Анита Димитрова, "Сега"

Някои от най-обсъжданите и награждавани (най-престижните церемонии предстоят, но сезонът на лауреатите вече започна) филми на годината ще бъдат показани у нас едва през 2018-а. Включително един български, който беше готов още през пролетта. Това е "Посоки" - таксиджийската антология на Стефан Командарев. Неговата премиера беше през май в Кан, където той е първият наш филм от 1988 г. в основната селекция на престижния фестивал. "Посоки" бе показан в програмата "Особен поглед" и вече бе разпространен във Франция и други страни, като отзивите са силно положителни. В родината прожекциите му предстоят в края на януари.

Ако съдим по броя на пълнометражните премиери, през 2017 г.

българското кино сериозно живна

Но повечето показани филми, уви, не заслужават добри думи. Изключение е "Възвишение" - екранизацията по нашумелия роман на Милен Русков, която освен на ласкави критически рецензии продължава да се радва на интерес от публиката. Филмът премина границата от 1 млн. лева приходи от билети и с 99% сигурност може да се каже, че той ще стане втората най-касова българска продукция след 1989 г., изоставайки само зад лидера - комедията "Мисия: Лондон". "Възвишение" обаче не е майтап работа, а сериозно разсъждение върху историята и народопсихологията ни, подплатено с добра режисура, актьорска игра, операторска работа и музика.

Сред по-успешните касово български премиери през 2017 г. бяха "Воевода" - също с историческа тематика, и "Вездесъщият". Опитът на Зорница София за биография на Румена войвода е изключително слаб и тегав филм, чийто показ по телевизията в края на годината затвърди впечатлението, че гледалите го на голям екран са си дали парите напразно. "Вездесъщият" е пълна противоположност на навущата, ямурлуците и трите синджира роби от "Воевода" - той е лъскава градска продукция със злободневно звучене, засягаща рисковете от технологиите и нарушеното лично пространство. Заснет е от създателите на "Love.net" и макар да има сценарни и актьорски кусури, определено е крачка нагоре спрямо предшественика си. Зрителският интерес обаче бе значително по-слаб, макар филмът да спечели националните награди за кино - "Златна роза" (толкоз и за тяхната стойност).

В края на годината излезе "Дъвка за балончета" - красива и затрогваща любовна история за пораснали момче и момиче, поръсена с носталгия по детството от 80-те и приземена от калпава режисура и други типични за български филм недостатъци. 

В кината се прожектираха и доста независими български филми, 

които не са харчили държавни пари. Проблемът е, че и частните те са потрошили без свян и причина, а и без талант. Това са "Никой" - опит за арт филм със силен сексуален заряд, "Бензин" - Асен Блатечки се прави на Вин Дизел, "12 А" - продължение на покъртително слабия "11 А", и "Секс академия мъже" - нещо, което дори не знам как да окачествя. От бюджета е финансирана саботираната биография на Леа Иванова "Пеещите обувки", която премина по кината тихомълком. Същото се случи и с "Безбог" - дебюта на Ралица Петрова, отличен с много голяма международна награда - "Златен леопард" от Локарно през лятото на 2016-а, фестивален и зловещо песимистичен филм за ограничена публика; и с "Асансьор за пациенти" - един от по-слабите опити на талантливата Иглика Трифонова, създала "Писмо до Америка", "Разследване" и разкошния "Прокурорът, защитникът, бащата и неговия син". (В момента Иглика работи върху адаптация на "Калуня-Каля".) 

По една-две фестивални прожекции само са имали "Безкрайната градина" - кинодебют на театралния колос Галин Стоев, и детският "Лили Рибката", чийто екранен път предстои.

В световен мащаб най-гледани през изминалата година бяха "Красавицата и звярът" - игрален римейк по класиката на Шарл Перо и "Дисни", спечелил близо 1.3 милиарда долара, осмият "Бързи и яростни", третият "Аз проклетникът" и не-знам-кой-поред "Спайдърмен: Завръщане у дома". Всички останали в десетката също са продължения, с изключение на "Жената чудо" и "То" по Стивън Кинг.

Пет от десетте са комиксови, 

два са детски. Неласкава прогноза за бъдещето на киното за възрастни.

Годината бе богата само за ценителите на фантастиката, които дочакаха "Пришълецът: Завет" на Ридли Скот, "Блейд рънър 2049" и осмия епизод на "Междузвездни войни" - "Последните джедаи". 

Що се отнася до по-сериозното и качествено кино, то слабо присъства на нашите екрани. През юли видяхме "Дюнкерк" на Кристофър Нолан, "Зад волана" (Baby Driver) и "Бягай!" - интересен прочит на расовата дискриминация като хорър. И това са горе-долу единствените филми "за награди", получили широко разпространение по нашите екрани. Очерталите се като фаворити в номинациите "Златен глобус", в наградите на разните артистични гилдии и в прогнозите за предстоящите "Оскари" у нас получиха или ще получат само 

по няколко фестивални прожекции 

(ако изобщо нещо). С това визирам "Формата на водата" на Гийермо дел Торо - кръстоска между романтична история, мюзикъл, хорър фантастика и политически трилър, спечелил "Златен лъв" във Венеция, който тази седмица имаше пет прожекции в София като продължение на "Киномания"; "Три билборда извън града" на Мартин Макдона - също показан набързо на "Киномания"; "Призови ме с твоето име", включен в програмата на фестивала "София индипендънт". 

Чак на пролетния "София филм фест" предстои да видим лауреата на "Златна палма" и шест Европейски филмови награди "Квадратът" на Рубен Остлунд, както може би и "Нелюбов" на руснака Андрей Звягинцев. През 2018 г. са предвидени български дати за разпространение на "Вестникът на властта" (The Post) - новия шедьовър на Спилбърг с участието на Мерил Стрийп и Том Ханкс, и за "Всички пари на света" - филма на Ридли Скот, от който Кевин Спейси бе "изрязан" след секс скандала. Но не и за "Калинка" на Грета Гъруиг или "Аз, Тоня" за скандалната фигуристка Тоня Хардинг. Поне Phantom Thread на Пол Томас Андерсън, в който Даниъл Дей Луис играе последната си роля в киното (жив и здрав си е, просто избира да се пенсионира), ще бъде показан в навечерието на "Оскарите".

Разбира се, този тип програмиране само на най-масови и касови заглавия налива вода в мелницата на пиратите, защото кой ще ти чака шест месеца или една година да види интересуващия го филм на голям екран? Ами ако изобщо не бъде програмиран в кината? Реторични въпроси, които звучат с нарастваща сила всяка следваща година.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ОТКЪС

    Умберто Еко - "Средновековното мислене"

    Това са студии, които покриват период от шейсет години. Техният оригинален дух е напълно съхранен, въпреки че авторът ги е шлифовал както библиографски, така и редакционно, за да се избегнат, макар и не изцяло, някои повторения и връщания към загатнатите теми.

     
  • ОТКЪС

    Светлана Алексиевич - "Чернобилска молитва"

    Книгата описва личната трагедия на хората след Чернобилската трагедия и показва как тя е повлияла на техния живот.

     

„Надявам се, че хората ме възприемат като актьор. Никога не съм искал да бъда филмова звезда.”

Ал Пачино, американски актьор, роден на 25 април преди 78 години

Анкета

Тревожи ли Ви, че в България медиите са под натиск?

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

"Виктория и Абдул" на Стивън Фриърс (ревю)

Джуди Денч изнася филма на раменете си. Всеки неин едър план е уникален - тази актриса владее всяко мускулче на лицето си, тя може да играе дори само с очи, само с бръчките си дори.

Капанът на политическата коректност

"Квадратът" е сатира за социалното лицемерие, липсата на емпатия и маймуната в човека

Лазар Николов. Страници от архива

Проф. Куюмджиев е съставил грижливо и с пиетет към автора тази интересна книга – документ за едно време, противоречиво, несвободно, но и определено творческо.

Любов на кръстовището на историята

Силвия Томова е написала своя роман „Грохот“ страстно и с вдъхновение.