АНИТА ДИМИТРОВА, в. "Сега"

От евтините репродукции по чаши и магнити до оригиналите за стотици милиони долари: продал приживе само една картина и умрял в бедност и неразбиране, днес Ван Гог (1853-1890) се е превърнал не просто в една от най-ценните марки на изобразителното изкуство. Неговите шедьоври са сред най-разпознаваемите визуални символи на човечеството, те "говорят" дори на най-неизкушените. 

Пътят оттам до движещите се изображения, които братя Люмиер измислят само пет години след смъртта му, не изглежда дълъг, но ето че отнема почти век и половина да се появи "Да обичаш Винсент" - необичаен и майсторски филм, единствена по рода си пълнометражна "маслена" анимация, която разказва за художника в 65 000 ръчно нарисувани платна. "Ние не можем да говорим по друг начин освен чрез нашите картини", тази фраза на Винсент от писмо до брат му Тео Ван Гог е мото и вдъхновение на филма. 

Рамките на филмовия разказ са очертани от неговите шедьоври "Звездна нощ", "Спалня в Арл", "Кафе тераса през нощта", "Ириси", "Слънчогледи", "Портрет на д-р Гаше", серия автопортрети и много други. Режисьорите и сценаристи Дорота Кобиела и Хю Уелчман обаче наемат още 125 художници, обучени в характерния пастьозен рисунък на Ван Гог, за да създадат останалите кадри на филма. 

"Да обичаш Винсент" се движи с 12 маслени платна в секунда, като за направата му са използвани около 3000 литра бои. Елизабет Христова, българка, включена в проекта, разказва за работния процес, продължил за нея една година: "Тотална обсесия... Аз говорех с хората и гледайки лицата им, аз виждах щрихите на четката и цветовете в техните лица. Животът ми беше Ван Гог от сутрин до вечер." 

Полската аниматорка Дорота първоначално възнамерявала да създаде 7-минутна късометражка със сходна идея. Но после срещнала британеца Хю Уелчман - лауреат на "Оскар" с "Петя и вълкът". Сътрудничеството между двамата ражда този уникален, простете за клишето, скъп и доста рисков творчески експеримент. Той се оказва успешен - приходите многократно надхвърлят бюджета от 5.5 милиона долара, а продукцията е вече отличена с Европейска филмова награда и номинация "Златен глобус" за пълнометражна анимация. "Да обичаш Винсент" почти сигурно ще се нареди и сред претендентите за "Оскар" в същата категория.

Сюжетът е полубиографичен, като представлява ретроспективен разказ от съвременниците на Ван Гог скоро след самоубийството му. Синът на пощальона Жозеф Рулан - младият, скептичен и обичащ чашката Арман (и двамата рисувани от художника приживе), е изпратен да намери брата Тео, за да му достави последното писмо на покойния творец. Но вестоносецът открива, че адресатът също вече е починал, и се впуска в разследване на смъртта, живота и лудостта на великия художник. Филмът се задвижва от криминален сюжет, по идея от книгата Vincent van Gogh: The Letters (2009 г). Според нея има вероятност Ван Гог да не се е самоубил, а да е убит от местен младеж, който имал навика да се облича като каубой и да се перчи с пистолет. Заради това филмът бе упрекван - например от британския в. "Гардиън", - че този подход носи риск от профанизиране на творчеството и личността на Ван Гог, "смилайки" го за нуждите на попкултурата и масовия вкус. Ако си спомним за картичките и чашите от първото изречение, проличава нелепостта на това обвинение.

"Да обичаш Винсент" е високохудожествена творба за лудостта, гениалността и красотата: преди всичко визуална, после всичко останало. Както често се случва в европейските анимации, драматургията и диалогът малко куцат, но самият Ван Гог е бил несръчен в общуването, саможив и действително предпочитал да се изразява чрез картините си. Авторите на филма успяват да влязат в "разговор" с него, въвличайки и зрителя в това естетско приключение. 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • НОВА КНИГА

    Евелина Йекер  - „В името на живота“

    Млада жена пише писма на психотерапевтката си д-р Дорман между сесиите, а после изведнъж изчезва безследно. 

     
  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПОРТРЕТ

    Спомен за Лорънс Оливие

    Той не доживя падането на комунизма, но имаше нещо символично, че си замина с един разделен и противоборстващ свят, който предстоеше коренно да се промени и в който за дълго щяхме да се радваме на плодовете на демокрацията.

"Не забравяй, че най-важните срещи на човека са срещите с децата му. Обръщай им повече внимание – ние никога не можем да знаем кого ще срещнем в детето си!"

Януш Корчак, педагог, роден на 22 юли преди 141 години

Анкета

Кой е отговорен за счупените плочки на Ларгото?

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

За добрия човек и историческата правда 

Прочетете книгата „Един много добър човек“, осмислете я и осъзнайте веднъж завинаги как трябва и не трябва да се пише за нашата история.

Ако искаме да сме почтени българи и европейци.

„Лора, Яворов и аз” – завръщането в диалога

С изключителна прецизност и уважение към отминалото време и най-вече към личността на Дора, Петър Величков събира и подрежда изгубените частици от един пъзел, който може би никога няма да бъде подреден напълно.

Бунтът на свободния или абсурдите на свободата

Книгата е диагноза и опит за лечение на болести, които се раждат единствено на границата между две епохи.