнометражна анимация. "Да обичаш Винсент" почти сигурно ще се нареди и сред претендентите за "Оскар" в същата категория.

Сюжетът е полубиографичен, като представлява ретроспективен разказ от съвременниците на Ван Гог скоро след самоубийството му. Синът на пощальона Жозеф Рулан - младият, скептичен и обичащ чашката Арман (и двамата рисувани от художника приживе), е изпратен да намери брата Тео, за да му достави последното писмо на покойния творец. Но вестоносецът открива, че адресатът също вече е починал, и се впуска в разследване на смъртта, живота и лудостта на великия художник. Филмът се задвижва от криминален сюжет, по идея от книгата Vincent van Gogh: The Letters (2009 г). Според нея има вероятност Ван Гог да не се е самоубил, а да е убит от местен младеж, който имал навика да се облича като каубой и да се перчи с пистолет. Заради това филмът бе упрекван - например от британския в. "Гардиън", - че този подход носи риск от профанизиране на творчеството и личността на Ван Гог, "смилайки" го за нуждите на попкултурата и масовия вкус. Ако си спомним за картичките и чашите от първото изречение, проличава нелепостта на това обвинение.

"Да обичаш Винсент" е високохудожествена творба за лудостта, гениалността и красотата: преди всичко визуална, после всичко останало. Както често се случва в европейските анимации, драматургията и диалогът малко куцат, но самият Ван Гог е бил несръчен в общуването, саможив и действително предпочитал да се изразява чрез картините си. Авторите на филма успяват да влязат в "разговор" с него, въвличайки и зрителя в това естетско приключение. 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • БЕЛЕЗНИЦИ

    Седем години затвор за две страници текст

    В знак на солидарност с журналистката и редакторка в "Радио Свобода", обвинена в тероризъм, Светлана Прокопиева много руски медии днес препечатаха този текст.

     
  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

"Трябва да приемаш работата си сериозно, но не и себе си - това е най-доброто съчетание."

Джуди Денч, английска актриса, родена на 9 декември преди 85 години

Анкета

Готови ли сте да направите нещо безвъзмездно за обществото?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Филип Димитров и неговата визия на българската християнска история

 

„Братя“ е приятно изживяване и празник на духа.

Да не забравяме, че и ние не сме учили или чели „Под игото” в оригинал

Понеже не идеите са важни, а общото патриотично послание, затова и езикът на Вазов става свещен и неприкосновен.

Когато автор и преводач стоят един до друг

За преводаческото изкуство на Огнян Стамболиев.