БОРИСЛАВ ГЪРДЕВ

Следях перипетиите около филма „Матилда“ на Алексей Учител от ноември 2016 г. Всички препирни и скандали му направиха огромна услуга. Той се превърна във феномен преди още да се беше появил на големия екран. Изгледах творбата с голям интерес и мога да заявя уверено, че си е струвало творческото усилие.

Естествено основните критики ще са насочени към сценария на Александър Терехов. Всеки един спец за онази епоха ще изтъкне планина от неточности, несъответствия и превратно разкриване на фактите. Но нека сме наясно – не гледаме документален филм или телевизионно предаване по канала „История“. „Матилда“ е едновременно историческа мелодрама и красиво, пищно заснета царедворска приказка. Тя е реализирана с голям ентусиазъм и размах.

И така проникновено и искрено прониква в тайните в интимния живот на последния руски император, че наистина Учител е стигнал до ръба на допустимото, преди да се сгромоляса в прегръдките на пошлия и вулгарен кинематограф.

Хареса ми страстта и амбицията на постановчика да разкрие скритите мотиви и страстта, движещи импулсите в действията на основните персонажи – Матилда Кшесинская, Николай II и Алисия Хесен Дармщадска.

В този своеобразен триъгълник двете жени отчаяно и настървено се борят за любовта на престолонаследника, а самият той, люшкан между тях, най-накрая трябва да вземе вярното решение и загърбвайки своето его , поемайки короната на Русия, да се превърне в това, което се очаква от него – в император и съпруг на Алисия – Александра Фьодоровна.

При това на фона на небивалия народен ентусиазъм около коронацията му, превърнал се в кървава драма с 1379 убити на ходинското поле до Москва на 18 май 1896 г. 

Срещата на Господаря и собствения му народ вечерта на същия ден, когато той вижда стъпканите трупове и изнизващите се волски коли, но въпреки това стартира празничните илюминации , е една от потресаващо заснетите от Юрий Клименко сцени във филма.

Не искам да навлизам в подробности, но смятам, че като киноспектакъл, вкл. и откъм музика, дело на Марко Белтрами, „Матилда“ е реализиран превъзходно и е сред най-доброто, което руското кино днес може да предложи.

Със сигурност има неточности, но действието увлича, завладява, не ти оставя възможност да си поемеш дъх и ти на принципа на религиозния неофит – „Абсурдно е и затова вярвам!“ - следиш в упоение случващото се до последната екранна минута.

Същевременно личи, че постановчикът действа обмислено и деликатно, особено при разкриване облика на бъдещия император.

Ларс Айдингер, който и физически поразително прилича на царя, изгражда успешно образа на млад, импулсивен и раздиран от емоции аристократ, който в никакъв случай не е досаден плейбой или нахален женкар и който търси в бъдещата си брачна партньорка основно покритие на физическата красота и нравствената чистота.

Неговият Николай е благородник в истинския смисъл на думата и е направо абсурдно да се вслушвам в реакциите на разни религиозни фундаменталисти, които продължително стенеха, че е бил извратено представен образа на светеца Николай Романов.

Михалина Олшщанска е шеметно красива , танцува великолепно, а в ролята си влага плам и стръв, с които напомня младата Мария Шнайдер, която навремето стана световна любимка след „Последното танго в Париж“ и „Професия репортер“.

Много достоверна е Луиза Волфрам , покрила впечатляващо правдиво неблагодарния образ на Алисия Хесен – Дармщадска.

В „Матилда“ силни роли предлагат и някои от най-оборотните и популярни руски актьори – Ингеборга Дапкунайте – Мария Фьодоровна, Виталий Кищенко – полковник Власов, Данила Козловски – граф Воронцов, Сергей Гармаш – представил подкупващо топло и с бащинска осанка персонажа на император Александър III и Сергей Миронов, който е органично - пластичен като директора на императорските театри Иван Карлович.

Смятам, че за „Матилда“ е необходимо малко време, за да се уталожат страстите и се възприеме адекватно като значим и стойностен филм, необходим за развитието на руското кино.

Дали пък процесът няма да стартира със серия безпристрастни и точни оценки за достойнствата му от чужбина, вкл. и от България?

„Матилда“, 2017, 109 мин., сц. Александър Терехов, реж. Алексей Учител, производство кинокомпания ТПО Рок , бюджет 25 млн. долара

Още текстове от Борислав Гърдев ТУК

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

„Пленяват ме хора, които могат да живеят без страх от последствията, да бъдат страстни без предпазливост, хора, които безумно мразят и обичат.”

Федерико Фелини, италиански режисьор, роден на 20 януари преди 98 години

Анкета

Харесвате ли клипа за европредседателството?

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

"Виктория и Абдул" на Стивън Фриърс (ревю)

Джуди Денч изнася филма на раменете си. Всеки неин едър план е уникален - тази актриса владее всяко мускулче на лицето си, тя може да играе дори само с очи, само с бръчките си дори.

"От Калифорния до Стълпище – историята на един емигрант" от Любен Рабчев (ревю)

На места нешлифована, историята печели с ясните си послания и с неуморимото желание на автора да предизвика апатичните българи, оставили се да ги носи течението.

За формата на водата и любовта

Ще има зрители, които ще негодуват и ще излязат на петнайсетата минута, но ще има и такива – а те ще са много повече, които ще ръкопляскат на финалните надписи.

С „Нокаут“ уверено напред

Във филмът “ сериозното е преплетено с ироничното, критичното с романтичното начало, актьорите играят с вдъхновение и неприкрит ентусиазъм, личи , че им е било интересно на снимачната площадка, че са се забавлявали от сърце.

За художника – в 65 000 картини

"Да обичаш Винсент" е единствен по рода си – пълнометражна "маслена" анимация